5 гр. д. № 2285/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 223 София, 17.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2285/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 445 от 13.07.2015 г., постановено по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 4878 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 769/2014 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е уважен предявен единия от предявените от В. К. и К. К. установителни искове, като е прогласено нищожно завещанието, направено от Е. С. в полза на касатора, в частта, с която е завещала притежаваната от нея 1/3 ид. ч. от възстановени земеделски земи извън тези, възстановени с решение на ОСЗ-Б. от 1996 г. Касационната проверка е допусната по въпроса за характера на завещателното разпореждане, извършено с придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от възстановените на наследника (наследодателя) на завещателката земеделски имоти, когато с тях се изчерпва откритото наследство. В касационната жалба, подадена от ответника по иска Н. С., се поддържа довод, че решението, в частта, с която е уважен частично предявения срещу касатора иск по с чл. 26, ал. 2, пр. последно във вр. с чл. 44 ЗЗД при позоваване и на чл. 19 ЗН е незаконосъобразно, тъй като последната разпоредба има действие само по отношение на заветите, но не и по отношение на универсалното завещание. Намира за необоснован и незаконосъобразен извода, че завещателното разпореждане на наследодателката Е. С. представлява завет. Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По въпроса, по който е допусната касационна проверка, настоящият състав приема следното: Когато имуществото, с което се е разпоредил завещателя, изчерпва притежаваното от него имущество при настъпване на смъртта му, извършеното приживе разпореждане за след смъртта му представлява универсално завещание, а не завет. По същество на касационната жалба : К. е ответник по предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове: 1. за обявяване на завещателното разпореждане, направено от наследодателката Е. К. С., в негова полза, за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН; 2. за обявяване за нищожно на същото завещание на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44 ЗЗД. При условията на евентуалност ищците са предявени и искове по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазените части на ищците В. и К. К., внуци на завещателката от починалата й дъщеря Р. К.. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44 ЗЗД като е обявил за нищожно завещанието в частта, с която завещателката се е разпоредила с припадащите й се части от земеделски земи, които не са били възстановени към момента на настъпване на смъртта й. Искът по чл. 30 ЗН е отхвърлен след като е прието, че завещателното разпореждане представлява завет, който е действителен само по отношение на осем земеделски имота, възстановени на наследниците на Д. С. с решение на ОСЗ Б. от 19.02.1996 г. и че стойността на имуществото, с което се е разпоредила завещателката, е по малка от стойността на запазената част на ищците, поради което не я накърнява. Установено е от фактическа страна, че Е. С. е починала на 20.09.2003 г., като приживе се е разпоредила за след своята смърт в полза на сина си, касатора Н. С., със саморъчно завещание, с придобитата на основание наследяване 1/3 идеална част от земеделските имоти, които ще бъдат възстановени на съпруга й Д. Н. С. и на неговия баща Н. А. С.. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което искът по чл. 44 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД е уважен частично. Искът е намерен за неоснователен в частта, с която се иска прогласяване нищожност на завещанието по отношение на осем земеделски имота, тези които към момента на откриване на наследството – 26.03.2010 г. са били възстановени с решение на ОСЗ № 1 от 19.02.1996 г. Прието е, че влязлото в сила решение е породило конститутивно действие и е легитимирало завещателката като собственик на 1/3 ид. ч. на основание чл. 9, ал. 1 ЗН от посочените в него земеделски имоти, индивидуализирани с белезите местонахождение, граници и площ и имали качеството на годни обекти на правото на собственост, към момента на откриване на наследството. По отношение на останалите възстановени земеделски имота е намерено, че процедурата по реституирането им е завършила с актове на ОСЗ, постановени и влезли в сила след откриване на наследството на Е. С., поради което завещанието не е породило действие за тях, тъй като не са били в нейната имуществена сфера. Предмет на настоящото производство е въззивното решение, в частта с която е прието, че завещанието е нищожно по отношение на имотите, процедурата за които не е била завършена към момента на откриване на наследството, като аргумент за това е изведен и от чл. 19 ЗН, както и в частта, с която е