Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
Гр. София, 15 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 536/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска Окръжна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, Втори въззивен състав от 30.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 253/2017 г., в който са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се навежда довод за неправилно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК, поради малозначителност на същото, като се обосновава тезата за обективната му и субективна съставомерност и за липса на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Прокурорът от окръжната прокуратура намира възприетата от въззивния съд фактическа обстановка за правилна, като оспорва правните му изводи относно оценката на обществената опасност на извършеното деяние, която определя като завишена. В подкрепа на тезата си се позовава на вида на засегнатите с престъплението обществени отношения, които се нуждаят от засилена защита, на спецификата на деянието и настъпилите в резултат на извършването му вредни последици - отстрелване на елен – лопатар с идентични по вид и калибър боеприпаси като намерените в държане на подсъдимия Д.. Отделно от това се сочи, че ниската лична опасност на подсъдимия и фактът, че същият е държал боеприпасите в присъствието и със съгласието на законния им собственик, който е имал надлежно разрешение за тяхното държане, не променят извода за високата степен на обществената опасност на деянието.
Срещу касационния протест е постъпило възражение от подсъдимия Д., чрез упълномощения му защитник, адв. В. М., в което се застъпва становището, че присъдата на въззивния съд като правилна, законосъобразна и обоснована следва да се остави в сила, като се отхвърли подадения срещу нея протест.
Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения, и с искането за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. Сочи, че въззивният съд е направил незаконосъобразни правни изводи относно явно незначителната обществена опасност на деянието, като намира, че такива не могат да бъдат изведени единствено от характеристиката на предмета на престъплението. В тази връзка се позовава на обстоятелството, че деянието е извършено през нощта и на територията на ловно стопанство и е било придружено с отстрелване на защитен животински вид .
Упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. М., пред касационната инстанция моли да се остави в сила присъдата на въззивния съд, като намира изложените в протеста и допълнението към него съображения за нейната отмяна за несъстоятелни. Счита, че въззивният съд правилно е оправдал подзащитния й за придобиване на боеприпасите, които са били предадени от него доброволно на полицейските служители, поради което няма установена трайна фактическа власт върху тях, а по отношение на тяхното държане – на осн. чл.9, ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието, по изложените в присъдата съображения.
Подсъдимият Д., в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан. Позовава се на доброволното предаване на държаните от него боеприпаси, за които потвърждава, че не са били негова собственост.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и във възражението на защитата на подсъдимия, и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 5/ 07.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 385/2013 г., по описа на Районен съд – Елин Пелин, 1 - ви състав, подсъдимият Ц. К. Д. е признат за виновен относно това, че в неустановен час в ранния следобед на 14.06.2012 г. е придобил и до 01.20 ч. на 15.06.2012 г. в местността „ име“ в землището на [населено място], [община], /област/ е държал в себе си боеприпаси - седем броя патрони с надпис 3006, калибър 7.62, без да има за това надлежно разрешително, съгласно чл.50, ал.3, вр. ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на осн. чл.339, ал.1, пр.2, алт.6 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъдата съдът е отказал връщане на приобщените по делото веществени доказателства, на осн. чл.111, ал.1 от НПК и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия Д. разноските по делото в размер на 219, 59 лв.
С въззивна присъда на Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение от 30.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 253/2017 г., присъдата на Районен съд – Елин Пелин, № 5/ 07.02.2017 г., по н.о.х.д. № 385/2013 г., е отменена изцяло и подсъдимият Д. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК и оправдан по същото.
Съдът е възложил направените по делото разноски в тежест на Държавата, на осн. чл.190, ал.1 от НК.
Въззивната присъда е подписана с особено мнение от съдията-докладчик по делото, по съображения, че присъдата на първия съд е правилна и е следвало да се потвърди.
Касационният протест на прокурора при ОП – София е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, поради което е допустим, като разгледан по същество се прецени за неоснователен.
Внимателният прочит на допълнението към касационния протест, в което се съдържат доводите на прокурора в подкрепа на наведените касационни основания, сочи на изложена обосновка само относно неправилното приложение на чл.9, ал.2 от НК относно оценката на степента на обществена опасност на извършеното деяние по отношение и на двете форми на изпълнителното деяние, придобиване и държане на процесните боеприпаси, като не са отчетени различните основания, на които подсъдимият е оправдан за всяка една от тях. По обвинението за придобиване на боеприпаси без надлежно разрешително, подсъдимият е оправдан поради обективна несъставомерност на деянието, а по отношение на обвинението за тяхното държане, съдът е оправдал подсъдимия на осн. чл.9, ал.2 от НК, поради явно незначителна обществена опасност на извършеното деяние.
Върховният касационен съд не установи въззивната инстанция да е допуснала нарушение на материалния закон при правната оценка на възприетите факти по отношение и на двете инкриминирани изпълнителни деяния. Обвинението за придобиване на боеприпаси от подсъдимия без надлежно разрешително, правилно е прието за недоказано, поради липса на достатъчно доказателства в негова подкрепа. Фактическите констатации на въззивния съд не са предмет на оспорване с касационния протест, в допълнението към който изрично е посочено, че в присъдата на окръжния съд същите са правилно установени, като изцяло съвпадат с фактите, които се съдържат в обвинителния акт по делото. По отношение на инкриминираните 7 броя патрони, предмет на настоящото обвинение по чл.339, ал.1 от НК, е установено, че са били законно притежание на свидетеля В. Н., който на процесната дата, 14.06.2012 г. ги е предоставил на подсъдимия Д., за да ги носи, докато двамата се намирали на територията на Държавно ловно стопанство „име“, докъдето се придвижили с автомобила на свидетеля, с цел отстрелване на диви животни. По-късно същата вечер подсъдимият и свидетелят са били установени от свидетелите И. и К., изпълняващи функции по охрана на ловното стопанство / след като в 20.10 часа същите са чули произведен на територията на стопанството изстрел / и при извършената от тях проверка, в държане на Д. са били намерени процесните патрони, които същият е предал доброволно. Въз основа на описаните факти за продължителността на държането на боеприпасите от страна на Д. и целта, с която същият ги е държал на процесната дата, изводът на въззивния съд за обективната несъставомерност на обвинението за тяхното придобиване е правилен и почива на вярна оценка на релевантните доказателства. За да е осъществен фактическият състав на тази форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.339, ал.1 от НК е необходимо установената върху предмета на престъплението фактическа власт от страна на дееца да е трайна и устойчива, което предполага от една страна определена времева продължителност на упражняването й, а от друга изисква обективирано отношение за неговото своене, т.е. намерение вещите да бъдат държани от негова страна като свои. В настоящият случай такива факти не са установени – държането на патроните от страна на подсъдимия Д. е било краткотрайно, за няколко часа, като същите са били собственост на свидетеля Н., който е притежавал и оръжието, ловна карабина, за което са били предназначени патрони от този калибър . Следователно доказателства относно придобиване на инкриминираните боеприпаси без надлежно разрешително от подсъдимия Д. по делото липсват, което правилно е било отчетено от въззивния съд и посочено като основание той да бъде оправдан по това обвинение. В протеста, както се посочи по-горе, липсват конкретни доводи в подкрепа на релевираното спрямо това обвинение касационно основание, които да бъдат обсъждани в конкретика, поради което и оплакването за нарушение на материалния закон в тази му част се намери за неоснователно.
Съображенията за неправилно оправдаване на подсъдимия по обвинението за противоправно държане на боеприпаси, поради малозначителност на деянието и за липсата на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК, също не могат да бъдат споделени. Въззивният съд е приел, че извършеното от подсъдимия деяние под формата на държане на седем броя патрони, без да има надлежно разрешително за това, формално осъществява признаците на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, но поради явно незначителната му обществена опасност, не е престъпно, поради което е оправдал подсъдимия за извършването му, на осн. чл.9, ал.2 от НК.
В текста на чл.9, ал.2 от НК се съдържат две хипотези, съгласно които деяние, което формално осъществява признаците на престъпление по смисъла на закона, не е престъпно. В първият случай, това е когато не е налице обществена опасност от извършването му, т.е. липсва засягане на защитените от нормата обществени отношения, а във втория – когато обществената опасност на деянието е налице, но същата е явно незначителна, поради ниската степен на засягане на съответните обществени отношения, предмет на защита. Съдебната практика е последователна в разбирането, че отговорът на въпроса за малозначителността на деянието следва да почива на базата на съвкупна преценка на елементите от състава на дадено престъпление, в тяхната цялост. Относими в тази връзка са конкретните характеристики на обекта на посегателството и начина на извършване на деянието, интензитета на неговото засягане и възможните последици от това, както и личностовата характеристика на дееца. Като за приложението на чл.9, ал.2 от НК приоритетно значение има степента на обществена опасност на деянието, докато личната обществена опасност на дееца има второстепенно значение.
В конкретният случай въззивната инстанция, в мнозинството си, е приела за налична втората хипотеза – на явно незначителна обществена опасност на деянието, като е изложила аргументирани съображения в подкрепа на тезата си, които ВКС споделя. Не може да бъде възприет за основателен упрекът в протеста, че тезата на въззивния съд за приложението на чл.9, ал.2 от НК е основана преимуществено на ниската стойност на предмета на престъплението и неголемия брой на боеприпасите, седем, като не е отдадена необходимата тежест на вида на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасното боравене с общоопасни средства, / в случая боеприпаси/ засягащи и потенциално застрашаващи живота и здравето на гражданите. В мотивите към атакуваната присъда се съдържа комплексен анализ на обстоятелствата от значение за степента на обществена опасност на деянието, като освен броя на боеприпасите, е отчетен и факта, че същите са били притежавани от лице, по силата на надлежно разрешително за това, което ги е предоставило на подсъдимия за кратък период от време и държането е било осъществено в негово присъствие. Отделно от това е отчетена и липсата на осъществени други нарушения в режима на тяхното съхранение, които да обусловят конкретна опасност от засягане на живота и здравето на гражданите. Потенциалната опасност от такъв вид засягане, на която прокурорът се позовава , е изведена от естеството на боеприпасите и тяхното предназначение за употреба чрез огнестрелно оръжие, което има поразяващ ефект и в този смисъл представлява съставомерен елемент на престъплението по чл.339, ал.1 от НК / само годните боеприпаси могат да бъдат предмет на престъплението по чл.339 от НК /, поради което не може да се цени двукратно във вреда на дееца, като довод за повишена степен на обществена опасност на деянието. В случая начинът на държане на боеприпасите не е бил такъв, че да създава непосредствена опасност за здравето и живота на присъстващи лица, поради което и възражението от протеста се намери за неоснователно. Не без значение за обществената опасност на деянието е и обстоятелството, че патроните са били доброволно предадени от подсъдимия по време на извършената проверка, а не са били открити от служителите по охраната на ловното стопанство, тъй като са се намирали в джоб на дрехата му и не са били видими.
Несъстоятелни са и съображенията, че степента на обществена опасност на деянието следва да се отчита като завишена, с оглед повдигнатото по делото обвинение / прекратено по давност/ спрямо свидетеля Н. за деяние по чл.237, ал.1 от НК, бракониерство, като помагач на подсъдимия Д., като по отношение на последния такова обвинение не е било повдигано. Престъплението по чл.339, ал.1 от НК е на формално извършване и за осъществяването на фактическия му състав не се изисква настъпване на конкретен резултат. Обвинението спрямо Д. е за противоправно държане на 7 броя патрони / които не са били използвани по предназначение/ и в този смисъл соченото в протеста обстоятелство, че в автомобила, с който са пътували подсъдимият и свидетелят Н. е намерен убит елен лопатар, отстрелян с идентични боеприпаси като държаните от подсъдимия Д., е ирелевантно спрямо степента на обществена опасност на процесното деяние, тъй като няма обективна връзка с него. Обществената опасност на дадено деяние се определя от конкретната му характеристика и вредните последици, които могат да настъпят от извършването му, а не и от други извън съставомерни противоправни прояви на дееца.
В контекста на преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК е и личностовата характеристика на подсъдимия, която е изцяло положителна – неосъждан, с добри характеристични данни, без противообществени прояви, трудово ангажиран.
В заключение, извършената от въззивния съд оценка на правно значимите за обвинението факти, които не се оспорват в протеста е вярна. В рамките на приетата фактология материалният закон е приложен правилно. При наличните данни относно степента на засягане на обществените отношения от извършеното от подсъдимия противоправно държане на боеприпаси, която е незначителна и ниската му степен на обществена опасност като деец, не се установи наведеното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и по отношение на тази форма на изпълнително деяние, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийски Окръжен съд, от 30.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 253/2017 г.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: