Р Е Ш Е Н И Е № 554 София, 22 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова при секретаря ............Ив. Илиева........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Явор Гебов................, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 111/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. С. Д. срещу въззивно решение № 502, постановено на 12.01. 2010 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 258/2009 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 63, постановена от Софийски градски съд на 20.02.2009 г. по НОХД № 4001/2004 г., подс. Е. Д. e бил признат за виновен за това, че на 21.04.2004 г. в гр. С., жк „М.” умишлено е умъртвил Е. Б. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 15 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата подс. Д. е бил осъден да заплати на Б. Д. Я. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид това, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление, на което той не е автор. Съдържа се и довод за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на касационното основание на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващи се в липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, което е довело до неразкриване на обективната истина и нарушаване на принципите на чл. 13,14 от НПК и задължението на съда по чл. 107 ал.5 от НПК, както и необсъждане в пълнота на доводите на защитата. Поддържа се довод и за явна несправедливост на наложеното наказание, което е прекалено завишено предвид „осъждането на невинен човек”, а дори и да следва да понесе наказателна отговорност, за подсъдимия наложеното наказание е прекомерно завишенно. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. Пред касационната инстанция защитата на подс. Д. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието, което почива изключително върху косвени доказателства, от които обаче не можело да се направи единствен еднозначен извод. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци по делото намира жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи, които в касационната жалба са лишени от конкретика, е бил даден отговор от предходната инстанция, която е изследвала обективно доказателствата по делото, версиите на защитата са били обсъдени задълбочено. Вследствие на доказателствената дейност и на въззивната инстанция деянието е доказано по несъмнен начин. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият Д. в своя защита представя писмени бележки , в които изразява несъгласие с линията на защита, осъществена от досегашния му защитник в наказателния процес, независимо че по същество в писмените си бележки се придържа към аргументите от касационната жалба, изготвена от този защитник. Изразява несъгласие със заключението на съдебно-медицинската експертиза за неговото здравословно състояние, с отказа да се кредитира свидетелката В. Ф., както и че съдът е кредитирал обвинителните доказателства, които са малобройни в сравнение с многобройните оправдателни доказателства. Сочи се, че защитата разполага със свидетел, който би могъл да удостовери невинността на подсъдимия, тъй като е бил с него в инкриминираната нощ в интервал от 02 до 05 часа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Д. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Р. Ц., безпротиворечиво установяват, че след 01 часа на 21.04.2004 г. компанията в заведението, стопанисвано от подсъдимия се е разотишла, като подс. Д. и пострадалата Е. Н. останали сами. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивния съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че след този час той и пострадалата са останали в заведението. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. Д., възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия, че друго лице е нанесло тежкия побой над пострадалата Н. извън заведението в района на мястото, където на сутринта е намерен трупа й. Тези обяснения аргументирано са отхвърлени от въззивния съд, който в резултат на прецизна оценъчна доказателствена дейност е игнорирал тези твърдения, оборвайки ги с обективните констатации от протокола за оглед, при който е констатирано наличие на капки кръв по бар плота на заведението, намиране на хавлиена кърпа, напоена с кръв, произходът на която е от забърсване, намирането на счупено копче, което е от дрехата на пострадалата, както и на дървена тояга и парче кабел зад вратата на заведението. Обосновано са интерпретирани от въззивния съд и заключенията по съдебно-медицинските експертизи на веществените доказателства по делото, от които се установява, че кръвта по бар плота и хавлиената кърпа е на пострадалата Н., че с иззетите тояга и кабел могат да са причинени наслагващите се наранявания по цялото тяло на пострадалата, както и заключението на трасологичната експертиза, че копчето е отпаднало не поради скъсване от дрехата на пострадалата, а поради счупване - чрез попадане на удар върху него. Софийски апелативен съд е изследвал подробно всички получени многобройни увреждания по цялото тяло на Н. и се е съобразил с извода на експертите, че те могат да се получат при продължителен побой над жертвата с юмруци, ритници и гумената палка. Авторството на подсъдимия е обосновано и с наличието на намерен под ноктите на пострадалата епидермис от кожата на подсъдимия. Въззивният съд подробно е обсъдил възражението на защитата по отношение на механизма, по който е бил попаднал епидермиса под ноктите на Н. и аргументирано е отхвърлил версията на подсъдимия за това. Назначената съдебно-медицинска експертиза е направила неоспорим извод, че ако подсъдимият е имал охлузване преди това на мястото, на което е бил одраскан от пострадалата, то епидермис не би могъл да се образува за период от два дни, така че да бъде свален и да остане под ноктите на Н.. Обсъдени са показанията на св. М. и А., които са категорични, че са прекарали нощта в автомобил на паркинг на метри от мястото, където е намерен трупа на пострадалата, и не са чули викове, крясъци и шум от нанасян побой. В резултат на съвкупния анализ на свидетелските показания, на констатациите от протоколите за оглед, на заключенията на експертите, въззивният съд е направил единствен възможен извод, че продължителния и смъртоносен побой над жертвата е причинен именно от подс. Д.. Аргументирано въззивният съд е приел, че е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Д.. Безспорен остава изводът за това, че смъртта на пострадалата е настъпила в кратък интервал след нанесения й тежък и продължителен побой, че тя не е изпаднала веднага в безсъзнателно състояние, че е изпитвала болки и страдания, както и че повечето наранявания не са били кървящи, което обяснява и липсата на обилни следи от кръв в заведението. Именно тези обстоятелства са несъвместими с дадените обяснения на подсъдимия, че Н. е напуснала заведението и е имала конфликт с мъж в близост до него, което било забелязано от св. В. Ф.. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия Е. Д. и той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. 2. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения - постановяване на осъдителна присъда при липса на детайлен анализ на косвените доказателства: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото е направена невярна интерпретация на показанията на св. В. Ф., на Р. Ц. и на С. Г., че са игнорирани оправдателните доказателства, а са кредитирани само обвинителните, че не е отговорено на защитните доводи на подсъдимия. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Проверката на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не разкрива каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107 от НПК. Въззивният съд се е възползвал от възможността да проведе въззивно съдебно следствие и по този начин е отстранил някои нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, като е удовлетворил всички доказателствени претенции на подсъдимия и неговия защитник. В мотивите си, които отговарят на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Това в пълна степен е важимо за показанията и на свидетелите Т. и Я.. Не намира опора в делото твърдението на защитата, че доказателствената празнота е била запълнена с предположения на съда. Това, което защитата оценява като „предположения”, са всъщност изводите, които съдът е направил въз основа на оценката на доказателствата. При спазване на правилата на формалната логика съдът е обективирал своите съждения и преценки, насочени към тълкуване и анализ на наличните конкретни факти по делото, въведени чрез доказателствените средства, приети от него за достоверни. По този начин на страните и на настоящата съдебна инстанция е демонстриран процеса на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд по отношение на всички компоненти, включени в предмета на доказване. Не може да търпи упрек и доказателствената му дейност, какъвто се излага в заседание пред ВКС, че са игнорирани осем оправдателни доказателства. Не броят на доказателствата е определящ за тяхната доказателствена сила, а тяхната достоверност. В този аспект въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира отказа си да кредитира определени доказателства – показанията на св. Ф., Г. и Ц.. Останалите свидетели, посочени от подсъдимия /А., Б., К., О., Василева/, не свидетелстват за факти и обстоятелства, касаещи самото инкриминирано деяние, а внасят единствено доказателства за характерите на пострадалата и подсъдимия и техния начин на живот. Не се констатира нарушение на правото на защита на подсъдимия в контекста на правото му да сочи доказателства. И двете инстанции са уважили всички искания за събиране на доказателства, направени от Д. и защитата му. Разпитана е свидетелката В. Ф. в съдебно заседание на 29.09.2009г. По искане на защитата е проведен неин повторен разпит /л. 47 и л.50 от въззивното дело/ . Липсват искания за повторен разпит на св. А., както и за разпит на лице, което да е било с подсъдимия в интервала от 02 до 05 часа на инкриминираната дата. Съдебните инстанции не могат да бъдат упрекнати, че са накърнили правото на подсъдимия да сочи доказателства, след като самият подсъдим или неговият защитник не са направили достояние на съда своите доказателствени претенции. Не съответстват на обективираното с решението на въззивния съд формирано убеждение въз основана доказателствата по делото твърденията, че съдът е обосновал изводите си с показанията на полицейския служител Й.. Както показанията на този свидетел, така и тези на св. П., са били изключени от въззивната инстанция от доказателствените източници /стр.7 и 8 от решението/, с което в пълна степен е гарантирано правото на подсъдимия и са спазени принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Ето защо искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с цел извършване на нов доказателствен анализ в конкретния случай е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. Твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 3. По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира наличие и на третото касационно основание, което се поддържа с касационната жалба. Наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 15 години не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Съдилищата са проявили снизходителност в изключително голяма степен, а по-голяма такава не се налага да бъде приложена. Определено е минималното по размер наказание при най-леката алтернатива на санкцията за това престъпление. Отчетени са всички смекчаващи обстоятелства, като нито в жалбата, нито в съдебно заседание се изтъкват такива, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Въззивният съд е обсъдил възможността за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и обосновано я е отхвърлил поради липса на предпоставките за индивидуализация на наказанието под минималния законов размер. Наказанието не е явно несправедливо, тъй като освен с личността на Д. и деянието е съобразено и с целите на чл. 36 от НК . Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице което и да е касационно основание и въззивното решение следва да остане в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 502/ 12.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 258/2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.