прието, че завещанието съставлява завет, а не универсално завещание. Касационните доводи са за необоснованост на извода, че завещанието има характер на завет. Твърди се и това, че неправилно е направено позоваване и на чл. 19 ЗН, който приложение само по отношение на завета, каквото завещателното разпореждане направено от Е. С. не е. От събраните по делото доказателства се установява, че наследството, останало от Е. С., се изчерпва с имуществото, предмет на завещанието - 1/3 ид. част от земеделските имоти, възстановени на съпруга на завещателката Д. Н. С., и същата част от възстановените на неговия баща Н. А. С.. В подкрепа на този извод е и установеното в представеното удостоверение, издадено от общинска администрация Б., отдел „Местни данъци и такси” от 30.03.2010 г. (л. 333), в което е удостоверено, че при откриването на наследството Е. С. не е притежавала други недвижими имоти, както и това, че в завещанието имотите не са индивидуализирани с белезите им, а са посочени общо и описани само със статута им – земеделски земи. От анализът на така установените факти следва извод, че завещателното разпореждане е общо и придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник – чл. 16, ал. 1 ЗН. Съобразно това правата на това лицето в наследството, както и запазените за наследниците по закон части следва да се определят като дялове от общото имущество без да се съставя наследствена маса. Основателен е доводът за неправилно прилагане нормата на чл. 19 ЗН. Съдът е приел, че завещанието е нищожно, в частта, с която е извършено разпореждане с имоти, които не са били възстановени на наследниците на Д. С., една от които е завещателката като негова съпруга. Основание за нищожност е намерил в това, че към този имот заявените за възстановяване, но невъзстановени имоти не са се намирали в патримониума на завещателката, поради което в тази част то е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ЗН. Изводът за нищожност на посоченото основание по ЗЗД е незаконосъобразен поради това, че не се касае до завет. Разпоредбата на чл. 19 ЗН намира приложение само по отношение на заветите, но не и по отношение на общото завещание. Направеното универсално завещателно разпореждане е породило своите правни последици независимо от това, че процедурата по възстановяване на земеделските земи не е била завършена с окончателни решения по чл. 14, ал. 1, ЗСПЗЗ на ОСЗ-Б. към момента на откриване на наследството. Това е така, тъй като правото на собственост върху земеделската земя не е било прекратено с внасяне на имотите в ТКЗС. Обобществяването им е имало за последица преминава правото на ползване в кооперативното стопанство, а когато земите са били включени в блокове на ТКЗКС и загубване на реалните им граници. В този смисъл е и възприетото в мотивите на Решение № 4 на Конституционния съд от 04.02.1999 г. по к. д. № 32/1995 г. Като е приел друго въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение в тази част. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено друго решение по този иск, с което той като неоснователен ще бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на иска за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане, следва да се отмени и решението постановено по предявения като евентуален иск по чл. 30 ЗН и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по този иск. При произнасянето съдът следва да се съобрази с това, че завещателното разпореждане на Е. С. е общо, поради което възстановяването на запазената част на наследниците, чиито права то накърнява, следва да се извърши като се определят дялове от общото имущество без да се съставя наследствена маса. При този изход на касационното производство направените от касатора разноски за тази инстанция следва да се присъдят от въззивния съд при постановяване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 4878 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 769/2014 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Н. С., че направеното завещание от Е. С. в полза на Н. С. е нищожно в частта относно земеделските имоти извън възстановените с решение № 1 от 19. 02.1996 г. на ОСЗ при [община]. ОТХВЪРЛЯ исковете на В. и К. К. срещу Н. С. за обявяване за нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. последно във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 19 ЗН завещание на Е. С. в полза на Н. С. в частта относно земеделските имоти извън възстановените с решение № 1 от 19. 02.1996 г. на ОСЗ при [община]. ОТМЕНЯВА същото решение и потвърденото с него решение от 23.08.2013 г. по гр. д. № 421/2010 г. на Районен съд -Разлог в частта, с която е отхвърлен предявения от В. К. и К. К. срещу Н. С. иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на Е. С. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от въззивния Благоевградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: