5 Р Е Ш Е Н И Е № 93 ГР. София, 10 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 28.04.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА При участието на секретаря Албена Рибарска , като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3057/20 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Столична община срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2746/19 г.. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимите за спора правни въпроси: 1. Присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди на практика допустимо ли е? и 2. При определяне на обезщетение следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението и какви болки и страдания е изтърпяла ищцата, свидетелските показания и представените по делото доказателства?- поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с ППВС №4/68 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. З. я оспорва като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното въззивно решение. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – цитираното от касатора ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК, е изразено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. Обезщетението не следва да надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. / р. по гр.д. №714/19 г. на трето г.о., р. по гр.д. № 924/19 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./ По същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел за установено, че на 15.12.2016 г. около 18, 30 ч. ищцата М. З., прибирайки се от работа е паднала поради стъпване в дупка на разкопаната поради ивършван ремонт улица „5027” в [жк], [населено място] и получила многофрагментно счупване на петата на десния крак. Ремонтът не бил завършен, нямало обезопасяване, улицата била напълно неосветена. Тя е общинска собственост, поради което на осн. чл.31 от ЗП ремонтът и поддържането й се осъществяват от общината. На осн. чл.11, ал.1 от ЗОбС „Имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин”. От събраните по делото доказателства, според въззивния съд може да се направи обоснован извод, че общината не е изпълнила това свое задължение и е допуснала гражданите принудително да се движат по разкопана, неосветена и необезопасена улица. Затова следва да носи отговорност за претърпените от ищцата неимуществени вреди, на осн. чл.49 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение в случая е 30 000 лв. При определянето му е съобразил тежестта на увреждането – многофрагментна фрактура на костта на петата, двата броя оперативни интервенции, продължителността на възстановителния период – не по-малко от 4 месеца, през които освен болки и страдания ищцата е изпитвала и чувство на безпомощност и е търпяла битови неудобства, остатъчната деформация на счупената кост, спадналия свод на ходилото и продължаващия оток на глезена. Взел е предвид и социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането през м. декември на 2016 г. ВКС намира, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и при определянето му на са надлежно оценени всички обстоятелства на случая. Ищцата била оперирана на 19.12.16 г., за извършване на открито наместване на счупената петна кост и фиксация с Киршнерова игли, след което костта била трайно обездвижена с метална плака и винтове. Пострадалата била изписана от болница на 23.12.16 г. и лечението й продължило амбулаторно. През първите два месеца на ищцата било забранено да стъпва на десния крак и тя се придвижвала с патерици. В началото на третия месец започнала постепенно да натоварва десния си крак и до края на месеца започнала да се придвижва самостоятелно, без помощни средства. След третия месец започнала да провежда рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период продължил около четири месеца. Девет месеца след първата операция била направена втора за изваждане на имплантите. Болката била особено силна непосредствено след счупването – ищцата не можела да спи, плачела, вземала силни обезболяващи. Била съсипана физически и психически, не могла да извършва дори елементарни действия в ежедневието, грижата за домакинството й поела нейната майка, а в работата си като маникюристка ищцата загубила много от клиентите си, което й се отразило психически. При извършения от вещото лице – медицинска експертиза преглед близо две години след злополуката е установено, че счупената кост е зараснала с малка остатъчна деформация. Металната синтеза е извадена, но дясната глезенна става е с оток, който се проявява особено вечер. Напречният свод на дясното ходило е леко спаднал от получената фрактура. При тези данни по делото с оглед характера и тежестта на полученото травматично увреждане, силата и интензитета на претърпените болки и страдания, вида и продължителността на лечението и на възстановителния период, наложилите се ограничения и остатъчните болестни промени при младата и активна възраст на ищцата /39 годишна към увреждането/ и социално – икономическите условия в страната, ВКС намира, че справедливият и достатъчен размер на обезщетението е 15 000 лв. Подобни по размер обезщетения са присъждани за подобни по характер увреждания напр. с р. гр.д. №925/20 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №2126/17 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по в.гр.д. №97/20 г. на ОС Ямбол, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №2509/20 г., р. по гр.д. №293/20 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, в частта, с която на ищцата е присъдена като обезщетение за неимуществени вреди сумата над 15 000 до 30 000 лв., следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на предявения като частичен иск. В останалата част, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв., ведно със законната лихва въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2746/19 г. от 30.01.20 г. в частта, с която предявеният от М. З. срещу Столична община частичен иск по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата над 15 000 до 30 000 лв. и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен иск на М. В. З. срещу Столична община с пр. осн. чл.49 ЗЗД за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2746/19 г. от 30.01.20 г. в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: