Ключови фрази
Неустойка * прекратяване на трудовото правоотношение * прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие * забрана за конкурентна дейност * допълнително материално стимулиране * давностен срок


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 369

гр. София, 24.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1070 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. М., против въззивното решение № 46 от 31 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 41 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г., с което е отменено решение № 673 от 29 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 130 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2010 г. в частта му, с която Ю. К. Л. от [населено място] е осъдена да заплати на касатора 7500 лева на основание чл. 92 ЗЗД – неустойка по чл. 6 от споразумение между страните от 29 август 2006 г., ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска, да заплати 550 лева направени от банката разноски съразмерно уважената част от иска, а банката е осъдена да заплати 100 лева разноски на Л. съразмерно отхвърлената част от иска и вместо него предявеният от касатора евентуален иск против Ю. Л. за заплащане на сумата 7500 лева на основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен, отхвърлени са и предявените при условията на евентуалност искове от касатора против Ю. Л. за заплащане на получена без основание сума в размер на 2500 лева, ведно с мораторна лихва за периода 11 септември 2009 г. – 15 септември 2010 г. и законна лихва от подаването на исковата молба и касаторът е осъден да заплати на Л. сумата от 354,40 лева направени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 687 от 7 юни 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за характера на споразумение за конфиденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция, подписано между страните по спора на 29 август 2006 г. и конкретно за действителността на клаузата за неустойка, касаеща правоотношения, възникващи след прекратяването на трудов договор.
С решението си въззивният съд приема, че, независимо от наименованието на споразумението от 29 август 2006 г., при тълкуване на волята на страните следва да се счете, че то не представлява споразумение с гражданскоправен характер – възникнало е по повод и по време на действащо валидно трудово правоотношение и целта му е била да се гарантира лоялното поведение на служителя към работодателя при съществуването на трудови отношения между страните и след тяхното прекратяване; приетите клаузи противоречат на императивно определените от КТ задължения, тъй като се разширява не само кръгът на хипотезите, при които би могло да се търси дисциплинарна и имуществена отговорност за поставената в икономическа зависимост страна, но и под страх от търсене на материална отговорност работодателят е ограничил свободата на труд на служителя; въведено е и времево ограничение, противоречащо на принципа за свободното упражняване правото на труд, като санкцията за нарушаване на тези условия е заплащане на суми, наречени неустойки, но имащи характер на наказателна санкция за недобросъвестно поведение на служителя при и след прекратяване действието на трудовия договор.
Относимите обстоятелства са следните:
Със споразумение от 29 август 2006 г. между ответницата в касационното производство и работодателя към онзи момент [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], наречено „Споразумение за конфиденциалност, недопускане на конфликт на интереси и нелоялна конкуренция”, страните уговорили за срок от три години от датата на подписване на споразумението служителят да не прекратява по своя инициатива трудовия договор на основанията, предвидени в чл. 325, т. 1, чл. 326 и др. КТ, както и при прекратяване на трудовия договор на кое да е от основанията в КТ по време на действието на споразумението и до две години след изтичането му, да не осъществява нелоялна конкуренция или да не извършва точно изброени действия, между които и да не осъществява действия, дейности и сделки въз основа на договор или друго споразумение в полза на други банки (чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а” от споразумението). За нарушаването на кое да е от условията на чл. 4, ал. 2 от споразумението е предвидена санкция – неустойка, равна на трикратния размер на получените на основание споразумението суми, ведно със законната лихва от датата на осъществяване на нарушението (чл. 6 от споразумението). Безспорно е, че на 1 август 2007 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
По поставения правен въпрос е постановена задължителна съдебна практика, намерила израз в редица решения на ВКС, например в решение № 740 по гр.д. № 322/2010 г., ІV г.о. Според даденото от ВКС обвързващо тълкуване, уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, в която се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещо престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Такава клауза, макар и да не е свързана със съдържанието на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентен на работодателя правен субект, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ. Настоящият съдебен състав напълно споделя стореното тълкуване.
При този отговор на правния въпрос следва да се приеме за правилно разрешението на въззивния съд по отношение на предвидената в чл. 6 от споразумението санкция.
По отношение на евентуално съединения иск за сумата от 2500 лева, получени от ответницата в касационното производство, като дължими за връщане на основание чл. 5 от споразумението между страните:
По силата на споразумението на 3 октомври 2006 г. ответницата е получила 2201,04 лева като остатък от сумата 2500 лева след приспадането за внесен данък и осигуровки. Според чл. 5 от споразумението, при неизпълнение и/или нарушаване на условията по чл. 4, ал. 1 (за определен срок да не се прекратява трудовия договор по инициатива на ответницата на изрично посочени основания, между които и това по чл. 326 КТ, ответницата до две години от изтичане на срока на споразумението да не извършва действия в полза на други банки или да работи в други банки), ответницата се задължава да възстанови на банката получените на основание споразумението суми, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовия договор. В отговора на исковата молба се сочи, че получената от ответницата сума, представляваща допълнително парично стимулиране, не следва да бъде връщана, тъй като е било добросъвестна при сключването на споразумението, както и че вземането е по трудов спор, погасяващо се с изтичането на тригодишна давност. Искът е предявен на 15 януари 2010 г.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, иск за вземане, произтичащо от трудово правоотношение, се предявява в тригодишен срок, като съобразно правилото на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ срокът за предявяване на този иск започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая това е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение между страните - 1 август 2007 г. Ето защо следва да се приеме, че искът е предявен преди изтичането на погасителната давност.
По тази претенция и претенцията за лихви въззивният съд приема, че и те са неоснователни, тъй като ответницата е получила плащането на възнаграждение във връзка с трудово правоотношение и отговорността спрямо касатора следва да бъде реализирана по реда на КТ; възнаграждението е получено добросъвестно и работодателят не е доказал противното. При безспорния извод, че плащането е дадено във връзка с трудовото правоотношение между страните, както и че договорната клауза за неустойка, касаеща правоотношения, възникващи след прекратяването на трудов договор, е нищожна, искът е неоснователен. Процесната сума е платена въз основа на валидно споразумение между страните (недействителната уговорка не влияе върху действителността на споразумението изцяло) и не подлежи на връщане, поради което като краен резултат въззивното решение е правилно.
Ответницата Ю. К. Л. от [населено място] не претендира присъждане на разноски за касационното производство, а и доказателство за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 46 от 31 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 41 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: