Р Е Ш Е Н И Е № 261 София , 13.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора И.Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 842/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346,т.1 от НПК по жалба от подсъдимия И. Н. М., постъпила чрез неговия защитник адвокат Н. И., против присъда № 130/13.06.2018 г. по внохд №151/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Несъответствие със закона касаторът извежда от основното си твърдение за субективна и обективна несъставомерност на инкриминираните действия. Подчертава, че не съществува пряка причинно-следствена връзка между работата му като служител на [фирма] и настъпилия инцидент, при който починала Б. Х. Б.. Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав поради игнориране на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 от НПК, изразено в превратна оценка на доказателствения материал и непълно изследване на обстоятелствата по делото. Наложената санкция се определя като явно несправедлива, тъй като е приложена при липса на престъпно поведение на подсъдимия. В заключение жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателен съдебен акт или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като не са налице касационни основания за нейната отмяна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Делото се разглежда за втори път по касационен ред. С присъда № 16 от 10.04.2017 г. по нохд №38/2016 г. Габровският окръжен съд признал подсъдимия И. Н. М. за невинен и го оправдал по повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК. Великотърновският апелативен съд с решение № 295 от 01.12.2017 г. по внохд № 294/2017 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 63 от 24 април 2018 г. по наказателно дело № 82/2018 г. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от второстепенния съд, при което да се изяснят всички обстоятелства по делото при спазване на процесуалния стандарт относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. При новото разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд провел самостоятелно съдебно следствие, в рамките на което приобщил допълнителни гласни и писмени доказателствени средства. С присъда № 130 от 13.06.2018 г. по внохд №151/2018 г. новият въззивен съдебен състав отменил изцяло присъдата на Окръжния съд в гр. Габрово и постановил нова, с която признал подсъдимия И. Н. М. за виновен в това, че на 14.03.2013 г. в [населено място], като технически ръководител на строежа на изпълнителя [фирма] - [населено място] по проект „Зелени инвестиции на енергийна ефективност в 13 етажна административна сграда”, причинил смъртта на Б. Х. Б. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – не изпълнил Заповед № 1 от 27.12.2012 г. за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от В. П., упражняваща строителен надзор на обекта, с което нарушил чл. 163, ал.1 от ЗУТ и след това при извършен монтаж на скеле тип „М. 1” не спазил изискванията на ръководството за монтаж от производителя, в нарушение на чл. 87, ал.1 от Наредба № 2 /22.03.2004 г., и в резултат на това, при влошаване на климатичните условия, изразяващи се в буен вятър, конструкцията се отделила от скелето и при падането си причинила несъвместими с живота травми на Б. Х. Б., поради което и на основание чл. 123, ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна . Съдържанието на жалбата и релевираните касационни основания налагат преди всичко уточнение, важно за рамките на касационната проверка. Както е добре известно, тя не включва контрол за необоснованост, поради което доводите на защитата, че фактическата обстановка не съответства на събраните и проверени по делото доказателства, не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Останалите оплаквания на касатора са процесуално допустими, но неприемливи. В жалбата неколкократно се отправя упрек към съда за нелогични съждения, базирани върху превратно оценени доказателства. Тези твърдения жалбоподателят свързва както със съществено отклонение от процесуалните правила, така и с нарушение на материалния закон. Внимателният прочит на материалите по делото опровергава така поддържаната от защитата на подсъдимия теза. Въззивният съд е спазил принципа за изграждане на релевантна фактическа обстановка по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдебният състав е изпълнил указанията на касационната инстанция за отстраняване на допуснати при предходното разглеждане на делото процесуални нарушения. Събраните и проверени по този начин доказателства са подложени на задълбочен анализ в контекста на цялата доказателствена съвкупност без да са игнорирани тези, които подсъдимият противопоставя на обвинението. Второстепенният съд е посветил достатъчно усилия на внимателна проверка за достоверност на всички доказателствени източници преди да изрази становище по тяхната кредибилност. Защитникът насочва критиката си конкретно към изводите в присъдата относно представената в няколко копия заповедна книга на обекта и подписа на подсъдимия върху вписаната в нея заповед № 1 от 27.12.2012 г. за спиране на всички строително- монтажни работи. С данни от тези писмени доказателствени средства касаторът обосновава възражение, че И. М. не е бил известен за забраната, произтичаща от заповедта, поради което не би могъл да наруши чл. 163, ал.1 от ЗУТ в качеството на технически ръководител. За неоснователността на тази позиция са изложени подробни аргументи на стр.10- стр.14 от мотивите на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е разсъждавала върху различната дата на заверка на книгата в две представени копия в светлината на информацията от показанията на св. В. П. и св.С. Х., но не се е ограничила само с тях. За да заключи, че заверяването е от 03.10.2012 г., а не от 03.09.2012 г. съдът е съобразил и факта, че към 03.09. 2012 г. не са били възникнали обстоятелствата, отразени в обсъждания документ - все още не са били сключени договори за строителство на обекта и за упражняване на строителен надзор, а вписаният в книгата като технически ръководител И. М. не е бил определен за такъв, тъй като това станало едва на 24.09.2019 г. В отговор на жалбата се налага да се отбележи, че не се установи нарушение на правото на защита на подсъдимия, произтичащо от протоколно определение от 13.06.2018 г., с което е преустановено издирването на оригинала на заповедната книга. В този етап на делото релевантните факти, свързвани с нейното съдържание, вече са били установено с приложените по делото копия. В отговор на жалбата не е излишно да се вметне, че преценката на съда за достатъчност на събрания доказателствен материал напълно съвпаднала със становището на защитника на подсъдимия адвокат И., който изрично изтъкнал, че след като е изслушал разпитаните свидетели вече не поддържа искане за представяне на оригинала. Съдебният състав се е съгласил и с обясненията на подсъдимия, че последният се е подписал под Заповед № 1 от 27.12.2012 г. през м.