Ключови фрази
Иск за издаване на дубликат от изпълнителен лист * лихва * неимуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

София, 04.11.2016 година


В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2085/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Х. А. , приподписана от адв.Ж. Н., срещу решение ІІІ-1/05.02.2016 г. по гр.д.№ 2096/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав.
Ответницата по касационната жалба З. А. Ч. в писмен отговор, подаден чрез адв.Я. С., я оспорва.
С определение № 554/22.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в частите, с които е присъдена законна лихва от 03.05.2011 г. върху обезщетенията за неимуществени вреди в полза на З. А. Ч. в размер на сумата 1 500 лв. за влизане в жилището й с употребена сила и в размер на сумата 16 000 лв. за причинена средна телесна повреда, поради съществуващата вероятност то да е недопустимо и с оглед наведен довод от касатора за незачитане силата на пресъдено нещо и постановяване на свръх петитум в сравнение с решенията по съществото на спора.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 197/04.11.2015 г. по гр.д.№838/2013 г. на Районен съд-Карнобат и вместо него е постановено да се издаде в полза на ищцата- ответница по касационната жалба в настоящото производство, дубликат на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение №59/21.03.2014 г. по делото, с което касаторът е осъден да й заплати следните суми: 1. 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-влизане в жилището й за което е употребил сила, ведно със законната лихва от извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното й изплащане; 2. 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-причиняване на средна телесна повреда, ведно със законната лихва, начиная от датата на извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното изплащане; 3. 2700 лв. разноски съобразно уважената част от иска. Присъдени са разноски.
В действителност постановеният от първоинстанционния съд диспозитив е следният: касаторът е осъден да заплати на ищцата следните суми: 1. 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-влизане в жилището на ищцата, за което е употребил сила, начиная от датата на извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното плащане; 2. 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-причиняване на средна телесна повреда, начиная от датата на извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното плащане; 3. 2700 лв. разноски съобразно уважената част от иска. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от касатора. В мотивите на въззивно решение № ІV-84/10.07.2014 г. по в.гр.д.№1036/2014 г. е направена констатацията, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията за заплащане на законна лихва и с оглед невъзможността за влошаване положението на жалбоподателя не следва да се присъжда лихва за забава върху присъдените обезщетения.По същото дело е постъпила молба вх.№12521/16.07.2014 г., от пълномощника на ищцата, с която е поискано да й бъде издаден изпълнителен лист за сумите както следва: 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди , произтичащи от непозволено увреждане-влизане в сила в дома й ; 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,произтичащи от непозволено увреждане- причиняване на средна телесна повреда и разноски.В молбата не е направено искане за издаване на изпълнителен лист за законна лихва- текстът с такова съдържание е заличен. Направено е отбелязване,че същият е получен на 28.07.2014 г.
В молба вх.№3590/24.07.2015 г. , с която на основание чл.409 ГПК ищцата е претендирала да й бъде издаден дубликат на изпълнителния лист изрично е посочила,че касаторът е осъден да й заплати единствено вече цитираните главници. Липсва твърдение,че той е осъден да заплати и законна лихва върху тях.Отправеното искане до съда е за издаване дубликат на изпълнителния лист за присъдените суми.
Касационната жалба е основателна.
От изложените факти следва изводът,че обжалваното решение е постановено при свръхпетитум , извън създадената сила на пресъдено нещо с решението на въззивния съд по съществото на спора и с определено съдържание на дубликата на изпълнителния лист различно от първообраза.
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1 , когато е сезиран с касационна жалба, касационният съд следи служебно дали обжалваният акт на въззивния съд е нищожен или недопустим, като необходим етап,предхождащ проверката на правилността му. В този случай намира приложение постановката в ТР № 1//17.07.2001 г. на ОСГК-т.10. Произнасянето на съда извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало. Уредбата му в чл.6 ГПК визира начало на съдебното производство по молба на заинтересованото лице и определяне предмета на делото и обема на търсената защита от страните. Защитата на накърненото право е обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Тя се дава когато, доколкото и докато е искана. Съдът не може да се произнася служебно, а само по повод сезирането, в рамките, определени от ищеца. Произнасянето извън посочените граници води до постановяване на недопустимо решение.Действително с исковата молба е претендирана законна лихва, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане или най-малко от зле формулирания му диспозитив не може да се направи извод, че го е направил.Срещу това решение въззивна жалба е подал само касаторът. Ищцата не е поискала допълването му съгласно предвиденото в чл.250 ГПК.Така претенцията й за законна лихва е останала непроизнесена и относно нея не е създадена сила на пресъдено нещо.Първообразният изпълнителен лист е издаден само за присъдените с влязлото в сила решение на въззивния съд главници.
Като е постановил издаването на дубликат с осъждане на касатора за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в процеса, извън петитума на предявената от ищцата молба по чл.409 ал.1 ГПК. Така уважаването на молбата, надхвърлящо посоченото в петитума е довело до уважаването на непредявено искане. След като съдът не е бил сезиран с тази претенция, то следва и че той не е имал процесуалната възможност да се произнесе по нея. Освен това не е зачетена и силата на пресъдено нещо създадена по съществото на спора, която е формирана само относно претендираните обезщетения.Определеното съдържание на дубликата е различно от текста на загубения изпълнителен лист, а то следва да е идентично. Като несъответно на направеното от ищеца искане, несъобразено със създадената сила на пресъдено нещо по съществото на спора и на първообраза на издадения изпълнителен лист решението в тези части е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение ІІІ-1/05.02.2016 г. по гр.д.№ 2096/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав, с което е постановено издаване на дубликат на първообразен изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение в частите, които съдържат присъждане на законна лихва от 03.05.2011 г. върху обезщетенията за неимуществени вреди в полза на З. А. Ч. в размер на сумата 1 500 лв. за влизане в жилището й с употребена сила и в размер на сумата 16 000 лв. за причинена средна телесна повреда,

Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: