Р Е Ш Е Н И Е № 148 Гр. София, 03.08.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. РАНГЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 144/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимия М. С. К., чрез упълномощения защитник, адв. С. Д., срещу решение на Софийски апелативен съд, НО, 2 с., постановено по в.н.о.х.д. № 795/2015 г., с искане да се отмени и подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, по което е предаден на съд. В жалбата се навеждат доводи за липса на умисъл от подсъдимия за извършване на деянието, като се сочи, че действията му по разпореждане с паричните средства на сдружението не са извършени с цел да се увреди същото или да се набави имотна облага за подсъдимия или за друго лице. Акцентира се върху липсата на реално получена облага или на настъпили вреди от поведението на подсъдимия по обезпечаване на процесния кредит със средства на представляваното от него сдружение. Действията му в тази връзка се оценяват като изпълнение на решенията на управителния съвет на сдружението по движението на паричните средства, в частност оставянето им на депозит в [фирма]. Сочи се, че депозирането на паричните средства в търговската банка е довело до сключването на договор за спонсорство между банката и сдружението, в полза на последното. Действията на подсъдимия по сключване на договора за депозит и учредяването на обезпечение със средствата по депозита се сочи, че не са довели до липса на финансов актив за текущи разходи на сдружението и не са препятствали обичайната му дейност по реализиране на спортните мероприятия. По изложените съображения се иска отмяна на решението на САС. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно уведомен, не се явява и не се представлява от защитник. В хода на касационното производство подсъдимият писмено е оттеглил пълномощията си от адв. Д. и не е договорил да бъде представляван от друг защитник. Прокурорът от ВКП намира решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и счита, че следва да се остави в сила. Застъпва становището, че подсъдимият К., в качеството му на длъжностно лице, на което е било поверено имуществото на сдружение „Б.ф.г.” е превишил правата си на негов управител, като е подписал договор за залог върху част от финансовите му активи, на значителна стойност, при което ги е блокирал. Последното е извършил с цел обезпечение на отпуснат банков кредит в полза на дружество с дялово участие на неговата дъщеря. Едновременно с това е нарушил Устава на сдружението, чрез сключване на договори от името на сдружението без предварително съгласие, получено по установения в същия устав ред. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 85, постановена на 17.03.2015 г. по н.о.х.д. № 2527/2014 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав, подсъдимият М. С. К. е признат за виновен относно това, че за времето от 26.07.2005 г. до 05.05.2006 г. в [населено място], в [фирма] , при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Председател на Сдружение „Б.ф.г.” / от 08.04.2006 г. / и член на Управителния съвет превишил правата си, предвидени в чл. 41, ал.3, т.1,3 и 4 и ал.4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като сключил с [фирма] договори за учредяване на залог върху финансов актив, с цел да набави облага за [фирма], изразяваща се в обезпечаване задълженията на дружеството [фирма] към „И.” до размера на залога, посочен в договорите и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - създаване на затруднения в правилното функциониране на сдружението и опасност от реално отчуждаване на 350 000 лв., собственост на Сдружение „Б.ф.г.”, поради което и на осн. чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е оправдан по обвинението по чл.282, ал.3 от НК относно това случаят да е особено тежък Със същата присъда подсъдимият К. е лишен от право да заема длъжност в държавна или обществена организация, свързана с управление или разпореждане на материални средства, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото. С въззивно решение№ 404 от 30.11.2015 г. , постановено по в.н.о.х.д. № 795/2015 г. на САС, НО, 2 въззивен състав, присъдата на СГС № 85 от 17.03.2015 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия К. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Изложените в жалбата доводи сочат на касационното основание по чл.348, ал.1 ,т.1 от НПК, нарушение на материалния закон, тъй като се твърди, че инкриминираните за процесния период действия на подсъдимия като председател на Управителния съвет на сдружението, които фактически не се оспорват, не осъществяват състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК, поради липса на съставомерни елементи - пряк умисъл и специална цел от страна на дееца за извършването му. Оплакването е неоснователно, като изложените в подкрепа на същото доводи и съображения за несъставомерност на деянието не се споделят от касационната инстанция. Съгласно установените и възприети от контролираните съдилища факти, подсъдимият К., в качеството му на председател на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Б.ф.г.” , / Б. / е учредил в полза [фирма] залог върху финансов актив на същото сдружение в размер на 350 000 лв.,/ сума, съхранявана в същата банка по силата на договор за депозит / чрез сключване на договор за залог с банката. Целта на залога била да обезпечи отпускането на кредит в полза на дружеството [фирма] на стойност 180 000 лв., в което дружество дъщерята на подсъдимия, М. К. през инкриминирания период е била съдружник, притежаващ 51% от дяловете му. За обезпечаването на отпуснатия кредит от 180 000 лв., за периода от 26.07.2005 г. до 05.05.2006 г., подсъдимият сключил допълнително общо осем договора за залог, / в съответствие със сключените анекси към договора за кредит / в които сумата по обезпечението към всеки следващ анекс била частично редуцирана . Подсъдимият използвал качеството си на председател на управителния съвет на сдружението и произтичащите от това правомощия да го представлява и да управлява неговото имущество, което му е било поверено за пазене и управление, и сключил договора за залог в полза на търговското дружество [фирма], без да е налице съответно решение за разходване на финансовия му актив, взето от органа му на управление. Действайки от името на сдружението, като председател на управителния му съвет, подсъдимият сключил с дружеството [фирма] и договор за спонсорство, по силата на който сдружението е следвало да получи сума в размер на 6000 лв, като срещу това предостави сумата от 350 000 лв. за обезпечаване на договора за кредит, сключен от търговското дружество. За сключването на договора за спонсорство със сдружението подсъдимият не разполагал със съответно решение на управляващия му орган, както и не уведомил управителния съвет на сдружението. Престъплението по чл.282, ал.1 от НК се характеризира с особено качество на субекта на престъплението, длъжностно лице, което осъществява дейност по пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация или в други правни субекти по смисъла на чл.93,т.1,б.”б”, което превишава властта или правата си или нарушава и/ или не изпълнява служебните си задължения, с цел да набави за себе си или за друго лице облага или да причини вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици . Длъжността председател на управителния съвет на сдружение Б., което е юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза и по естеството си представлява обществена организация и произтичащите от нея функции определят длъжностното качество на подсъдимия като субект на престъплението по чл.282 от НК. Престъплението по чл.282, ал.1 от НК се отличава с пряк умисъл и специална цел. При сключването на договора за залог с търговската банка подсъдимият К. е превишил правата си на председател на управителния съвет на сдружението, с цел отпускането на паричен кредит в полза на дружеството, в което неговата дъщеря е била съдружник с 51% дружествени дялове. Получаването на паричен кредит по естеството си представлява облага с имуществен характер, в конкретния случай на стойност от 180 000 лв., тъй като със сключването на договора за кредит, патримониума на търговското дружество се увеличава с равностойността на кредита и същото получава възможност безпрепятствено да се разпорежда със сумата по договора. Учредяването на обезпечение под формата на залог върху парична сума е било необходимо и задължително условие за сключването на договора за кредит, който е обезпечен само с договора за залог в размер на 350 000 лв, сключен със средства на федерацията. С действията си по сключване на договор за залог със средства на федерацията, в полза на търговско дружество, в което неговата дъщеря разполага с правна възможност, съобразно притежаваните от нея дружествени дялове, да определя вземането на решения, без за това да е взето решение от върховния орган на управление на сдружението, К. е действал в нарушение на ЗЮЛНЦ и в частност с разпоредбата на чл.41, ал.3, т.1 от същия, която изисква безвъзмездното разходване на имущество на сдружението в полза на свързани лица с членовете на управителните му органи / в случая роднина по права линия / да се извършват само след мотивирано решение на върховния му орган на управление, взето с мнозинство от 2/3. Учредяването на обезпечение по кредит, отпуснат в полза на дружеството [фирма] със средства на сдружението е в нарушение и на чл.41, ал.4 от ЗЮЛНЦ, който изцяло забранява сключване на сделки с лицата по чл.41, ал.3, т.1, освен ако не са в очевидна полза на сдружението или общите им условия не са публично обявени, като договора за залог не попада в тази категория сделки. Подсъдимият е сключил процесните договори за залог еднолично, в нарушение на разпоредбите на ЗЮЛНЦ и на Устава на самото сдружение, с което е превишил правата си на негов председател. Залозите, предмет на обезпечението по кредита, са учредявани с цел безпрепятствено кредитиране на [фирма] , която е била и целта на подсъдимия К. по разпореждането със средствата на сдружението. По делото е установено, че договора за кредит е бил обезпечен само посредством залог, учреден с финансовия актив на Ф. по гребане, което е било и условие за сключването му. Видно от клаузите по същия договор, в случай не неплащане на дължимите по кредита вноски, банката се удовлетворява от средствата по залога, което по естеството си представлява безвъзмезден разход на финансовите активи на сдружението и съгласно чл.41,ал.3 т.1 и т.3 от ЗЮЛНЦ изисква изрично решение на управителния му орган, взето с квалифицирано мнозинство, с каквото подсъдимият К. не е разполагал. С учредяването на обезпечение в полза на търговско дружество, подсъдимият е лишил сдружението от финансовите средства, предмет на залога за целия период на действието им, което не е било компенсирано от лихвите по депозита, които са били на много по-ниска стойност. Относно възражението в жалбата