Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 115   гр. София, 09.07.2009 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 627 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. чрез процесуален представител адв. Р срещу решение № 521 от 18.07.2008г. по гр. д. № 1433/2007г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отменено решение № 4* от 26.10.2007г. по гр. д. № 474/2006г. на Районен съд Благоевград в осъдителната част, с която З. „Д”, гр. С. е осъдено да заплати на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. обезщетение за нанесени при ПТП на 23.01.2006г. имуществени вреди върху собствения му лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № Z4B4193 за размера над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 1 863,55 лв., както и в частта за разноските за сумата над 535 лв., и искът е отхвърлен като неоснователен за сумата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв. Въззивното решение не е обжалвано от ответника в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, а именно в осъдителната част за сумата 1 863,55 лв. със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2006г. до окончателното плащане, и присъдените разноски в размер 535 лв., и в тази част е влязло в сила. Касаторът поддържа, че въззивното решение в отхвърлителната част над 1 863,55 лв. до 3 930 лв. е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Релевира доводи, че приложението на Наредба № 24/08.03.2006г. е незаконосъобразно, тъй като същата няма обратно действие за настъпили застрахователни събития преди нейното приемане, както и че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение. Касаторът прави оплакване, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на чл. 208, ал. 3 от Кодекса на застраховането, респ. на чл. 399, ал. 2 /отм./ ТЗ и чл. 28, ал. 1 от действащата към ПТП Наредба № 18/10.11.2004г. Излага съображения, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени, а не съгласно методика на ДЗИ от 2002г. с неактуален за годината на увреждането корекционен коефициент 0,65 за новите части. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати разликата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв. и направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът З. „Д”, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, правилно възприета фактическа обстановка и обосновани правни изводи. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С определение № 149 от 14.03.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – разрешен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, а именно въпросът относно приложимостта на материалния закон към момента на настъпване на застрахователното събитие /по отношение на чл. 17 от приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН/ и относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение към момента на настъпване на застрахователното събитие в зависимост от причинените вреди и стойността за тяхното поправяне. Въззивният съд е приел, че на 23.01.2006г. Виктор Милев, управлявайки лек автомобил „В” с рег. № Бл 4866 В с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, е причинил ПТП и щети на лек автомобил „Ауди А4” с рег. № Z4B4193, собственост на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. счупена задна броня, деформиран заден капак на багажника, счупен заден ляв стоп съгласно протокола за ПТП от 23.01.2006г. Констатирал е, че чуждестранното МПС е напуснало България, без ищецът да уведоми застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” и да му предостави автомобила за оглед. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че застрахователното обезщетение за увреденото МПС с чуждестранна регистрация, което не е представено за оглед и описание на вредите от застрахователя на виновния водач, може да се определи въз основа на издадения от МВР официален документ за настъпване на събитието, а именно протокола за ПТП. Приемайки, че следва да се приложи методиката на застрахователя по ценоразпис „Е” с коефициент 0,65, съобразно чл. 17 от приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, въззивният съд е определил застрахователното обезщетение в размер 1 863,55 лв. Фактическата обстановка е изяснена правилно, след обсъждане на всички събрани относими доказателства. Незаконосъобразно Окръжен съд Благоевград е приложил чл. 17 от приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължително застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Разпоредбата на чл. 273, ал. 2 КЗ изисква обезщетенията за вреди на МПС да се определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, поради което е приета и Наредба № 24/08.03.2006г. Въззивната инстанция обаче не е съобразила, че посочената наредба е приета от Комисията за финансов надзор на 08.03.2006г., т. е. след настъпване на застрахователното събитие на 23.01.2006г., и че същата няма обратно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а съобразно ал. 2 обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Към момента на настъпване на процесното ПТП действащият нормативен материал е Кодекса за застраховането и Наредба № 18 от 10.11.2004г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането /отм./ съобразно разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на КЗ, съгласно която подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за застраховането запазват действието си, доколкото не противоречат на кодекса. Приетата на 08.03.2006г. от КФН Наредба № 24 няма обратна сила. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че застрахователното обезщетение за увреденото МПС с чуждестранна регистрация, което не е представено за оглед и описание на вредите от застрахователя на виновния водач, може да се определи въз основа на издадения от МВР официален документ за настъпване на събитието, а именно протокола за ПТП. Този извод е законосъобразен и съответства на чл. 27, ал. 2, 3 и 4 от Наредба № 18/10.11.2004г. За водача на увреденото чуждестранно МПС съществува задължение да се обърне към застрахователя на виновния водач или негов представител за оглед и описване на вредите. Когато това задължение не е изпълнено, застрахователното обезщетение се определя въз основа на описаните вреди в издаден официален документ от органите на МВР за настъпване на събитието. При вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Както в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 18/10.11.2004г., така и в чл. 15, ал. 2 и 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. е предвидено, че при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. При застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица съгласно чл. 203, ал. 1 и 4 КЗ. В конкретния случай друго не е уговорено, поради което се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането – настъпването на ПТП. Неправилно и в противоречие на горепосочените правни норми въззивният съд е приложил методиката на застрахователя по ценоразпис „Е” бр. 2004/2005г. с коефициент 0,65 и е определил застрахователното обезщетение в размер 1 863,55 лв. Приложената методика не отразява адекватно действителната стойност на причинените вреди по смисъла на чл. 273, ал. 2, чл. 203, ал. 2 КЗ и чл. 29, ал. 2 от Наредба № 18/10.11.2004г., тъй като не отчита пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда. Видно от представените в първоинстанционното производство фактури, разходите за извършения ремонт на автомобила в Гърция са общо в размер 2 690 евро. По делото са приети заключения на единична и тройна автотехническа експертиза, от които се установява, че стойността на ремонта по средни пазарни цени е 3 930 лв., по методиката на застрахователя - 1 860 лв., по цени на „Порше БГ” - 4 100 лв., по методика, използвана от различни застрахователни компании – 1 937,04 лв. и по методика на Гаранционния фонд към 23.01.2006г. – 3 083,55 лв. Определената от тройната съдебна автотехническа експертиза сума в размер 3 930 лв. съответства на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение, адекватна е на стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на ищеца в резултат на настъпилото ПТП, и е най-близо до направените реални разноски за отстраняване на причинените на чуждестранното МПС щети. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и искът е отхвърлен за разликата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде оставено в сила решението на районния съд в частта, с която З. „Д”, гр. С. е осъдено да заплати на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. обезщетение за нанесени при ПТП на 23.01.2006г. имуществени вреди върху собствения му лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № Z4B4193 в размер над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., считано от датата на ПТП – 23.01.2006г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските за сумата над 535 лв. до 1 204 лв. С оглед изхода на спора дължимите от ответника на касатора – ищец на основание чл. 78 ГПК разноски за всички съдебни производства са общо в размер 2 360,64, изчислени съразмерно на уважената част от предявения иск. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца останалата част в размер 1 156,64 лв. С оглед изхода на спора разноски на ответника за касационното производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 521 от 18.07.2008г. по гр. д. № 1433/2007г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отменено решение № 4* от 26.10.2007г. по гр. д. № 474/2006г. на Районен съд Благоевград в осъдителната част, с която З. „Д”, гр. С. е осъдено да заплати на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. обезщетение за нанесени при ПТП на 23.01.2006г. имуществени вреди върху собствения му лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № Z4B4193 за размера над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., както и в частта за разноските за сумата над 535 лв., и искът е отхвърлен като неоснователен за сумата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв. и вместо това постановява: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4* от 26.10.2007г. по гр. д. № 474/2006г. на Районен съд Благоевград в частта, с която З. „Д”, гр. С. е осъдено да заплати на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. обезщетение за нанесени при ПТП на 23.01.2006г. имуществени вреди върху собствения му лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № Z4B4193 в размер над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 1 863,55 лв. до 3 930 лв., считано от датата на ПТП – 23.01.2006г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските над 535 лв. до 1 204 лв. ОСЪЖДА „Д” АД, гр. С. да заплати на А. П. О. от Република Гърция, гр. С. на основание чл. 78 ГПК сума в размер 1 156,64 лв. /хиляда сто петдесет и шест лева шестдесет и четири стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.