Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112
гр. София, 10.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр.дело № 877/2022 г.


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. К. чрез пълномощник адвокат Д. П. АК – София, против определение № 2081 от 30.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2021 г. на ОС-Бургас, с което е потвърдено определение № 1627 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 3069/2021 г. на РС-Бургас за отказ за включване в делбата на основание чл.341, ал.1 ГПК на друг недвижим имот.
Насрещната страна С. Б. А. с писмен отговорно чрез пълномощник адв.М. С. от АК-Бургас, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване поради несъвпадане на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК с решения от въззивния съд въпрос, евентуално за неоснователност на частната жалба поради липсата на неправилно прилагане на нормата на чл.241, ал.2 ГПК, доколкото не е налице съсобственост между всички страни по делбеното дело по отношение на имота, чието включване в делбата се иска по реда на чл.341, ал.2 ГПК.
Насрещната страна Н. Б. Б. с писмен отговор чрез пълномощник адв.М. К. от АК-Бургас, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално поради неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, има законоизискуемото съдържание.
С частната жалба се излага довод, че в случая е допустимо касационно обжалване на въззивното определение при условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- доколкото по разрешеният с обжалваното определение въпрос не е налице съдебна практика, а същият е от значение за точното прилагане на закона. С изложението се поставя въпрос за допустимостта да се разглеждат в едно общо съдебно производство делба на имот, съсобствен между тримата съделители, с делба на друг имот, включен в делбата по реда на чл.341, ал.2 от ГПК, който друг имот е съсобствен само между двамата съделители. Твърди се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със смисъла на нормата на чл.341, ал.2 ГПК, който е да се включат в делбата и други имоти, така че в един процес да се прекрати съсобствеността върху всички общи на страните имоти, за да може всеки съделител да получи дял в натура.
Настоящият състав на касационната инстанция намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване :
Производството е било образувано пред РС-Бургас по иск за делба, предявен от С. Б. А. срещу М. Б. К. и Н. Б. Б., трите сестри, за делба на недвижим имот- жилище на 1-ви етаж, с принадлежащите към него ид.ч. от общите части на сградата и от тавана на сградата и от правото на строеж върху дворното място. С исковата молба се твърди, че това жилище е съсобствено между трите сестри по наследство от починалите им родители, при равни дялове.
С отговора на исковата молба ответницата Н. Б. не оспорва твърдението за наличие на съсобственост спрямо този имот по наследяване при равни дялове на страните.
С молба от 05.07.2021 г. преди първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ответницата М. К. е поискала на основание чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса да се включи и друго жилище в същата сграда- на етаж 0, с принадлежащите към него ид.ч. от общите части на сградата и от тавана на сградата и от правото на строеж върху дворното място, което друго жилище се твърди да е съсобствено само между М. К. и Н. Б. при квоти 1/6 към 5/6, защото, също като жилището на етаж 1- ви, това жилище е било СИО на родителите им, прекратена СИО с развода им през 1984 г., но след смъртта на майката на трите сестри, сънаследницата –нейна сестра С. А. и бащата на трите сестри Б. Н., са прехвърлили своите ид. части от това жилище на етаж 0 само на съсобственика Н. Б.. С определение № 1627 от 07.07.2021 г. по първоинстанционното гр.д.№ 3069/2021 г. на РС-Бургас, искането за включване в делбата на друг имот, който не се сочи да е съсобствен с ищцата по делото, не е прието за разглеждане във вече образуваното делбено производство и е отделено за образуване на отделно производство по него.
С въззивното определение № 2081 от 30.12.2021 г. на Ос-Бургас по гр.д.№ 1583/2021 г., е потвърдено това първоинстанционното определение, по съображение, че с включването на този друг имот в делбата, който не е съсобствен на всички страни по образуваното делбено дело, няма да се постигне целта на нормата на чл.341, ал.2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти за осигуряване по-голяма възможност всеки от съделителите да получи дял в натура, и по съображение, че поради служебно установения от въззивния съд факт, че по молбата на отвтеницата М. К. от 05.07.2021 г. вече е било образувано отделно делбено производство и интересът й за делба и на етаж 0, е защитен.
Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по изведения от частния жалбоподател въпрос и уточнен от касационния съд въпрос, а именно – Допустимо ли е в образувано делбено производство за делба на наследство, да се включва в същото делбено производство по искане на сънаследник по реда на чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса и друг наследствен имот от общия наследодател, за който имот се твърди да е съсобствен само между част от наследниците- страни по вече образуваното делбено дело.
В практиката на ВКС по правилното приложение на нормата на чл.341, ал.2 ГПК, споделяна и от настоящият състав, непротиворечиво се приема, че включването в делбата по искане на сънаследник, направено в срока по чл.341, ал.1 ГПК, и на друг имот, съсобствен по наследство на страните, осигурява възможността в същото делбено производство да бъде извършена делба на всички или на повечето наследствени имоти, което има пряко значение за способа, по който ще се извърши делбата във втората й фаза и за възможността в съответствие с чл.69 ЗН всеки съделител да получи дял в натура, при което отказът на съда да уважи такова искане по реда на чл.341, ал.2 ГПК е неправилен. Един от принципите на съдебната делба, установен с правилото на чл.69, ал.2 ЗН за делба на наследство, е че всеки сънаследник може да иска своя дял от съсобственото имущество в натура. Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички сънаследствени имоти се извършва в едно общо съдебно производство, за да може всеки съделител да получи дял в натура според дела си и броя на делбените имоти, или според възможността да се обособят от делбените имоти- ако те са по-малко от броя на съделителите, реални дялове за всеки съделител. За осигуряване на тази възможност всеки съделител да получи дял в натура според избрания способ на ликвидиране на съсобствеността на втората фаза на делбата, е предвиден процесуалния ред по чл.341, ал.2 ГПК, осигуряващ възможността на всеки друг сънаследник /освен ищеца/ до приключване на първото съдебно заседание по делото да поиска в делбената маса да се включи и друг наследствен имот. Разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК не поставя изискване когато се иска делба на наследство, кръгът на съсобствениците на имота по исковата молба и на имота по молбата по чл.341, ал.2 ГПК да съвпада изцяло.
При този отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав приема по съществото, че обжалваното определение е неправилно, както и потвърденото с него определение, и че сезираният с иска за делба на наследство първоинстанционен съд трябва да допусне и искането на ответника М. К. за включване в делбата и на жилището на етаж 0 съобразно молбата й по чл.341, ал.2 ГПК, за което същата твърди да е съсобствено само между двама от наследниците понастоящем. В конкретния случай М. К. е поискала делба и на друго имущество, останало също в наследство от покойната майка на трите съделителки в процеса. Обстоятелството, че някой от съсобствениците междувременно се е разпоредил със своя дял в съсобствеността на този друг имот в полза на друг сънаследник, който също е страна по делото, така че броят на съсобствениците е бил намален, без М. К. да оспорва валидността на тези разпореждания, не обосновава извод за недопустимост в делбата да се включи и този друг сънаследствен имот, според дадения отговор на въпроса.
Обжалваното определение, както и потвърденото с него определение следва да бъде отменено, като касационният съд уважи молбата на М. К. по чл.341, ал.2 ГПК. След връщане на делото в първоинстанционния съд същият следва да извърши последващите действия по преценка редовността на молбата и нейното администриране.
Страните не са поискали присъждане на разноски в настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2081 от 30.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2021 г. на ОС-Бургас .
ОТМЕНЯ определение № 2081 от 30.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1583/2021 г. на ОС-Бургас и потвърдено с него определение № 1627 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 3069/2021 г. на РС-Бургас, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ВКЛЮЧВА на основание чл.341, ал.1 ГПК за разглеждане в образуваното делбено производство по гр.д.№ 3069/2021 г. на РС-Бургас и на искането за делба на недвижимия имот, описан в молба на ответника М. Б. К. с вх.№ 10438/05.07.2021 г. по регистъра на РС-Бургас, между ответниците по делото М. Б. К. и Н. Б. Б..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: