Р Е Ш Е Н И Е № 500 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№151 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Ч. срещу решение №668 от 19.06.08г. по гр.д.№1437/07г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото; не е преценил законосъобразността на постановлението от 03.02.1999г. на прокурор при ВОП за налагане на възбрана върху имотите на брат му И. Ч., поради което неправилно е определил и момента, от който тези имоти са могли да бъдат възбранени като обезпечение на конфискацията по бъдещо обвинение срещу него по чл.302а от НК. Оттук неправилно било прието, че разпореждането на И. Ч. в полза на жалбоподателя със собствената му ½ ид.част от процесните имоти е извършено при действието на валидно наложена възбрана и е непротивопоставимо на държавата, която се позовава на права по влязла в сила присъда срещу И. Ч., с която е постановена конфискация на имуществото му. С определение №491 от 10.06.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост на целия имот, при положение че спорът между страните засяга само ½ ид.част от него, както и за допустимостта на въззивното решение за другата ½ ид.част от имота. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решението от 24.06.05г. по гр.д.№5100/04г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от Д. Й. Ч. отрицателен установителен иск – че държавата не е собственик на дворно мято в гр.Бяла, В. област, представляващо УПИ ІІ-1034 в кв.87, ведно с построената в него жилищна сграда, стопански постройки и клозет, както и на място с площ 542 кв.м., находящо се в гр.Бяла, представляващо УПИ І-1341, кв.125 по плана на града. Въззивният съд е приел, че собствеността върху описаните по-горе имоти е била дарена в равни части на ищеца Д. Ч. и на брат му И. Ч. от техните родители с нот.акт №92/96г. и №93/96г. С прокурорско постановление от 03.02.99г. по сл.д.№41/98г. на ВОП е разпоредено да бъде наложена възбрана върху имотите, собственост на И. Ч.. Възбраната е вписана от С. по вписванията в гр.Варна на същата дата. На следващия ден – 04.02.99г. И. Ч. е дарил на брат си Д. Ч. своята ½ ид.част от процесните имоти с нот.акт №6/99г. и №7/99г. На 23.02.99г. И. Ч. е бил привлечен като обвиняем по сл.д.№41/98г. по описа на РСлС Д. за престъпления по чл.339, ал.1 от НК, чл.302а, вр.чл.302, т.1, вр.чл.301, ал.1 от НК. С присъда от 21.07.99г. по НОХД №219/99г. на ОС Варна, влязла в сила на 18.01.01г., И. Й. Ч. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.302а, вр.чл.302, т.1, вр.чл.301, ал.1 от НК, наложено му е наказание лишаване от свобода и конфискация на собствените недвижими имоти, сред които и спорните в настоящия процес. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че по силата на постановената конфискация държавата е станала собственик на процесните имоти, като разпоредителните сделки на И. Ч., извършени с тях след вписване на възбраната са непротивопоставими на държавата. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Когато правният спор между две лица засяга идеална част от един имот, само тази част би могла да бъде предмет на установителен иск за собственост – бил той положителен или отрицателен, когато последният е допустим. За останалата част от имота, която не е спорна, липсва правен интерес от предявяване на иск и ако съдът все пак се произнесе по такъв иск, постановеното решение е недопустимо. Съгласно т.14 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение и той може да приложи правомощията си по чл.209 от ГПК /отм./ и без да е сезиран с оплакване за недопустимост във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд не се е съобразил с това ТР на ОСГК на ВКС и е постановил недопустимо решение по отношение на ½ ид.част от процесните имоти, която не е била спорна по делото, тъй като не е била предмет на конфискация по НК и държавата не предявява претенции за нея, видно и от заповед №302 от 08.12.2004г. на зам.изп.директор на АДЗ, с която се нарежда публична продан само на ½ ид.част от дворно място, къща и стопански постройки в гр.Бяла, ул.”Капитан П. В.” №16 и на ½ ид.част от имот пл.№І-1341 от кв.125 по плана на гр.Бяла – толкова, колкото осъденият И. Ч. е притежавал по силата на нот.акт № 92/96г. и №93/96г. и което е конфискувано от него. По този начин, отхвърляйки отрицателния установителен иск – че държавата не е собственик на целите имоти, съдът е признал собствеността и не само на спорната ½ ид.част, получена по силата на конфискацията, но и на останалата ½ ид.част, която принадлежи на ищеца и която не е спорна по делото. В тази част въззивното решение е недопустимо, следва да се обезсили и производството по предявения установителен иск за тази част да се прекрати. По съществото на правния спор: По отношение на ½ ид.част от процесните имоти въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищецът И. Ч. е бил собственик на ½ ид.част от тези имоти, че се е разпоредил с тази част в полза на своя брат Д. Ч., но това разпореждане е непротивопоставимо на държавата, тъй като е извършено при условията на вписана възбрана, като обезпечителна мярка за едно бъдещо наказание по НК, предвиждащо конфискация на имуществото на И. Ч. в полза на държавата. Тезата на жалбоподателя се свежда до това, че преди да бъде повдигнато обвинение срещу брат му за престъпление по НК, той не е имал качеството на обвиняем и не може да се налага възбрана на имуществото му. В конкретния случай на И. Ч. е повдигнато обвинение едва на 23.02.1999г., към този момент той вече се е разпоредил със своята собственост в полза на ищеца Д. Ч. /нот.акт №6 и №7/04.02.99г./ и това разпореждане е противопоставимо на държавата, тъй като вписаната с прокурорско постановление възбрана от 03.02.1999г. не произвежда действие, след като постановлението е издадено преди И. Ч. да има качеството на обвиняем. Тази теза не може да бъде споделена. От значение за изхода на правния спор е фактът, че възбраната върху спорната ½ ид.част от процесните имоти, собственост на И. Ч., е наложена преди той да се разпореди с тях в полза на брат си Д. Ч.. Оттук произтичат и вещноправните последици на незачитане на разпореждането и съответно – правилен се явява изводът, че при конфискацията, наложена с влязла в сила присъда срещу И. Ч., той е бил собственик на ½ ид.част от процесните имоти и по силата на конфискацията тази ½ ид.част е станала държавна собственост. Налице са били предпоставките на чл.156, ал.3 от НПК /отм./, в редакцията му към 03.02.99г. за допускане на обезпечение на бъдещата конфискация. Алинея 4 на чл.156 от НПК /отм./ препраща към реда на ГПК при допускане на обезпечение на конфискацията. Приложен съответно в наказателния процес, текстът на чл.309 от ГПК /отм./ следва да се разбира в смисъл, че може да се допусне обезпечителна мярка и по обвинение, което предстои да бъде повдигнато, както е в случая. При висящо следствено дело и предстоящо повдигане на обвинение за престъпление, за което е предвидена конфискация на имуществото, е налице обезпечителна нужда и съответно – правомощие на органите по чл.156, ал.3 от НПК /отм./ да наложат възбрана върху имуществото на лицето, което предстои да бъде привлечено към наказателна отговорност. На следващо място – в прокурорското постановление за допускане на възбраната имотите са индивидуализирани в степен, която позволява да бъде преценено по несъмнен начин, че става въпрос именно за тези имоти, които са собственост на И. Й. Ч., а тяхната пълна индивидуализация може да се извлече от притежаваните от него титули за собственост. Затова е неоснователен доводът на касатора за нищожност на постановлението за налагане на обезпечителна мярка. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №668 от 19.06.08г. по гр.д.№1437/07г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск на Д. Й. Ч. от гр.Ямбол срещу държавата, по отношение на следните недвижими имоти: ½ ид.част от дворно място в гр.Бяла, В. област, с площ от 1200 кв.м., съставляващо парцел ІІ-1034 в кв.87 по плана на гр.Бяла; на ½ ид.част от построената в мястото жилищна сграда и ½ ид.част от стопански постройки, при граници на парцела И. Ж., К. С. и улица, съобразно описанието на имота по нот.акт №93, т.ХХХІV, н.д.№9086/96г. на нотариус при В., както и на ½ ид.част от място, находящо се в гр.Бяла, с площ от 542 кв.м., представляващо имот пл.№І-1341 в кв.125 по плана на Бяла, при съседи от две страни път, пл.№ХVІ-1334 и ІІ-1334, съгласно описанието в нот.акт №92, т.ХХХІV, н.д.№9084/96г. на нотариус при В. и прекратява производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение №668 от 19.06.08г. по гр.д.№1437/07г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен отрицателният установителен иск на Д. Й. Ч. от гр.Ямбол – че държавата не е собственик на другата ½ ид.част от дворно място в гр.Бяла, В. област, с площ от 1200 кв.м., съставляващо парцел ІІ-1034 в кв.87 по плана на гр.Бяла; на ½ ид.част от построената в мястото жилищна сграда и ½ ид.част от стопански постройки, при граници на парцела И. Ж., К. С. и улица, съобразно описанието на имота по нот.акт №93, т.ХХХІV, н.д.№9086/96г. на нотариус при В., както и на другата ½ ид.част от място, находящо се в гр.Бяла, с площ от 542 кв.м., представляващо имот пл.№І-1341 в кв.125 по плана на Бяла, при съседи от две страни път, пл.№ХVІ-1334 и ІІ-1334, съгласно описанието в нот.акт №92, т.ХХХІV, н.д.№9084/96г. на нотариус при В.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: