7 Р Е Ш Е Н И Е № 60131 Гр. София, 14 юли 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 414/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационен протест на ОП – Враца срещу новата въззивна присъда № 260007/11.03.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 488/2020 година на ОС Враца, с която подс. П. В. С. е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е бил осъден от РС Козлодуй на 1 година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК и е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК при събирането и оценката на доказателствата от контролираната инстанция, довели до нарушение на закона с оправдаването на подс. С.. В допълнителни съображения обстойно се аргументират заявените оплаквания за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С протеста се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Враца. В съдебно заседание прокурорът от ВКП изцяло поддържа подадения протест и изложените в него аргументи като предлага въззивната нова присъда да бъде отменена и делото върнато на Врачански окръжен съд за нов, задълбочен, цялостен и логически верен анализ на доказателствената съвкупност. Оправданият подсъдим не се явява в съдебното заседаниe. Процесуалният му представител – адв. Х., в писмено възражение по чл. 351, ал. 4 НПК и в съдебни прения оспорва основателността на протеста и моли да бъде оставен без уважение, като въззивната присъда бъде потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим - подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК и е основателен. С присъда № 260002/06.10.2020 година по н.о.х.д. № 19/2019 година на РС Козлодуй, подсъдимият П. С. бил признат за виновен и осъден на 1 година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, за извършена от него в периода от 29.05.2017 година до 02.11.2017 година в [населено място], от площадка на АЕЦ Козлодуй, квалифицирана кражба (чрез техническо средство за демонтаж), на автомобилни части от л.а. „Фолксваген Туарег“ с [рег. №], намиращ се във владение на Г. П., управител на „АЕСП“ ЕООД – арматурно табло уреди, панел за управление на климатроник, дебитомер, двигател за задвижване на стъкла на предна врата лява, ключ за включване на фарове, ключ за регулиране на височината на светене на фаровете, конзола (панел) около лоста на скоростите с управление на окачването на мостовете и задвижването на мостовете, управляващ блок на окачване на мостовете, централа за управление на въздушните възглавници, щора (панел) на багажното отделение, управляващ блок двигател и странично дясно огледало на обща стойност 5003,40 лв., като е бил оправдан за автомобилните части по първоначалното обвинение - фар за мъгла ляв и десен, главен фар – ляв е десен, задна комбинирана светлина външна лява и дясна, задна комбинирана светлина вътрешна (лява и дясна), управляващ блок скоростна кутия, 4 бр. гуми с джанти, навигационна система с дисплея, ляво странично огледало, акумулаторна батерия, двигател за задвижване на стъкло на предна врата дясно на обща стойност 7 426,43 лв. По протест на прокурора с релевирани в него оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК и по жалба на подсъдимия първоинстанционната присъда била проверена от ОС Враца. С въззивната присъда, предмет на касационния контрол, подс. П. С. бил оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което бил осъден от РС Козлодуй, оправдателната част на присъдата била потвърдена, а разноските по делото – оставени за сметка на държавата. Предмет на настоящата касационна проверка е само частта от присъдата на ОС Враца, с която подс. С. е оправдан от въззивния съд. В останалата й част, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, тя има характер на въззивно решение, влязла е в сила и не подлежи на редовен инстанционен контрол. С основание прокурорът от ОП Враца претендира, че новата въззивна присъда е постановена в нарушение на чл. 13, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК. Контролираната инстанция не е проявила процесуална активност за събирането на доказателства, които имат отношение към главния доказателствен факт по чл. 102, т. 1 НПК – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Наличните доказателства, на които се основава въззивната присъда, не са подложени на внимателен и детайлен анализ както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Някои от тях, макар и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд, са изцяло игнорирани, а съдържанието на други е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В мотивите си ОС Враца е изложил и взаимноизключващи се фактически изводи, което прави невъзможно да бъде установена каква е била действителната воля на решаващата инстанция, поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Решаващият съд безкритично е дал кредит на доверие на обясненията на подс. С., св. А. и св. П. и така, претендирайки да е извършил собствен анализ на доказателствените източници, е приел, че на 31.03.2017 година С. А. като управител на „Атоменергостройпрогрес – С“ е предал на Г. П. процесният л.а. „Фолксваген Туарег“ с липсващи части, което било оформено в „двустранен приемо-предавателен протокол“ от същата дата, към който П. е приложила и фактура за закупуването на МПС от представляваното от нея дружество. Въззивният съд необосновано е приел, че протоколът е с вярно съдържание. Инстанциите по фактите не са проявили инициативност, за да установят осчетоводена ли е приложената към него фактура от АЕСП ЕООД и кога е станало това. Това е било необходимо, тъй като цитираните писмени доказателства са представени от св. П. едва когато НАП е изискал обяснения защо пазената от нея вещ е в подобно състояние. Съдържанието на „приемо-предавателния“ протокол не е съпоставено със съдържанието на протокола за извършен опис по повод на наложения запор върху автомобила от НАП, който е от по-късна дата – 29.05.2017 година, установяващ друго техническо състояние на вещта и със съдържанието на протокола, с който на 02.11.2017 година НАП е предал на купувача от публична продан св. Т. лекия автомобил. Последното е било наложително поради необяснимото съвпадение от пръв поглед, включително и като поредност на отразяването в протоколите, на вписаните в тях липсващи автомобилни части. Контролираната инстанция е игнорирала показанията на св. Д., който няма връзка със замесените в случая лица, но който свидетелства, че до последния момент процесният автомобил е бил в движение и се управлявал от св. А.. Въззивният съд не е дал и логично обяснение, основаващо се на доказателствените източници, какво би мотивирало П. да сключи застраховка гражданска отговорност на 22.05.2017 година, ако отразеното в приемо-предавателния протокол е вярно. Доколкото св. А. последователно е твърдял, че всички части, описани в приемо-предавателния протокол, са били предмет на кражба, въззивният съд е следвало да провери достоверността на показанието и да изиска спряното досъдебно производство, образувано в София по повод на заявената на 29.11.2015 кражба. Въззивният съд не е обърнал внимание и на промените в регистрацията на лекия автомобил в КАТ. Така би установил, че Атоменергостройпрогрес С ЕООД, чийто управител е св. А., от 13.12.2013 година до 22.08.2016 година е ползвал процесния автомобил на лизинг с лизингодател „Порше Лизинг“ – клон Плевен, а е известно, че лизингодателите изискват преминаването както на годишни прегледи, така и сключването на застраховки „Каско“. Необходимо е било да бъде проверено имало ли е такава застраховка и какво е било заявено от А. или друго оправомощено лице като щета от кражбата в София. ОС Враца не е обсъдил заявеното от св. Т., че подс. С. е присъствал при предаването от страна на НАП на процесния автомобил и е разкъсал връзката между показанията на св. Т. относно закупуването на управляващ блок (компютър) от обява в OLX, направена от подсъдимия С., писмените и гласни доказателства, свързани с изпращането от страна на подсъдимия С. на управляващия блок и получаването на обявената от него цена и констативния протокол от „Порше София Изток“ (ДП, т. 1, л. 158-160), според който закупеният от Т. управляващ блок е бил монтиран на л.а. Фолксваген Туарег с номер на рамата, съвпадащ с този на продадения чрез публичен търг от НАП. Контролираната инстанция не е проверила по експертен път идентичността на закупения от Т. блок с отнетия от лекия автомобил управляващ блок. Отделно от това, въззивният съд е следвало да прояви и процесуална активност и да положи усилия да установи кога е направил регистрация подсъдимия С. в OLX.BG, кога е качил и предложил за продажба на автомобилните части, каква е била валидността на обявата, респективно - какво е било съдържанието на пощенската му кутия, като по този начин провери от една страна достоверността на показанията на св. Т., че всички предложени от подсъдимия автомобилни части за продажба за „Фолксваген Туарег“ съвпадат с липсващите от автомобила към 02.11.2017 година и от друга – обяснението на подсъдимия С., който не отрича предлагането на автомобилни части, но сочи друг техен произход. Налице са флагрантни нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, обезпечаващи правилната и убедителна доказателствено-оценъчна дейност на контролираната инстанция. Въззивната нова присъда не съответства и на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като съдът не е обсъдил противоречивите доказателствени източници във взаимовръзката им и не е изложил убедителни доводи защо приема едни от тях, а други преценява като опровергани. Нещо повече – при очевидната колизия между събраните по делото доказателствени материали контролираната инстанция е заявила, че доказателственият анализ във връзка с описаната фактология по делото бил изключително улеснен, тъй като те били непротиворечиви и взаимно допълващи се. В мотивите се констатират и противоречия, които препятстват касационната инстанция да разбере волята на решаващия въззивен съд. От фактическа страна на л. 6 от мотивите (л. 57 от делото) съдът е приел, че според показанията на Т. след поставяне на закупения от С. управляващ блок в процесния автомобил, той веднага бил стартиран, после - на л. 12 (л. 63 от делото) преценил, че показанията на свидетелите, сред които и тези на Т., са достоверни, но след това на л. 14 (л. 65 от делото) укорил първоинстанционния съд, че се е доверил на съобщеното от този свидетел относно стартирането на автомобила със закупения управляващ блок (компютър). В обобщение - наред с нарушенията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви. Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон не позволяват да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон. Въззивната нова присъда на ОС Враца, с която подс. П. С. е оправдан по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК следва да бъда отменена, включително и в частта за разноските и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да събере доказателства за това какво е откраднато през м. ноември 2015 година от процесния автомобил в София, имало ли е заведена щета при застраховател на лизингодателя, възстановени ли са щетите и кога, съответно – дали управляващият блок, закупен от Т., е фабрично поставения на автомобила, да положи процесуални усилия да установи какво точно е предлагал подсъдимия в OLX.BG, използвайки всички възможни способи за събиране и проверка на доказателства. Наличните и новосъбрани доказателства следва да бъдат обсъдени от съда внимателно и детайлно, както поотделно, така и във взаимовръзка помежду им, при спазване на процесуалния регламент по чл. 14, ал. 1 НПК като се изложат ясни и вътрешнонепротиворечиви фактически и правни изводи и се съобрази, че осъдителната присъда може да се основава и само на косвени доказателства, ако те са в такава неразривна логическа връзка, че водят до единствено възможен извод за автороството, както и че за да се постанови изцяло оправдателна присъда е необходимо инкриминираното поведение на дееца изобщо да не осъществява състав на престъпление, а не само на престъплението по обвинителния акт (Решение № 452 от 7.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 407/2001 г., I н. о, Решение № 433 от 19.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 373/2001 г., I н. о., Решение № 195 от 19.05.1997 г. на ВКС по н. д. № 656/1996 г., I н. о. и др.). По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 260007/11.03.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 488/2020 година на ОС Враца в частта, с която подс. П. В. С. е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК и в частта относно разноските. ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане от друг състав на същия съд от заседанието по допускане на доказателствата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.