май 2013 г., но убедително разяснява защо този факт не е достатъчен да бъде споделено разбирането за късното му информиране, извършено едва след инцидента. В присъдата са посочени няколко взаимно свързани обстоятелства, които обуславят отхвърляне и на тази част от жалбата и, по необходимост, предвид изложената от защитата аргументация, трябва да бъдат изброени при нейното касационно обсъждане. Непосредствено преди издаването на коментираната заповед подсъдимият е отправил искане до директора на НИМХ – гр. София за предоставяне на информация за температурите и валежите в [населено място] за периода от 21.12.2012 г. до 31.12.2012 с изрично уточняване, че справката е необходима за преустановяване на работата на обекта. На 27.12.2012 г., освен заповедта на св.П., осъществяваща технически надзор на обекта, бил съставен и Акт обр.10 /Приложение №10 към чл.7, ал.3, т.10 от Наредба №3/31.07.2013 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ за установяване състоянието на строежа и строително монтажните работи към момента на спирането им. Той бил подписан, наред с представители на останалите участници в строителния процес, и от свидетеля К. Г. в качеството на управител на дружеството - строител [фирма]. Пред въззивната инстанция този свидетел заявил следното : „След като има подписан от мен като ръководител на проекта /акт/ няма как да не съм уведомил подсъдимия М.”. Макар, както е отбелязала и предходната инстанция, свидетелят да е уклончив относно конкретиката на уведомяването, той е категоричен, че за спирането е имало коментар и дискусия с подсъдимия. В същата насока са и показанията на св.П., която пояснява, че спирането на строежа е станало по искане на строителя и е било предмет на многократни разговори с инвеститора. Най –сетне, въззивният съд се е позовал на липсата на разумно обяснение защо подсъдимият безропотно е подписал уличаващ го документ – коментираната Заповед № 1 / 27.12.2012 г., ако за първи път е узнал за съдържанието й едва през м.май 2013 г. след смъртта на пострадалата Б.. Заслужава да се отбележи също така, че във въззивното производство внимателно е проверена възможността Акт обр.10/27.12.2012 г. и Заповед № 1/27.12.2012 г. да са антидатирани т.е. да са създадени и включени в строителната документация по-късно с оглед провежданото наказателно производство. Тази хипотеза е отклонена, тъй като уведомителното писмо на св.С. Х. до РДНСК- Габрово за съставяне на Акт обр.10/27.12.2012 г. е получено при адресата и заведено под № ДК-32-27-01.235 от 28.12.2012 г. В мотивите на атакуваната присъда се съдържа подробно и логично изложение защо не е възприето твърдението на защитата, че подсъдимият няма задължения на технически ръководител към извършваната от подизпълнители дейност по монтаж на външно скеле. Съдът е констатирал, че подсъдимият М. със заповед от 24.09.2012 г. на управителя на дружеството-строител [фирма] е определен за технически ръководител на обекта без никаква диференциация на отговорностите според вида на извършваната работа. Особено показателни за ангажираността му с монтажа на скелето са приложените в т.6 , л.56-л.66 от досъдебното производство констативни протоколи с дати от 27.02.2013 г. до 14.03.2013 г., касаещи точно тази конструкция, в които той е зачертал името на свидетеля Л. Д. К., вписал е своето за технически ръководител и се е подписал. Несподелими са и твърденията за пренебрегване на данните за атмосферните условия, които, според касатора, изключват причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия общественоопасен резултат. На стр.9, 10 и 14 от мотивите на присъдата и това възражение е обсъдено в детайли. Съдът се е позовал на експертното заключение, че част от скелето не е било изпълнено според инструкциите на производителя, което е довело до неговото разрушаване и увреждане на минаващата наблизо пострадала. Специално внимание е отделено на скоростта на вятъра, тъй като защитата поставя акцент върху нейната екстремност над експлотационните гаранции на металната конструкция. Аргументирано е прието, че съгласно официалните данни от Община –Габрово и НИМХ- БАН пулсациите на вятъра в Габрово на 14.03.2013 г. са били под критичните 160 км/ч и противното не следва от теоретичното допускане на експертите от техническата експертиза за превишаването им на база деформации на пътен знак до местопроизшествието. Много по-съществено за предмета на доказване в казуса обаче е обстоятелството, че по време на появилия се буен вятър на обекта не би следвало да има изградено скеле поради спиране на всички строително-монтажни работи именно заради лоши климатични условия, но, в нарушение на действащите регламентиращи процедури, то е било в процес на изграждане при това без да са спазени съответните инструкции. Ето защо касационната проверка не намери основание да се съгласи с касатора, че фактическите заключения на въззивната инстанция са изградени върху алогични предположения и не удовлетворяват стандарта на чл.303 от НПК. Обобщено, въззивният съд не е допуснал процесуални пропуски при събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, а в рамките на установените релевантни обстоятелства приложеният материален закон не се нуждае от ревизия. Задълженията на подсъдимия в качеството му на технически ръководител на обекта са включвали спазване на разпоредбите на чл. 163, ал.1 от ЗУТ и чл.87, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Тяхното нарушаване е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което законосъобразно действията на касатора са субсумирани под текста на ч;л. 123, ал.1 от НК. Наложеното наказание е в размер на легалния минимум от една година, а изтърпяването му е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Неговата явна несправедливост жалбоподателят вижда единствено като релация на заявената несъставомерност на инкриминираните действия – становище, което бе обсъдено и отхвърлено по-горе. По тази причина касационната проверка се ограничава единствено с констатацията, че в този размер и начин на изтърпяване обемът приложена наказателна принуда съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 130/13.06.2018 г. по внохд №151/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.