1 Р Е Ш Е Н И Е № 256 София, 05 май 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА, в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдия В. Имова наказателно дело №1485/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР за възобновяване на нчд№ 5598/10 г. на Районен съд- град Пловдив и за отмяна на постановеното по него протоколно определение от 17.09.2010 г. ( по протокол №1216) само в частта, в която е определен типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на общо най-тежкото наказание от наложените му наказания по нохд№1956/04 г. на РС-гр.Пловдив и по нохд№746/04 г. и нохд№699/10г. и двете дела по описа на РС гр.Пазарджик, определено по реда на чл.23, ал.1 НК на осъдения Т. К. Д. В искането се изтъква довод за допуснато съществено нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно- основание по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т.1 от НПК, заради това, че съдът е нарушил правилата по чл. 59, ал.1 и чл. 61,т.3 от ЗИНЗС. Претендира се възобновяване на производството по делото и изменяване атакуваното определение като на основание чл. 425, ал. 1,т. 3 НПК бъде постановено осъденият да изтърпи наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим и в затворническо заведение от „открит тип”. Прокурорът от ВКП поддържа искането като основателно по изложените в обстоятелствената му част съображения. Защитата на осъдения, адвокат К. Л. от САК , назначена по реда на чл. 94, ал. 1,т. 6 НПК, в съдебно заседание пред ВКС поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С протоколно определение от 17.09.2010 г. по нчд№5598/10 г. на РС- гр.Пловдив е извършено групиране на основание чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на наложените на осъдения Т. К. Д. наказания по следните влезли съдебни актове : по влязла в сила на 19.11.08 г. присъда по нохд№746/04 г. на РС- гр.Пазарджик, по която за деяние извършено за времето от 22.04.94 г. до 07.08.95 г. е признат за виновен по чл. 195, ал. 2, вр. с ал.1, т. 2, т.4 и т. 5, вр. с чл. 20, ал. 2,вр. с чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода; по определение от 03.05.10 г. за одобряване на споразумение по нохд№699/10г. на РС Пазарджик за престъпление извършено на неустановена дата до 02.10.2003 г., 354а, ал.3,т.1, вр. чл.2, ал.2, вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и на глоба от 2 000 лв., отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок от три години, считано от влизане в сила определението, на 03.05.10 г. ; с влязла в сила присъда на 13.07.2010 г., по нохд№1956/04 г. на РС Пловдив , за деянието извършено на 02.10.03 год. е осъден по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2,вр. с чл.26, ал.1 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК, вр. с чл.2, ал.2 НК на две години и девет месеца лишаване от свобода и на глоба от 800 лева. На основание чл. 25 НК, вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК съдът е определил на осъдения общо най-тежкото наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода , при режим „строг” и при изтърпяване в наказанието в затворническо заведение от „закрит тип”. Присъединил е и наказанието глоба от 2000 лева като наказание в най-висок размер от останалите от същия вид, съпътстващи наложените наказания лишаване от свобода по цитираните дела. Приложен е чл.25, ал.2 НК и чл.59, ал.1 НК. Определението е влязло в сила, след изтичане срока за въззивното му обжалване. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване определението подлежи на възобновяване. Искането за възобновяване се явява допустимо и без изискване за спазване на срок , защото е подадено от главния прокурор в интерес на осъдения. РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО, ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон са основателни. Искането е съобразено с фактическите данни по делото за съдимостта на Т. Д., според които, към датите на извършването на деянията по цитираните присъди и влизането им в сила, Д. не е бил осъждан преди това за други престъпления , както и за което и да било от деянията по цитираните дела, преди извършване на всяко следващо от тях. Видно от справката за съдимост на л.л.8-11 по нчд№5598/10 г. на РС- гр.Пловдив, Д. има само три осъждания, отнасящи се за процесните деяния, намиращи се следователно помежду си в съотношение на реална съвкупност. Това означава, че по отношение на изпълнението на общо най- тежкото наказание за съвкупността, съдът е трябвало да приложи разпоредбите на чл.59, ал.1 и чл. 61, т.3 ЗИНЗС. При определяне на общо най-тежкото му наказание за съвкупността от процесните деяния, Д. е следвало да се ползва от режима на осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления , за които се предвижда настаняване в затворническо общежитие от „открит„ тип, при първоначален режим за изтърпяване на наказанието „общ „ . При липсата на тези изводи , материалният закон е приложен неправилно. Доказано е основанието на възобновяване – съществено нарушение на материалния закон. Тъй като правилното приложение на закона налага единствено процедура по изменение на съдебния акт в частта, в която той е неправилен, на основание чл.425, ал.1,т.3 НПК Върховният касационен съд следва да възобнови производството по делото и измени определението относно първоначалния режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и относно типа на затворническо заведение , където това наказание да бъде изтърпяно от осъдения Т. К. Д.. Воден от тези мотиви, ВКС на РБ, в настоящият състав, на основание чл. 425, ал. 1,т. 3 НПК, вр. с чл. 422 ал.1 т.5 , вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК и вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд№ 5598/10 г. на Районен съд гр. Пловдив ИЗМЕНЯВА протоколно определение от 17.09.2010 г. ( по протокол №1216) по същото дело САМО В ЧАСТТА, в която е определен типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Т. К. Д. общо най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода по реда на чл.25 НК и чл.23, ал.1 и ал.3 НК от определените му наказания по нохд№1956/04 г. на РС- гр.Пловдив, по нохд№746/04 г. на РС- гр.Пазарджик и нохд№699/10г. на РСгр.Пазарджик, КАТО на основание чл. 59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС да изтърпи общо най-тежкото наказание при първоначален „общ” режим , в затворническо общежитие от „открит тип” . Решението е окончателно е не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :