8 Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 25.06.2020г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 872 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юротроникс“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 2847/05.12.2018г., постановено по т.д.№ 458/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1903/11.10.2017г. по т.д.№ 5614/2015г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора „Юротроникс“ ЕООД против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 59416,68 щатски долара - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-163/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 300 броя мобилни телефона „Самсунг“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място], до място на доставка САЩ, Бруклин, Ню Йорк, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск за заплащане на сумата от 27893 евро - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-164/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 100 броя таблета „Епъл Айпад“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място], до място на доставка САЩ, Уортингтън, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми. Процесуалните нарушения се изразявали в неправилно прилагане на разпоредбата на чл.154 ГПК относно разпределянето на доказателствената тежест, свързано с възлагане доказването на отрицателен факт – недоставяне на превозваните стоки, и неправилно тълкуване на чл.9.5.2 от Общите условия за застраховка на товари по време на превоза, прилагани от застрахователя. Според касатора посочената клауза не вменявала задължение на застрахования в случай на обективна невъзможност на изпълнение поради териториално ограничение на компетентността (посочените в договора аварийни комисари да извършат оглед и да установят размера на щетите), да поиска от застрахователя посочването на друг авариен комисар, както и че представеният авариен протокол от друг комисар не се различавал по доказателствената си сила. Неправилното приложение на материалния закон е изведено от приетия за недоказан факт на загуба на товара, като елемент от фактическия състав на нормата на чл.208, ал.1 КЗ /отм./, както и предвид обстоятелството, че въззивният съд не е преценил съобразно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ дали неизпълнението на задължението по застрахователния договор (каквото не е налице според касатора) е значително с оглед интереса на застрахователя. Моли въззивното решение да се отмени и исковете да се уважат в предявените размери, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Излага становище, че въззивното решение съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Според ответника доказването на загубата на товара не е отрицателен, а положителен факт, който не е установен по спора по предвидения в чл.10.2.2 от Общите условия начин – авариен протокол, съставен от посочен в договора авариен комисар, а не от друго лице, избрано от застрахования. Ответникът намира за неоснователен довода на касатора, че неизпълнението на задължението по чл.9.2.5 от Общите условия не може да се вмени във вина на застрахования, тъй като именно последният, в противоречие с поетото договорно задължение, се е обърнал към друг авариен комисар, което представлявало неправомерно поведение, от което застрахованият цели да извлече ползи за себе си. Недоказаността на настъпване на застрахователното събитие е счетена за обуславяща отхвърлянето на иска при правилно приложение на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./. Моли въззивното решение да се остави в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач „Флайинг Карго България“ ООД, [населено място], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.02.2012г. между ЗК „Лев Инс“ АД и „Флайинг Карго България“ ООД, като застраховащ, е сключен абонаментен договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, с който застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие на всички товари, чиято спедиция застраховащият организира на база на получена поръчка/договор за спедиция със собствениците на товарите, които имат качеството на застраховани по тези договори лица. Съгласно две апликации от 04.02.2015г. към застрахователния договор от 24.02.2012г. застрахован е дружеството ищец и настоящ касатор „Юротроникс“ ЕООД, като са застраховани 300 мобилни телефона за превоз от [населено място] до Бруклин, Ню Йорк през Будапеща, Унгария и Париж, Франция, със застрахователна сума от 61800 щ.д. и 150 таблета за превоз от [населено място] до Уортигтън през Будапеща, Унгария и Париж, Франция, със застрахователна сума от 32025 евро. На 04.02.2015г. застрахованите товари (300 телефона и 105 таблета) са предадени за превоз и договорите за застраховка са произвели действие. Решаващият състав е приел за безспорно установено по делото, че превозваните стоки са били налични до момента на натоварването им в Будапеща, Унгария, за въздушен превоз с полет № ТВ 5112, като след разтоварването от самолета е настъпила загубата. Според въззивния съд загубата е осъществена по време на превоза по уговорения маршрут и с превозното средство, конкретизирано в застрахователните договори, поради което представлява покрит от застрахователя риск. За да отхвърли предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, съставът на апелативния съд е приел, че е възникнало право на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ /отм./ да откаже заплащането му поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор, а именно липса на ангажирани от застрахования доказателства за твърдяната загуба на застрахования товар. В случая ищецът по иска не е представил съставен от трето независимо лице авариен протокол, удостоверяващ вида и размера на щетата, с който е следвало да се снабди според чл.10.2 от Общите условия. По делото е бил представен доклад от 07.04.2015г. за процесните таблети, но същият не е съставен от посочен от застрахователя авариен комисар съгласно чл.9.5.2 от Общите условия, поради което този документ не е ценен като доказателство по делото. Изложени са съображения, че ако посочените в застрахователните сертификати аварийни комисари „Евроконтрола“ ООД и „Булгарконтрола“ АД са били възпрепятствани да установят твърдяната загуба на напусналите Европейския съюз стоки, то в изпълнение на поетото в чл.9.5.2 от Общите условия задължение застрахованото лице е следвало да поиска от застрахователя да посочи друг авариен комисар, който да състави необходимия за доказването авариен протокол. Софийският апелативен съд е формирал краен извод, че липсват ангажирани доказателства от застрахования за настъпване на застрахователното събитие и съответно за заплащането на обезщетение по чл.208 КЗ /отм./. С определение № 14/06.01.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса относно значението на уговорения в застрахователния договор начин и ред за установяване на вида и размера на вредата при настъпило застрахователно събитие във връзка с правото на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно обезщетение по чл.211, т.2 КЗ /отм./. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, като например: Решение № 105/11.07.2017г. по т.д.№ 1325/16г. на І т.о., Решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на І т.е., Решение № 32/11.08.2014г. по т.д.№ 1262/2013г. на ІІ т.о., Решение № 124/04.08.2015г. по т.д.№ 440/2014г. на І т.о., Решение № 167/07.02.2017г. по т.д.№ 1655/2015г. на ІІ т.о., за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението (предвидено в закон или в застрахователния договор и то да е значително с оглед интереса на застрахователя), и настъпилото застрахователно събитие, съответно да се препятства доказването на обстоятелствата, при които то е настъпило. Даденото разрешение е, че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, както и че при предявен иск по чл.208, ал.1 КЗ преценката дали конкретното неизпълнено задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интереса на застрахователя, когато същото не е изрично предвидено в ОУ като изключен от покритие риск, е изключително правомощие на решаващия съд, а не на застрахователя. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя разрешенията в практиката на ВКС, от която следва отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. По същество на касационната жалба. Не е налице соченото от касатора нарушение на процесуалното правило на чл.154 ГПК. Въззивният съд не е възложил доказателствената тежест на застрахования за установяване на отрицателен факт – недоставяне на превозваните стоки, както твърди касатора, а е приел за недоказано настъпването на застрахователното събитие, вследствие на което се претендира застрахователно обезщетение. В конкретния случай покритият застрахователен риск е загуба на товар по време на превоз, като доказването, че е настъпило застрахователното събитие включва доказването на поредица от положителни факти – че товарът е предаден за превоз, че е натоварен на превозното средство, че превозът е извършен по обявения маршрут. Обстоятелството, че товарът е загубен по време на превоза и поради това не е доставен на получателя, представлява твърдение на застрахования, което може да бъде опровергано с доказването на положителния факт – че товарът е доставен по местоназначението на получателя. Неправилността на въззивното решение се изразява в позоваването от съдебния състав на клаузи от Общите условия на договора, които са интерпретирани като вменяващи определени задължения на застрахования, неизпълнението на които е преценено като релевантно за отговорността на застрахователя. Софийският апелативен съд е приел, че доказването на загубата на товара е допустимо да се осъществи единствено и само според изискванията на чл.10.2 във връзка с чл.9.5.2 от Общите условия. При формиране на посочения извод въззивната инстанция не е съобразила, че клаузата на чл.10.2 от ОУ урежда претенциите за изплащане на обезщетение от застрахователя, като на застрахования е вменено задължение, наред с другите обстоятелства, да докаже настъпването на застрахователното събитие (чл.10.2.1.б), а за доказването се представят изброените в чл.10.2.2 документи. В документите е посочен авариен протокол (чл.10.2.2.ж), в който са удостоверени вида и размер на щетата, както и, ако има такъв, констативен протокол, съставен между превозвача и получателя с описание на вредите при разтоварване на стоката (чл.10.2.2.г). Уговореният начин е за доказване на заявената пред застрахователя претенция, но неизпълнението на задължението на застрахования да представи на застрахователя изискуемите според ОУ документи, не погасява на това основание правото му на застрахователно обезщетение. В този смисъл отказът на застрахователя да изплати обезщетение при наличието на посоченото неизпълнение, каквато клауза е включена в ОУ (чл.10.2.5), подлежи на преценка от решаващия съд съгласно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./. Съставът на Софийския апелативен съд не е приложил правилно материалния закон, тъй като не се е произнесъл дали неизпълнението на задължение по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя, поради което заявеният касационен довод по чл.281, т.3, пр.1 ГПК се явява основателен. От една страна, въззивният съд е приел, че отговорността на застрахователя не следва да се ангажира поради посочено от него неизпълнение на договорно задължение, а от друга страна, при тълкуване на конкретна клауза от ОУ е изложил собствени разсъждения какво е следвало да е поведението на застрахования в случай на затруднения да изпълни изискванията на ОУ. В производството по делото застрахователят не е въвел възражение, че не е изпълнено конкретно задължението по чл.10.2 във връзка с чл.9.5.2 от Общите условия, т.е., че не е представен авариен протокол, съставен от посочен в полиците авариен комисар - „Евроконтрола“ ООД или „Булгарконтрола“ АД. Във въззивната жалба застрахователят е направил оплакване, че не е представено доказателство от трето независимо лице – авариен комисар, служител на митническо учреждение в САЩ (крайното местоназначение на товара), в който да е констатирана липса или нарушена опаковка. С оглед липсата на авариен протокол, издаден от посочените в полиците аварийни комисари, въззивният съд е вменил на застрахования задължение да поиска от застрахователя да посочи авариен комисар, който да състави необходимия за доказването авариен протокол. Решаващият състав неправилно е основал извода си на клаузата на чл.9.5.2 от ОУ, тъй като същата не съдържа такова задължение. Дори и да се приеме, че предписаното поведение е изискуемо с оглед на добросъвестността, то обстоятелството, че не е осъществено не може да се приравни на неизпълнение на договорно задължение, значително за интереса на застрахователя съгласно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, да се презюмира причинна връзка между неизпълнението и затрудняването на доказването на събитието и съответно да обуслови основателен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По същите съображения е неоснователно и възражението на застрахователя, че поведението на застрахования представлява неправомерно поведение, от което той цели да извлече ползи за себе си. С оглед допуснатите нарушения на материалния закон крайният решаващ извод на въззивния съд, че не е доказано настъпването на твърдяното застрахователно събитие, се явява неправилен. При липса на съставен авариен протокол, който според клаузата на чл.10.2.2.ж от ОУ удостоверява вида и размер на щетата, и обстоятелството, че застрахователният риск е срещу загуба на товар по време на превоз, въззивният съд е следвало да прецени, че липсата на авариен протокол, съставен от посочените в полиците аварийни комисари, не е въведена от застрахователя като възражение за договорно неизпълнение. В случай, че съдът е възприел доводите на застрахователя в посочения смисъл, то е следвало да прецени дали това обстоятелство само по себе си изключва отговорността на застрахователя, като изложи съображения доколко същото представлява неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Предвид съдържанието на задължението и вида на застрахователното събитие въпросът за причинната връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие не стои. Обстоятелството дали евентуалното неизпълнение препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, подлежи на самостоятелна преценка от съда, но въз основа на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства по спора – договора за застраховка и апликациите към него, фактурите за доставка, товарителниците, данните от Агенция „Митници“ и е приел, че превозваните стоки са били налични до момента на натоварването им в Будапеща, Унгария, за въздушен превоз с полет № ТВ 5112, като загубата е настъпила след разтоварването на стоките от самолета. В решението е отразено, че от събраните по реда на Конвенцията за събиране на доказателства по граждански и търговски дела документи се установява, че процесните 300 броя мобилни телефона са внесени на територията на САЩ, но въз основа на този документ не е формиран извод, че стоките са доставени на получателя и съответно, че не е налице загуба на товара по време на превоза. Същевременно представеният документ, удостоверяващ загубата, като съставен от трето лице, е възприет като частна експертиза и не е ценен като доказателство по делото. В този смисъл изводът, че не е доказано настъпването на застрахователното събитие е основан единствено на липсата на съставен авариен протокол от посочен в полиците авариен комисар. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да се уважат. Относно дължимата сума за застрахователно обезщетение съставът на ВКС е обвързан от приетия за основателен размер на претенцията от първоинстанционния съд, тъй като във въззивната жалба не са били направени възражения в този смисъл. Имуществените вреди за загубата на товара от 300 броя мобилни телефона „Самсунг“ са в размер на 61800 щ.д., а за товара от 100 броя таблета „Епъл Айпад“ - 31704,75 евро. Заявените претенции са за по-ниски суми, поради което исковете следва да се уважат в предявените размери, върху които да се присъди законната лихва от датата на исковата молба. По разноските. На основание чл.81 ГПК на касатора следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски за всички съдебни инстанции съгласно представените списъци по чл.80 ГПК: за производството пред СГС в размер на 15956,87 лв., за производството пред САС – 6719 лв. и за производството пред ВКС – 17362,61 лв., общо – 40038,48 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2847/05.12.2018г., постановено по т.д.№ 458/2018г. от Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „Юротроникс“ ЕООД, [населено място], бул.“Цар Освободител“ № 10, ет.3, на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 59416,68 щатски долара (петдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет щатски долара и шестдесет и осем цента), представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-163/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 300 броя мобилни телефона „Самсунг“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място], до място на доставка САЩ, Бруклин, Ню Йорк, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 27893 евро (двадесет и седем хиляди осемстотин деветдесет и три евро), представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-164/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 100 броя таблета „Епъл Айпад“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място], до място на доставка САЩ, Уортингтън, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „Юротроникс“ ЕООД, [населено място], бул.“Цар Освободител“ № 10, ет.3, сумата от 40038,48 лв. (четиридесет хиляди и тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща разноски за всички съдебни инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца по исковете „Флайинг Карго България“ ООД, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.