6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 457 [населено място], 25.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д.№ 634/20г. по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното : Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Евро Ин Консулт“ ЕАД, [населено място] против решение №8 от 13.01.2020г. по т.д. №304/19г. на Силистренски окръжен съд. Ответникът по касация – ЗП „ Т. С. Т.“ е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С определение № 205/23.10.2020 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до произнасянето на ОСГТК с тълкувателно решение по ТД № 1 /20г. С оглед приемането и обявяването на ТР ОСГТК № 1 / 20г. производството следва да бъде възобновено от фазата на произнасяне по допускане на решението до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на ТК констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : С решението, предмет на обжалване, състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение №152 от 02.09.2019г. по гр.д. № 170/2019г. на Районен съд Дулово, с което е отхвърлен предявеният от „ Евро Ин консулт“ЕАД, [населено място] против ЗП „Т. С. Т.“ иск за заплащане на сумата 22 468.80лв. представляващи задължение „по фактура № 1000000621 от 18.04.2014г., обективираща задължение по договор за консултантски услуги от 05.03.2013г., както и сумата 6848.15лв. обезщетение за забавено изпълнение на същото задължение за периода 13.12.2015г. – 13.12.2018г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че макар и основния правопораждащ факт да бил сключения между страните договор за консултантски услуги, то въведената с исковата молба претенция изцяло се основавала на фактура № 1000000621 от 18.04.2014г., тъй като така е определил ищеца своят иск в петитума на исковата молба. Така е очертан и спора- като такъв във връзка с дължимост по тази фактура на определената в нея парична сума, като в случая, според състава, това искане нямало връзка със сключения консултантски договор, който не бил конкретизиран във фактурата като сключен на 05.03.2013г., за да се приеме, че правоотношението произтича от него, а не от издадената фактура. И тъй като, е продължил съставът, не било допускано изменение на така предявения иск, то и вземането, следователно, било претендирано като такова, произтичащо от посочената фактура. Разгледани са данните по делото, в това число и изслушаната експертиза и е достигнат изводът, че фактурата, поради редица нарушения при издаването й и поради нейното неосчетоводяване при ответника не установява вземането, поради което и претенциите са неоснователни. Съставът е посочил още, че исковете са неоснователни и с оглед друго основание, което не било въведено към този момент, но което съдът следвало да разгледа служебно, а именно - нищожност на договора за консултантски услуги от 05.03.2013г., от който произтичала „облигационна връзка между страните“. Съдът е приел частична нищожност на този договор, поради противоречие с добрите нрави, изведено от определената за консултантските услуги „необосновано висока цена“, като договореното за първата година, съставлявало изключение и било действителен договор между страните. С цитираното определение на ВКС, ІІ т.о., поставеният от касатора въпрос- „ Дали съдът служебно следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответното възражение за нищожност“ е преценен като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което налице е обусловено от касатора общо основание за достъп до касационен контрол. С постановеното ТР № 1 /20г., ОСГТК на ВКС е приел, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Мотивите, обуславящи това разрешение изясняват, че съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства и т.н., а само в хипотеза на налични доказателства, които той квалифицира и разглежда като нищожност. Относно нарушението на добрите нрави, като основание за нищожност, разглеждана служебно от съда, е прието, че е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай, съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. С оглед така приетото и обсъдените мотиви на въззивният съд е налице отклонение на състава от задължителни разрешения на ВКС и съответно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага, поради това, че в случая съдът противно на указаното в диспозитива на ТР №1/20, изобщо не е мотивирал извода си- не е обосновал дали от договора или на база събраните доказателства прави служебно заключение за наличие на основание по чл.26 ЗЗД. Лаконичният мотив, че договорената цена за услугата била „необосновано висока“ не е подкрепен с каквито и да било доводи, изведени от договора или от доказателствата, събрани по делото. От текста на договора не може да бъде направен такъв извод. Същият не е обоснован и от събраните по делото доказателства поради това, че липсват данни, свързани с критерии за това, че договореният труд на специалист, който следва да подготви документацията за финансиране по мярка 214 има цена, значително по-ниска от тази, която е била дължима от земеделския производител и която е договорена от страните по договора. По делото няма и експертно заключение на база сравнителни таблици, по които да се оцени този труд, липсват въведени твърдения за средни норми за оценката му или липсват и странични факти, задължително въвеждани от страните по делото за да бъде обоснован изводът, че съдът може служебно да коментира нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави. Още повече, че тази част от мотивите, влиза в противоречие с другата, отричаща договора / признат за частично недействителен / като източник на спорното задължение. С оглед това и поради допуснатото противоречие със задължителна практика по този въпрос, касационно обжалване следва да се допусне, доколкото е налице и друга предпоставка за такъв извод, поради това, че съдът е отхвърлил иска на две самостоятелни основания- недължимост на сумите, обективирани от представената от ищеца фактура и частична нищожност на сключения между страните договор. И тъй като всяко от тези основания обуславя самостоятелно постановения правен резултат, то допускането на решението до касационно обжалване, с оглед процесуална възможност за промяна на този резултат, предполага произнасяне и по допустимостта на касационен контрол не само по отношение на разгледания вече мотив, относно частичната нищожност на договора, но и на основните мотиви на състава за неоснователност на иска, изведени от него от обосноваването на фактурата като източник на процесното задължение По отношение на тези мотиви, касаторът е поддържал наличие на предпоставки по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, твърдейки, че съдът е разгледал основанието на предявените искове само с оглед посочената в петитума на исковата молба фактура, сочейки я като източник на облигаторното задължение, а не на заявеното от него неизпълнение на сключения с ответника договор. Страната е извела своите доводи от обстоятелствената част на исковата молба, с която изрично и подробно е разгледан, сключения между страните договор и с оглед неговото неизпълнение е заявен и петитума на иска. От друга страна, е поддържано, че извода на състава, че фактурата е източник на облигационно задължение, сам по себе си е очевидно неправилен, поради правната природа на документа – съставляващ първичен счетоводен документ за отчитането на конкретна правна сделка. Касаторът установява поддържаното от него основание по чл.280, ал.2 предл 3-то.ГПК Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. В случая, касаторът установява хипотезата на очевидна неправилност, с оглед, изводимото от мотивите на акта пряко нарушение на процесуално правило, в резултат, на което е формиран решаващ правен извод. Съдът с обжалваното решение в нарушение на задълженията си на въззивна инстанция е разгледал едностранно исковата молба, само като петитум, а същата го сезира като единство на обстоятелствена част и петитум. Освен това в нарушение на задължението си да разгледа обстоятелствата така, както са заявени от ищеца в исковата молба и с поддържаното от него основание на иска, съдът неадекватно е третирал и обжалваното решение, разглеждащо като източник на задължението,обосноваващ претенцията, именно неизпълнение на сключения между страните договор. Още повече, че в случая не е налице и противоречие между обстоятелствена част и петитум- в своето изложение на обстоятелствата, обусловили правния спор, ищецът подробно е описал възникналото и развито правоотношение между страните, произтичащо от сключения от тях консултантски договор, чието неизпълнение е било предмет на обстоятелствата, довели до предявяване на иска. Това, че претендираните суми са заявени в петитума, като такива обективирани и от фактура не променя това изложение, в което ясно и недвусмислено са описани отношенията между страните и основанието на иска. Освен това, въззивният съд, в нарушение на чл.269 ГПК не е съобразил правомощията си, ограничаващи го в произнасянето му при условия и съобразно дефинитивността на ограничения въззив- извън преценката за допустимост или нищожност на решението, само по въведените в жалбата оплаквания, а те, в случая, са били изцяло свързани с неизпълнение на задълженията на противната страна на договора между страните, възпроизведени подробно от състава, който ги е описал, но не се е произнесъл по тях. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и в тази част решението също следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 586.35лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по .д. №634 /20г. поописа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 13.01.2020г. по т.д. №304/19г. на Силистренски окръжен съд. УКАЗВА на касатора- „ Евро ин консулт“ ЕАД, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 586.35лв., в противен случай производството ще бъде прекратено След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: