Р Е Ш Е Н И Е № 50122 гр.София,20.10.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Елена Арнаучкова при секретаря: Ина Андонова след като разгледа, докладваното от съдия Арнаучкова т.д. № 504 по описа на ВКС за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на С. В. С. против „Хъс“ ООД. На въведените в нея доводи за липса или за недействителност на арбитражното споразумение - основания по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, искането е за отмяна на арбитражно решение № 2/2020/25082020 от 25.08.2020г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“ - [населено място] по арбитражно дело № 2/2020г.С него „С.-73“ ООД и С. В. С. са осъдени солидарно да заплатят на „Хъс“ ООД сума в общ размер 85 968.46лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 10.06.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща цената на стоки по следните фактури: фактура № [ЕГН]/24.09.2019г. за 8 433.18лв., фактура № [ЕГН]/24.09.2019г. за 9 433.30лв., фактура № 32000001101/25.09.2019г. за 14 731.21лв., фактура № [ЕГН]/27.09.2019г. за 10 400.70лв., фактура № [ЕГН]/17.10.2019г. за 27 787.79лв. и фактура № [ЕГН]/22.10.2019г. за 15 182.28лв. на сума в общ размер 52 315.27лв., представляваща договорна неустойка за забавено заплащане на цената на стоките, и деловодни разноски в общ размер 7455.74лв. В исковата молба са въведени следните твърдения: Според ищеца договорът за покупко-продажба на стоки от 22.02.2013г., сключен между получател „С.-73“ ООД и доставчик „Хъс“ ООД, в който е включена арбитражна клауза, по никакъв начин не е обвързан с процесните фактури, тъй като в тях не е посочен номер на договор или друг референтен номер и реално процесните доставки не се основават на него, а са самостоятелни, регулирани от условията, посочени в документите, издадени към тях - протоколи и фактури и от съответните законови разпоредби.Ищецът не оспорва, че след сключване на договора от 22.02.2013г., през 2013г. и 2014г., страните действително са имали търговски взаимоотношения.Поддържа, че от края на 2014г. до август 2019г. отношенията не са се регулирали от процесния договор, тъй като „Хъс“ ООД не е извършвало доставки на С.-73“ ООД, а негов редовен доставчик на същия вид стоки и то в значителни обеми е било „Металснаб България“ АД. Твърди, че установената за този период комуникация по отношение на конкретните доставки между служители на „С.-73“ ООД и „Металаснаб България“ АД не се е променила и след август 2019г., като едни и същи лица от страна на доставчика са отговаряли за организацията на доставките и са изпращали документите за доставки и фактурите както през 2017г., 2018г. и в началото на 2019г. – от името на „Металснаб България“ АД, така и в края на 2019г. – от името на „Хъс“ ООД и това се отнася и за процесните доставки.Само формално на последните фактури като доставчик е посочено ответното дружество„Хъс“ ООД, без то да е представило никакво доказателство, което да индикира, че нещо в намеренията на страните се е променило така, че доставките след м.август 2019г. да бъдат предмет на регулация от процесния договор. Според ищеца доказателство, че договорът от 22.02.2013г. не е действал по отношение на процесните доставки е и фактът, че със стартиране на доставките от „Хъс“ ООД през август 2019г. е възникнала договореност между „С.-73“ ООД и „Хъс“ ООД за сключване на рамков договор, какъвто е изпратен на С. С. от същия мейл на същия служител на „Металснаб България“ АД, от който са получавани фактури по предходни доставки от „Металснаб България“ООД.Това според ищеца показва, че страните не са считали, че между тях има действащ договор за доставки, тъй като в противен случай е нямало да има разговори за сключване на нов договор, а действащият договор би се изменил с анекс.Тъй като новопредложеният рамков договор не е сключен, според ищеца условията на доставка са останали такива, каквито са били през последните 5 години между страните - нерегулирани от договора. Ищецът счита, че, тъй като начинът на договаряне и комуникация между страните не се е променял в зависимост от това кое от свързаните лица извършва доставката –„Хъс“ ООД или „Металснаб България“АД, условията, при които реално са се извършвали доставките между страните в края на 2019г., вкл. и процесните, са същите, при които са извършвани и доставките в годините преди това от „Металснаб България“АД, и, следователно, не са се регулирали от договора с „Хъс“ ООД, като противното би било изключително заблуждаващо и некоректно поведение от страна на доставчика.По тези съображения ищецът поддържа, че по отношение на процесните доставки липсва арбитражна клауза. Ищецът е въвел и довод, че в т.18 от договора от 22.02.2013г. е предвидена особена форма за действителност на договора, поради което подписите на страните е следвало да бъдат нотариално заверени.Според ищеца неспазването на така уговорената форма на договора се отразява на неговата действителност.Счита, че действителността на договора не попада в регулацията на чл.293, ал.3 ТЗ.В тази връзка поддържа, че в правната сфера страните често имат взаимоотношения, без те непременно да са регулирани от специален договор, като това важи особено много при търговските взаимоотношения и сключването на покупко-продажби между търговци.Счита, че извършването и приемането на доставки между „С.-73“ООД и „Хъс“ООД не означава, че условията на тези доставки са се регулирали от определен договор. Според ищеца да се приеме, че зад всяка извършена доставка на стоки в търговския оборот стои непременно определен специален договор, би било нерационално и неотговарящо на действителните принципи на търговските взаимоотношения между търговските дружество.Поддържа, че фактът на извършване и приемане на доставки между „Хъс“ООД и „С.-73“ не може да се счита за поведение за потвърждаване на конкретен договор по отношение на тези доставки.Допълнителен аргумент за това според ищеца е, че, видно от представения хронологичен регистър със счетоводни записвания на сделките между страните, те са имали търговски отношения и преди датата на процесния договор, а издаваните по тях документи по нищо не са се различавали от издаваните след тази дата. Според ищеца това важи на още по-силно основание за него, тъй като той е нямал качеството на търговец при подписване на договора. По тези съображения е въведен довод за нищожност на договора от 22.02.2013г., съответно – на инкорпорираната в него арбитражна клауза. В писмен отговор ответникът „Хъс“ ООД оспорва предявения иск. По съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на иска и претендира за присъждане на разноски. Съставът на ВКС, I т.о., при изпълнение на правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, след преценка на твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното : Предявеният иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е допустим. Въпросът за спазването на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от получаване от ищеца на 26.07.2020г. на арбитражното решение, е задължително разрешен с определението по приложеното ч.т.д.№ 126/2022г., I т.о. Разгледан по същество, искът е неоснователен. Производството по арб.дело № 2/2020г. на Арбитражния съд при „Българска бизнес асоциация“ - [населено място] е образувано по искова молба на „Хъс“ ООД против „С.-73“ ООД, представлявано от управителя С. В. С., и С. В. С. в лично качество, с която са предявени претенции за осъждане ответниците да заплатят солидарно цената на доставени стоки по фактури в общ размер 85 968.46лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и на договорна неустойка за забава в общ размер 52 315.27лв.Не е налице хипотеза на чл.7, ал.3 ЗМТА на презумирано арбитражно споразумение, тъй като с подадения писмен отговор на исковата молба в производството пред арбитража „С.-73“ ООД и С. В. С. изрично са възразили срещу компетентността на АС при ББА [населено място] да разгледа и разреши повдигнатия спор, отричайки валидното сключване на договора и постигането на арбитражно споразумение. Компетентността на арбитража е основана на арбитражното споразумение със съдържание, отразено в договорната клауза на т.16 от сключения на 22.02.2013г. материално-правен договор между продавач „Хъс“ ООД и купувач „С.-73“ ООД, по който ищецът С. С. участва в двойно качество –като управител на купувача „С.-73“ ООД и в лично качество, като поръчител на задълженията на купувача.Съгласно договорната клауза на т.16, компетентен да разгледа всичките бъдещи евентуални спорове, отнасящи се до действителността, изпълнението, тълкуването или прекратяването на договора е АС при ББА [населено място], съобразно неговия правилник.Предмет на договора от 22.02.2013г. е доставката на метали и метални изделия, която ще се осъществява за продължителен период от време.В договора са определени рамковите условия за извършване на доставките, като е уговорено, че конкретните условия по доставките ще бъдат посочени в издадените фактури от доставчика, които ще се считат за част от договора.Срокът на договора е едногодишен, считано от подписването му, като е предвидена възможност за автоматичното му подновяването за нов едногодишен срок неограничено във времето, при условие, че никоя от страните изрично писмено не се противопостави в срок до 1 седмица преди изтичане на срока на договора.Съгласно р. VI, договорът се прекратява (освен по взаимно съгласие или автоматично при обявяване на някоя от страните в несъстоятелност) с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните, като при прекратяване на договора по инициатива на купувача той следва да заплати на продавача цялата неизплатена цена в 30 дневен срок от датата на предизвестието за прекратяване на договора, заедно с неустойката за забава.Съгласно т.14 от договора, всички промени в договора следва да бъдат извършвани в писмена форма, а, съгласно т.19 от договора, подписаните и разменените по факса документи, като заявки, приемо-предавателни протоколи, потвърдителни писма и др. имат силата на оригинал.В т.18 от договора е уговорено подписите на страните да бъдат нотариално заверени. От представения в арбитражното производство хронологичен регистър (л.72-76) се установява, че ответното дружество „Хъс“ ООД е извършвало доставки на стоки на „С.-73“ ООД както в периода преди сключване на договора – на 15.01.2013г. и на 13.02.2013г., така и след сключване на договора - до 11.04.2014г., а след това до 31.07.2019г. „Хъс“ ООД не е извършвало доставки на „С.-73“ ООД. Доставките от „Хъс“ ООД са стартирали отново на 01.08.2019г., като преди процесните са извършени доставки и на 01.08., 12.08., 26.08., 03.09. и 20.09.2019г. От представения пред арбитража хронологичен регистър ( л.79-96) се установява, че в периода 19.02.2014г.-26.07.2019г. на „С.-73“ ООД доставки на стоки e извършвало„Металснаб България“ АД. Неоснователността на въведения от ищеца довод за нищожност на договора от 22.02.2013г., респективно на обективираната в него арбитражна клауза, на първо място произтича от това, че при тълкуване на договора, съгласно чл.20 ЗЗД, се налага извод, че в договорната клауза на т.18 нотариалната заверка на подписите на страните не е уговорена като форма за действителност на договора.В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че не е уговорено влизането на договора в сила да е след извършване на нотариална заверка на подписите на страните, а е уговорено (т. 10), че договорът влиза в сила от момента на подписването му. На следващо място следва да се съобрази, че, съгласно разпоредбата на чл.296, ал.6 ТЗ, когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката, а в случая за измененията и допълненията на договора е уговорена обикновена писмена форма (т.10, т.12.1., чл.14 и т.19 от договора).Налага се извод, че за сключване на договора е уговорена обикновена писмена форма, поради което неизвършването на нотариална заверка на подписите на страните не се отразява на действителността му. Спецификата на казуса в случая изисква да се съобрази, че, тъй като продавачът и купувачът са търговци и сделката е в кръга на упражняваната от тях търговска дейност, по своята правна характеристика договорът от 22.02.2013г. е търговска сделка, съгласно чл. 286 ТЗ.Ето защо при преценката за неговата действителност са приложими общите разпоредби на Търговския закон и правната квалификация на довода на ищеца за нищожност на договора, поради неспазване на формата на договора, е по чл.293 ал.1 ТЗ.Неговата неоснователност произтича от предвиденото в разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, че за действителността на търговска сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, както и от липсата на нормативно изискване за форма на сключване на договора за търговска продажба за стоки, какъвто е договорът между страните. Неоснователен е и доводът на ищеца за неприложимост на договора от 22.02.2013г. по отношение на процесните доставки, респективно за тяхната самостоятелност. Уговореният начин за прекратяване на договора е бил единствено чрез отправяне на писмено противопоставяне на автоматичното му подновяване или с писмено предизвестие, както и след изпълнение на предвидените допълнителни договорни условия за прекратяване на договора по инициатива на купувача, а именно заплащане на цената на доставените стоки и на начислената договорна неустойка за забава. В случая не са въведени твърдения за отправяне на писмено, според уговореното, изявление за противопоставяне на автоматичното подновяване на договора или за прекратяване на договора.Липсват доказателства за подобни писмени изявления в приложената по делото разменена между страните кореспонденция. Предвид на това, че страните са уговорили прекратяването на договора да се извърши с писмено изявление, е неоснователен доводът за прекратяване на договора, основан на реалното неизвършване на доставки от „Хъс“ ООД за периода от края на 2014г. до август 2019г., извършването на доставки на същия вид стоки от „Металснаб България“ АД и за осъществяване на комуникацията във връзка с доставките с едни и същи служители на „Металснаб България“ АД. Доводът на ищеца, че страните са считали договора за прекратен, основан на предложения от ответното дружество нов рамков договор от 2019г. и водените между страните преговори за сключването му, е опроверган от изрично посоченото в т.16 от проекто-договора от 2019г., че от датата на подписването на нов рамков договор купувачът няма право да заявява покупката на метали и метални изделия на основание предходни рамкови договори, сключени между същите страни. Несподелим е доводът на ищеца, основан на непосочване в процесните фактури на договора от 2013г., тъй като такова нормативно изискване няма и предвид уговореното, че издадените от доставчика фактури ще се считат за част от договора.Поради изложеното, следва да се приеме, че валидно възникналите въз основа на договора от 2013г.договорни правоотношения между „Хъс“ ООД и „С.-73“ ООД не са били прекратени, съществували са при извършване на процесните доставки и същите са регулирани от договора. Неоснователността на довода за липса на компетентност на арбитража произтича и от относителната самостоятелност, съгласно чл.19, ал.2 ЗМТА, на обективираната в т.16 от договора от 22.02.2013г.арбитражна клауза, тъй като е спазена писмената форма, съгласно чл.7, ал.2 ЗМТА, за сключването й и подписите на страните не се оспорват.Същата притежава правната характеристика на арбитражно споразумение по смисъла на дефинитивното му определяне в чл.7, ал.1 ЗМТА и съдържа както изискуемата се от закона ясна определяемост на евентуалните бъдещи спорове - всички бъдещи евентуални спорове между съконтрахентите и отнасящи се до действителността, изпълнението, тълкуването или прекратяването на договора, така и недвусмислено обозначаване на съответната арбитражна институция - Арбитражния съд при БСА [населено място], по отношение на която не е твърдяно и доказано да е несъществуваща към релевантния за спора момент или дублираща друга такава, със сходно наименование. Поради изложеното, искът за отмяна на постановеното арбитражно решение на въведените основания е неоснователен и следва да се отхвърли. Като касаещи правилността на арбитражното решение, са неотносими за производството по чл.48 ЗМТА, поради което и не следва да се обсъждат, въведените доводи за нищожност на договорната клауза за неустойка и за прекратяване на поръчителството в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Тъй като ответното дружество не е представило доказателства за извършени разноски по делото, такива не 7се присъждат. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: Р Е Ш И : Отхвърля иска на С. В. С. против „Хъс“ ООД за отмяна, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, поради липса или недействителност на арбитражно споразумение, на арбитражно решение № 2/2020/25082020 от 25.08.2020г., постановено от Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“ –гр.Пловдив по арбитражно дело № 2/2020г. Решението е окончателно. Председател: Членове: