О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 84 С о ф и я , 14 юни 2019 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 06 юни 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ като съобрази становището на прокурора от ВКП Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски частно наказателно дело № 593/2019 година. Производството е образувано по чл.44, ал.1 от НПК по повдигнат от Русенския окръжен съд по прекратеното ЧНД № 342/2019 г. по описа на този съд спор за подсъдност с Районен съд-Русе. Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по предложението на прокурора от Районна прокуратура-Русе е Районен съд-Русе. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното : Във връзка с осъждането на Р. Т. Т. от Русе с одобреното споразумение по НОХД № 107/2019 г. от Окръжен съд-Русе за престъпление по чл.354а, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК е било отправено искане от прокурора от Окръжна прокуратура-Русе същият като наркозависим да бъде настанен на принудително лечение, съобразно препоръката в заключението на експертите по назначената на ДП СППЕ. Съдът е счел, че по това искане следва да се произнесе прокурор от Районна прокуратура-Русе, визирайки процедурата по чл.427 и сл. от НПК, разпореждайки „след изпълнение на споразумението” делото да му се изпрати по компетентност. Съобразявайки се с това становище е било изготвено и внесено в Районен съд-Русе предложение от съответния прокурор за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо осъдения Т. на основание чл.92 от НК. С определение от с.з. на 23.05.2019 г. по образуваното ЧНД № 1046/2019 г. на Районен съд-Русе съдът е преценил, че не е компетентен да разгледа и реши делото, тъй като не е налице хипотезата на чл.89 от НК, а тази по чл.92 от НК, определяща компетентността на Русенския окръжен съд да се произнесе по необходимостта от провеждане на лечение на осъдения Т., поради което е прекратил производството пред него и е изпратил делото за решаване от този съд. След образуване на ЧНД № 342/2019 г. в Окръжен съд-Русе, с разпореждане № 789 от 28.05.2019 г. съдията-докладчик е оспорил компетентността си да разгледа направеното от РП-Русе предложение с аргументи, че лицето е осъдено условно, наложеното му наказание лишаване от свобода не е и няма как да се приеме за прекъснато, включително постановената на основание чл.67, ал.3 от НК мярка за пробационен надзор през изпитателния срок, което да определя наличие на хипотезата на чл.428, предл.2-ро вр.чл.427, ал.1, предл.2-ро от НПК, прекратил е производството по делото и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. ВКС намира, че всъщност не е налице същински спор за подсъдност, доколкото той следва да касае допустима законова процедура, от която да се изведе компетентността на съответния съдебен орган. Поначало прилагането на принудителни медицински мерки става по предложение на прокурор от районна прокуратура и компетентен да го разгледа е съответният районен съд, като по изключение при прекъсване изпълнението на наказание лишаване от свобода или пробация тази компетентност е предоставена на окръжния прокурор. Основанията за постановяване на принудително лекуване са посочени в чл.89 вр.чл.90 от НК, като по отношение на лице, извършило престъпление, което страда от алкохолизъм или друга наркомания, съдът, който му налага наказание с или без лишаване от свобода, може да постанови и принудителното му лекуване на основание чл.92 от НК. Безспорно е, че осъденият със сключеното по НОХД № 107/2019 г. по описа на Окръжен съд-Русе споразумение Р. Т. е зависим от наркотични вещества и е имало заключение на експертите по СППЕ за прилагане спрямо него на „съответни медицински мерки”, но в психиатричен сектор към затвора в Ловеч. Наложеното му наказание обаче е с приложението на чл.66, ал.1 от НК, като е постановена и мярка за пробационен надзор през изпитателния срок, което е намерило отражение в предложението на районния прокурор да поиска настаняването му в медицинско заведение със специален лечебен и трудов режим съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 от НК. За да отрече компетентността си Русенският районен съд се е позовал на цитираното по-горе изключение в чл.427, ал.1 от НПК относно компетентността на окръжния прокурор, приел е прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода, въпреки отлагането му на основание чл.66, ал.1 от НК, споменал е изпълнението на съпътстващата мярка за пробационен надзор, а разсъждавайки за липсата на предпоставките на чл.89 и сл. от НК, е определил компетентността на окръжния съд да се произнесе по изложеното в предложението основание по чл.92, ал.1 от НК като съд, наложил наказанието на осъдения Т.. Това становище е незаконосъобразно и противоречиво. На първо място, Т. е осъден с одобрено и влязло в сила споразумение между защитника му и прокурора от окръжната прокуратура, с което той се е съгласил. Сред задължително разрешаваните с него въпроси по чл.381, ал.5 от НПК не присъства такъв дали спрямо обвиняемия е необходимо и следва да се проведе принудително лекуване на основание чл.92, ал.1 от НК, нито в тази връзка след одобряването му съдът дължи произнасяне по реда на чл.383, ал.2-4 вр.чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Чл.92, ал.1 от НК само дава възможност на налагащия наказанието на страдащия от алкохолизъм или друга наркомания деец съд да постанови такова лекуване съобразно хипотезите на ал.2 и 3. Одобрявайки споразумението, окръжният съд не е намерил за необходимо да постанови лекуването на Т. и съвсем неоснователно районният съд му е изпратил делото за произнасяне по предложението на прокурора от районната прокуратура. Неоснователно е и становището, че въпреки отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода ще се стигне до неговото „прекъсване” за провеждане на лечението, нито мярката за пробационен надзор може да се приеме за наказание пробация, за да се възложи на окръжния прокурор компетентност да направи предложение за принудителното лекуване на осъдения Т.. В заключение ВКС приема, че не е налице основание за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност, като районният съд е следвало да прецени доколко е било допустимо отправеното от районния прокурор предложение за лечението на осъдения Т. на посоченото основание, извършил престъплението и страдащ от наркомания, която не го е довела до невменяемост. Затова делото следва да се изпрати на районния съд за произнасяне в тази насока. Ето защо на основание чл.32, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 593/2019 г. по описа на Върховния касационен съд по повдигнатия от Окръжен съд-Русе спор за подсъдност с Районен съд-Русе. ИЗПРАЩА делото, образувано по предложението на прокурор от Районна прокуратура-Русе за разглеждане от РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ. Препис от определението да се изпрати на ОКРЪЖЕН СЪД-РУСЕ, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: