Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 07.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2374/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Б. Б. Н. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат И. Г., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 3949/2013 г., на Софийски градски съд, 9-ти въззивен състав. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 1202/24.10.2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 9-ти въззивен състав, е потвърдил присъда от 13.06.2013 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 5-ти състав, постановена по нохд 10189/2012 г., с която подс. Б. Б. Н. М., е бил признат за виновен в извършено на 16.02.2012 г., в гр.С., престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал 1 НК и е уважил предявения граждански иск от пострадалия И. Г. П. за сумата от 3000 лв. По довода за допуснати нарушения на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с довода, за допуснато нарушение на закона, се свеждат до твърдението, че осъденият не е извършил престъпно деяние тъй като няма изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние. Възраженията в тази връзка по същество са твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебния акт. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанция, които не подлежат на контрол по реда и на това производство с оглед препращащите разпоредби на чл. 426 НПК и ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е законосъобразна. Подс. Б. Н., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е бил обвинен, признат за виновен и осъден от предходните съдилища. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите: пострадалия П., М., М., частично от кредитираните показания на св.Г. и обяснения на подс. Н., подкрепени и допълнени от съдебно-медицинските експертизи, от приложените писмени доказателства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние и че същото точно е квалифицирано по посочения текст от НК. Тези свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че подс. Б. Н. е осъществил състава на престъплението. На посоченото и във въззивната жалба възражение, за несъставомерност на деянието, във връзка с направения довод, е било отговорено подробно и убедително в мотивите на въззивния съд. Същият внимателно се е занимал с него, с обективната и субективна страна на престъплението, с твърдението, че неправилна преценка на доказателствата, доказващи авторството, механизма и съставомерността на извършеното и е направил законосъобразен извод, че същото е изцяло неоснователно, и че е осъществен състава на престъплението по чл. 129 НК. Изложените съображения в мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на това е правилен извода, че възражението следва да бъде отхвърлено, който се споделя и от настоящата инстанция. Следва отново да се отбележи, че твърдението направено по реда и на настоящото производство, за несъставомерност на деянието поради неизпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние е неоснователно. Вещото лице по делото е категорично, че констатираното при томографското изследване наличие на контузионно огнище в десния слепоочен дял с локален мозъчен оток е създало реална опасност за живота на пострадалия, причинявайки му разстройство на здравето с временна опасност за живота. Реалността на тази опасност не произхожда от обстоятелството дали пострадалия е изпадал или не в безсъзнателно състояние, а от наличието на това мозъчно контузионно огнище в десния слепоочен дял. Съставът на Върховият касационен съд по реда на настоящото производство, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно потвърждаването на осъдителната присъда, по отношение на подс. Б. Н., по приетата квалификация на деянието. Счита, че мотивите на съдебната инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: В искането не се сочат конкретни процесуални нарушения, допуснати от въззивният съд. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. Б. Н.. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред, за провеждане на второинстанционното производство, който отразява основните начала на наказателния процес. При това въззивната инстанция, установявайки правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. В тази насока изводите й, са подкрепени изцяло от показанията на посочените по-горе група свидетели, на заключенията, на съдебно-медицинските експертизи, на приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Софийският градски съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Изпълнени са и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, като са посочени основанията поради което не се приемат доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба. Подсъдимият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат – защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт. Ето защо, неконкретизираното оплакване в искането, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Доводът, за явна несправедливост на наложеното наказание, е неоснователен. Вида и размера на санкцията, при условията на чл. 54 НК и с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, е напълно справедлива. Наказанието, с оглед данните за личността на дееца и извършеното престъпно деяние, правилно е индивидуализирано по вид и размер и е напълно съответно на тежестта на конкретното посегателство. По нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване на целите му по чл. 36 НК. Не са налице нито изключителни нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. В тази връзка са неоснователни и неподкрепени от данните по делото твърденията в искането за някакво неправомерно поведение от страна на пострадалия и от тук за намаляване на наказателната отговорност. Въззивната инстанция е отговорила подробно и мотивирано в мотивите си имало ли е или не съприкосновение между двата автомобила и кога пострадалия е извадил законно притежавания от него пистолет. Тъй като тези изводи са подкрепени от данните по делото, същите са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Следователно, не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5 НПК, само при наличието на което възниква задължение на Върховния касационен съд да измени или отмени в тази част въззивния съдебен акт. С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание се явява справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, поради което и това искане не следва да бъде уважено. Ето защо, направеното искане за възобновяване на наказателното дело се явява изцяло неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Б. Н. от гр.С., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 3949/2013 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 9-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: