Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди * трудова злополука * намаляване на обезщетение поради съпричиняване * груба небрежност * съпричиняване при трудова злополука


РЕШЕНИЕ


№ 58

гр. София, 20.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Северина Толева и прокурора………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2037 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3753/28.03.2017 г. на [фирма], представлявано от адв. М. Б., против въззивно решение № 90/24.02.2017 г. постановено по възз.гр.д. № 789/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1104/10.09.2016 г. по гр.д. № 258/2016 г. на РС – Русе. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. А. Д. сумата 19 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Претенцията до предявения размер от 40 000 лв. е отхвърлена, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Ответникът по жалбата С. Д., представляван от адв. Надежда С., в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна.
С Определение №1118/29.11.2017 г. касационният контрол на въззивното решение е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86 - 2017 г./ по въпроса за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат.
По поставения въпрос има създадена константна съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. С постановените по реда на чл.290 ГПК - решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о., решение № 252/30.09. 2016г. по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о. на ВКС и др., е прието, че при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение от 21.07.2014 г. до 30.05.2016 г., като ищецът е заемал длъжността „машинен оператор”. На 26.08.2015 г., по време на работа с електрическа количка, при движение назад кракът на ищеца се опрял в палет, при което количката продължила движението си и затиснала ходилото на десния му крак. Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 87/04.09.2015 г. на ТП на НОИ – Р..
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че ищецът е преминал инструктаж и е бил запознат с правилата за безопасност в ответното дружество, като освен първоначален са му провеждани и периодични инструктажи. Част от правилата за безопасност е и инструкцията за ползване на ръчни и електрически колички за пренасяне на товари, в която като изисквания са предвидени работникът да е преминал обучение и да е придобил правоспособност за управлението. Установено е, че ищецът не е преминал специално обучение, не е имал правоспособност за управление на електрическа количка /с която е настъпила злополуката/, нито е бил оправомощено лице за работа с такава, съгласно изискванията на чл.9 от Наредба № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. По делото не е спорно, че злополуката е станала, след като ищецът е взел електрическата количка, за да зареди с материали машината си. Дърпайки количката, Д. се е движил назад, при което десния му крак опрял в палет, количката продължила движението си и затиснала ходилото на десния му крак. В резултат на това ищецът получил счупване на втора предходилна кост на десния крак, наложило открита репозиция и метална остеосинтеза; контрактура в областта на метатарзо-фалангеалната става на втори пръст на десния крак. За уврежданията си ищецът е лекуван оперативно и след това за период повече от 7 месеца е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.
Въззивният съд е приел, че действията на ищеца изцяло покриват съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201, ал.1 КТ - злополуката е настъпила поради допуснато от работника пренебрегване и неспазване на правилата за безопасност на труда. Посочено е, че работата с електрическа количка не е била възлагана на работника, предприета е по собствена инициатива и от неправоспособно лице. Предвид това е счетено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от работника, определено в размер на 1/3. Конкретни мотиви за възприетия размер и за съответствието му с действителния принос на пострадалия за злополуката, не са изложени в решението. Обсъждайки вида и характера на полученото увреждане, продължителността на оздравителния период, претърпените болки, страдания и неудобства, както и все още неприключилото в пълна степен отзвучаване на последиците от травмата, съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата 30 000. От тази сума, след приспадане на процента за съпричиняване на вредите и изплатеното 500 лева обезщетение по сключената от работодателя застраховка за риска „трудова злополука”, претенцията е уважена до размера на сумата 19 500 лева.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Изводите на въззивния съд за проявена от страна на работника груба небрежност са правилни и съобразени с доказателствата по делото. Неправилен и необоснован е обаче изводът, че делът на съпричиняването от страна на пострадалия е 1/3 и дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено в тази степен. Съдът не е отдал нужното значение на установените по делото факти, че на работника е бил проведен инструктаж за безопасна работа; че част от правилата за безопасни условия на труд и работа в дружеството е и инструкцията за ползване на ръчни и електрически колички за пренасяне на товари, в която подробно са посочени изискванията за работа с електрическа количка - проведено обучение и придобита правоспособност за управлението й, както и рисковете при използването й. Като възможен риск е описано именно нараняване на крака на работника при дърпане на количката назад и същевременно изрично е регламентирано използването на предпазни средства за работа, едно от които е - обувки с предпазни бомбета. Въззивният съд е посочил, че ищецът не е преминал специално обучение, не е придобил правоспособност за управление на електрическата количка, нито е бил оправомощено лице за работа с нея, но въпреки това е направил извод за по-малък принос на работника в съпричиняването на увредата.
В случая, пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение. Както се посочи по-горе, злополуката е станала, след като ищецът е взел електрическата количка, за да зареди с материали машината си, движейки се назад е дърпал количката пред себе си, а не е стоял отстрани на превозното средство, както изискват правилата за безопасна работа. При това движение, при липса на видимост за стоящите зад него предмети, кракът му се опрял в палет, но количката продължила своя ход и затиснала ходилото на десния му крак. С помощта на наблизо намиращия се негов колега, количката е издърпана, а пострадалият видял, че кракът му е наранен и бързо отича. Бил освободен от работа и същия ден при прегледа в спешния център лекарят го насочил за лечение към болницата, където Д. постъпил сутринта на следващия ден - 27.08.2015 г.
Действията на ищеца – предприемане на работа с електрическа количка без нужната правоспособност, без това да му е възлагано и да е необходимо за изпълнение на работата му, в нарушение на правилата за експлоатацията й, в т.ч. без използване на изискуемите се предпазни средства - сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили преимуществено в резултат на проявената от работника груба небрежност. Нарушаването на основни правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани, за които ищецът е бил инструктиран, представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат следва да се приеме, че е в размер на 2/3. Поради това, дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено в тази степен. Това съотношение съответства на установения по-висок принос на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат.
Направеният от въззивната инстанция незаконосъобразен извод за съотношението в приноса на пострадалия се е отразил на правилността на съдебния акт и на приетото, че след приспадане на дела съпричиняване, предявеният иск е основателен до размера на сумата 20 000 лева, респ. за сумата 19 500 лв., при съобразяване на изплатеното застрахователно обезщетение от 500 лв.
В случая, вида на травмата е безспорно установена - ищецът е получил счупване на втора предходилна кост на десния крак, наложило открита репозиция и метална остеосинтеза; контрактура в областта на метатарзо-фалангеалната става на втори пръст на десния крак. Проведено му е оперативно лечение в болница, където е бил хоспитализиран в продължение на 22 дни и след това повече от 7 месеца е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Претърпял е силни болки както по време на увреждането, така и в продължителен период / близо една година/ след него. Възстановяването му към момента не е пълно, наличната контрактура на ставата е довела до накуцваща походка, особено изразена при продължително ходене и продължаващ наличен болков синдром. Според заключението на съдебно - медицинската експертиза, може да се прогнозира постепенно подобряване на състоянието на ищеца или подобряване до стациониране с минимален функционален дефицит на крайника.
Съобразявайки вида и характера на полученото увреждане /трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник според заключението на съдебно-медицинската експертиза/; продължителният период на лечение /в т.ч. оперативно/ и възстановяване; търпените болки, страдания, притеснения, стрес и неудобства, включително нуждата в първите месеци от лечението си ищецът да бъде подпомаган от друго лице за справянето с ежедневните потребности, както и все още неприключилото в пълна степен отзвучаване на последиците от травмата, правилно е прието от въззивния съд, че сумата от 30 000 лв. е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в този случай. При тази база, приспадайки приноса на пострадалия / 2/3 / за настъпване на злополуката и изплатеното обезщетение по сключената от работодателя застраховка за риск „трудова злополука“ в размер на 500 лева, претенцията е основателна и следва да се уважи до размера на сумата 9 500 лв.
Неоснователно е възражението на касатора в жалбата му, че искът следва да се отхвърли, тъй като увредата е настъпила изцяло по вина на работника. При условията на чл.201, ал.2 КТ размерът на дължимото обезщетение може да бъде само намален, но при спазване на принципа за справедливо овъзмездяване на пострадалия за претърпените болки, страдания, психически дискомфорт, неудобства и затруднения в ежедневието. При допусната от работника груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда, каквото по съществото си е поддържаното в жалбата искане. От това задължение работодателят може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от пострадалия, която правна конструкция е неприложима към хипотезата на обезщетяване на вреди от трудова злополука, или професионална болест.
Предвид всичко изложено, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочените основания по чл.281, т.3 ГПК налагат частична отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Съгласно изложеното по-горе, въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. Д. обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 26.08.2015 г. трудова злополука за разликата над 9 500 лв. до размера на сумата от 19 500 лв., като претенцията за посочената разлика се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, както и в тази, с която касаторът е осъден да заплати по бюджетната сметка на РС - Русе държавна такса над сумата 380 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора, на ищеца С. Д. се дължат разноски, които общо за трите инстанции и съразмерно на уважената част от иска, възлизат на сумата 1 059.25 лева. На ответното дружество - касатор, съразмерно на отхвърлената част от иска, дължимите разноски за трите инстанции са общо в размер на сумата 2 798.37 лв. В този размер съставът на ВКС, ІІІ г.о., не включва поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, тъй като съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК, на страната се дължат разноски за един адвокат, ако такъв е бил упълномощен. В случая изготвянето на касационната жалба, изложението към нея и процесуалното представителство на дружеството – касатор по делото пред ВКС / в т.ч. в откритото с.з. на 28.03.2018 г., както и това в първите две съдебни инстанции/ е осъществено единствено от адв. М. Б. от АК – Р., която е представила договори за правна защита и съдействие от 24.03.2017 г. и от 21.03.2018 г., с които надлежно е упълномощена от [фирма] да го представлява по гр.д.№2037/2017 г. по описа на ВКС. Договореното възнаграждение /общо в размер на сумата 1 600 лв. / би било дължимо, но и в двата договора е записано, че плащането ще се извърши по банков път, посочен е и номерът на банковата сметка, но платежни документи за извършено плащане и реално направени разходи не са представени. В с.з. от 28.03.2018 г. адв. М.Б. е представила списък по чл.80 ГПК, в който като разход за адвокатско възнаграждение е описала сумата от 5 867.50 лв., заплатена на Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко” по споразумение за предоставяне на правни услуги между [фирма] и адвокатското дружество. Следователно, в случая става въпрос за упълномощаване на втори адвокат по делото, разходите за възнаграждение за който, съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК, остават за сметка на страната. Обстоятелството, че между новопредставените в откритото с.з. документи се намира и договор за преупълномощаване на адв.М.Б. от Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко”, не променя фактът, че се претендира адвокатско възнаграждение за втори адвокат, след като пълномощията на адв. М.Б. не са оттеглени. В проведеното о.с.з. на 28.03.2018 г. искането за разноски е заявено и поддържано съгласно отразеното в списъка по чл.80 ГПК и представените с него документи, без да е твърдяно, че извършеното плащане по сметката на адвокатското дружество включва и договореното възнаграждение на процесуалния представител адв.М.Б., която е защитавала касатора във всички съдебни инстанции.
Предвид изложеното по въпроса за отговорността за разноските, след компенсация между дължимите на ищеца и ответника разноски /посочени по-горе/, ищецът следва да заплати на [фирма] разноски за производството в размер на сумата 1 739.12 лева.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №90/24.02.2017 г. постановено по възз.гр.д. № 789/ 2016г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която след като е потвърдено решение № 1104/10.09.2016 г. по гр.д. № 258/2016 г. на РС – Русе, [фирма], с ЕИК –[ЕИК], е осъдено да заплати на С. А. Д., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 26.08.2015 г., за разликата над сумата от 9 500 лв. до размера на сумата от 19 500 лв.; в частта за присъдените на страните разноски; както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати по бюджетната сметка на РС - Русе държавна такса над размера на сумата от 380 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу [фирма], с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], Източна промишлена зона, Индустриален парк, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата над сумата 9 500 лв. до размера на сумата 19 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 26.08.2015 г.
ОСЪЖДА С. А. Д. да заплати на [фирма] по компенсация разноски за производството пред трите инстанции общо в размер на сумата 1 739.12 лева.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.