за липса на настъпили вреди за сдружението от действията на подсъдимия по обезпечаване на кредита, поддържано в подкрепа на тезата за несъставомерността на деянието, следва да се посочи, че престъплението по чл.282, ал.1 от НК не е резултатно и не изисква за извършването му да са налице реално настъпили вреди, достатъчно е само да е създадена реална възможност за настъпването им в бъдеще / ППВС № 2/80 г. /. Фактическият му състав е осъществен когато от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици, които съгласно същото ППВС № 2/80 г. е възможно да имат както имуществен, така и неимуществен характер. В случаите когато от деянието реално са настъпили вредни последици, квалификацията е по квалифицирания състав на чл.282, ал.2 от НК, каквото обвинение в случая не е налице. Предоставената от подсъдимия възможност на банка [фирма] да се удовлетвори предпочтително от финансовите средства на сдружение Б. за целите на договора за кредит с търговското дружество , в случай на неплащане на дължими вноски, е създало реална възможност за настъпване на вреди за същото сдружение до стойността на сумата по залога, която е била в размер на 350 000 лв. Съобразно сключеният анекс към договора между федерацията и Министерството на младежта и спорта, сумата от 360 000 лв. е била предоставена целево за подготовка на отбора по гребане за предстоящата олимпиада и с неизползването и същият е бил лишен от съществен финансов актив, необходим за осъществяване на дейността на федерацията. С едноличните си действия по безвъзмездно разходване на финансовите активи на дружеството, без изискуемото за валидността на разхода решение на управителния му орган подсъдимият К. е превишил правата си на председател на управителния съвет на сдружението, тъй като вземането на това решение е било от компетентността на колегиалния му управителен орган и подсъдимият в качеството на председател на сдружението изобщо не е разполагал с такива правомощия. Блокирането на финансовите средства, посредством използването им за обезпечение на договора за кредит, сключен между дружеството [фирма] и банката е лишило сдружението от възможността да ги използва целево по предназначението им, а именно за финансиране на мероприятията по спортния календар и за доставка на нови състезателни лодки, каквато е била целта на договора, сключен между Министерството на младежта и спорта и сдружението, по силата на който е извършено финансирането на дейността му / заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза,т.1, л.137 от сл.д. / . Това обстоятелство не се променя и от наличието на договор за спонсорство между сдружението и дружеството с еднолична отговорност / също сключен в нарушение на чл.41, ал.4 от ЗЮЛНЦ /, който видно от заключението на счетоводната експертиза е бил само формален, тъй като сумата по договора не е постъпила реално по сметките на сдружението. Описаните последици от използването на финансовите средства на сдружението за обезпечаване на процесния кредит не се включват в предмета на обвинението, което е по чл.282, ал.1 от НК и могат да се преценяват само при реализиране на наказателната отговорност на дееца. Установените факти относно поведението на подсъдимия К. по разходване на финансовите активи на сдружението и целта, с която е действал, правилно са квалифицирани от контролираните инстанции като престъпление по чл.282, ал.1 от НК, поради което материалният закон е приложен правилно. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изложеното в касационната жалба искане за пълно оправдаване на подсъдимия налага да бъде разгледано и наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието. ВКС не намери наложеното на подсъдимия наказание да е явно несправедливо, поради което посоченото касационно основание не е налице. Наказанието от две години лишаване от свобода е под средния законов размер, определен при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, който изцяло е съобразен с продължавания характер на престъплението и поведението на подсъдимия по сключването на осем допълнителни договора за залог , с които е продължил действието на първия договор и периода на лишаването на сдружението от възможността да използва предоставените му финансови средства съобразно целевото им предназначение. Не без значение е и факта, че подсъдимият е продължил с неправомерните си действия и след постановяване на решението на общото събрание за освобождаването му от длъжността председател на Управителния съвет на сдружението по причина на същите неправомерни действия, като се е възползвал от технически необходимото време за вписване на решението на съответния съд по регистрацията на сдружението. С оглед изложеното, наказанието от две години лишаване от свобода е съответно на тежестта на извършеното деяние и на степента на обществена опасност на подсъдимия като деец, като намаляването му по размер би било проява на неоправдано снизхождение . Касационната инстанция не намери основания за намаляване на размера на изпитателния срок, с който е отложено основното наказание. Същият е определен с една година над законовия минимум и в съответствие с личната обществена опасност на подсъдимия като деец. Наказанието лишаване от права е съобразено с размера на основното наказание и също е справедливо отмерено. С оглед изложеното, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд, НО, 2 с., постановено по в.н.о.х.д. № 795/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.