Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. София, 01
юни 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Юрий Кръстев
2.
Жанина Начева
при
секретаря … Н. Цекова ………………………………........... в присъствието на прокурора .....
Михайлова ………………………………............. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева
…………………………………..... наказателно дело № 122 по описа за 2009 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. Р. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 306/08 г. и отменяване на въззивно решение от 7.11.2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
В искането се развиват съображения срещу правната квалификация на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и се изтъкват доводи за съществени процесуални нарушения - разпит на досъдебното производство без защитник, противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, накърнено право на лично участие на осъдения по време на въззивното производство.
В съдебно заседание защитникът (адв. Димитров) настоява за възобновяване на делото.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането е частично основателно и делото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
В срока, предвиден от чл. 421, ал. 3 НПК, осъденият е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното дело, което не е било проверено по касационен ред.
С въззивно решение от 7.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 306/08 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил присъдата на Районния съд – гр. Р. от 5.06.2008 г. по н. о. х. д. № 845/07 г., с която подсъдимият И. Р. М. е признат за виновен в това, на 16/17.05.2001 г. в с. Ч., община Я., при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи – 2,5 куб. м. дървен материал на стойност 480 лева от владението на М. С. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, б. „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на наказание - шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68 НК съдът е постановил да изтърпи и наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено с присъда на Софийския военен съд по н. о. х. д. № 478/01 г., влязла в сила на 15.05.2001 г. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Искането за възобновяване поради съществено процесуално нарушение е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Осъденият се оплаква от накърнено право на защита, тъй като на досъдебното производство е бил проведен разпитът му без защитник, а във въззивното производство той не е бил призован, затова не е могъл и да упражни своето право да участва лично.
Доводите в този аспект противоречат на материалите по делото.
Видно от протокола за разпит от досъдебното производство, осъденият изрично е направил изявление, че няма договорен и не желае да се ползва от служебно назначен защитник. За въззивното съдебно заседание от 3.10.2008 г. той не се е явил след като е бил призоваван с две надлежно оформени и получени от него самия призовки (на 21.07.08 г. и на 24.07.08 г.). Следователно въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да осигури възможност на осъдения И. Р. М. да упражни реално своето право да участва и се защитава в процеса лично.
Поддържа се съществено процесуално нарушение с аргументация и за недостатъци на обвинителния акт – прокурорът е описал фактически обстоятелства, които говорят за участие на неизвестно лице, докато в диспозитива е посочил, че осъденият сам е извършил това престъпление. Направеното възражение не може да доведе до възобновяване на делото. Поначало съдът се произнася единствено по отношение на лицето, срещу което е внесен обвинителния акт и не контролира преценката на прокурора за какво престъпление и срещу кого ще повдигне обвинение. Тази преценка е негово изключително и суверенно правомощие, което е закрепено и в Конституцията на Република България.
От изложеното дотук следва, че правото на защита не е понесло такова ограничение, което да подкрепя основанието за съществено процесуално нарушение.
В искането за възобновяване се съдържат оплаквания и за нарушение на материалния закон, които само частично са ОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място те са насочени срещу квалифициращия признак на опасния рецидив и не касаят фактическите положения, приети по делото за установени, че през м. май 2001 г. осъденият М. съобщил на св. В за дървен материал, който имал за продажба. По този повод на 16.05.2001 г. в с. Ч. пристигнал неизвестен по делото мъж. Осъденият го завел в двора на св. М оттам двамата натоварили в микробус 2,5 куб. м. дървен материал на стойност от 480 лева в отсъствието и без съгласието на св. С. С парите, получени от продажбата на дървения материал, осъденият се разплатил със св. В за превоза, а другата част от паричните средства оставил за себе си.
При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че осъденият И. Р. М. е извършил по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК - кражба на дървения материал при опасен рецидив, отчитайки всички данни от свидетелството за съдимост (отразени от прокурора и в обвинителния акт). Принципно законосъобразно е разсъждавал, че когато отделни присъди са за престъпления в реална съвкупност е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. В тази връзка е съобразявал две предходни осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер - едното осъждане, условно, по н. о. х. д. №165/95 г. и другото осъждане – присъдите, постановени по н. о. х. д. № 391/00 г., по н. о. х. д. №183/00 г. и по н. о. х. д. № 478/01 г. за престъпления в реална съвкупност Според данните, изложени в мотивите на въззивния съд, присъдата по н. о. х. д. № 478/01 г. на Софийския военен съд е в съвкупност спрямо първата по ред влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 165/95 г. на Районен съд – гр. Р.. В отношение помежду си на съвкупност са и другите две присъди - по н. о. х. д. № 183/00 г. и по н. о. х. д. № 391/00 г., с които на осъдения са наложени ефективни наказания лишаване от свобода. Ето защо възраженията срещу правната квалификация за кражба при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК са неоснователни. Поначало разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК въвежда основния принцип за определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления. Извършените деяния до влизане на една присъда в сила са неразделна част от съвкупността и съдът не може да разглежда изолирано кое да е престъпление, влизащо в съвкупността, за която по правило се предвижда едно наказание. Посоченото е напълно валидно и когато престъпленията, извършени в реална съвкупност, са били разглеждани в различни процеси и съответно са били наложени наказания с отделни присъди. При такава хипотеза също се налага общо наказание по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Само когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, тогава съдът е длъжен да търси, за да наложи „общо наказание за съвкупността по онези присъди, за които са налице условията за това, и то в най-благоприятното съчетание за осъдения” (Решение № 11 от 27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г. на ОСНК; Постановление № 4/1965 г., т. 9 на ВС).
Затова извън посоченото дотук и независимо от зачитаната комбинация в контекста на правната квалификация, присъдата по н. о. х. д. № 478/01 г. е част от съвкупност. Това означава, че въззивният съд не е имал основание за възприеме разрешението на първоинстанционния съд условното наказание по тази присъда да се приведе в изпълнение, на основание чл. 68 НК. По този начин наказателноправното положение на осъдения е било утежнено, тъй като И. Р. М. е трябвало да изтърпи отделно и изцяло условното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, макар вече да е изтърпял наказанието от шест месеца лишаване от свобода по влязлата в сила на присъдата на Софийския военен съд по н. о. х. д. № 183/00 г. и наказанието от три месеца лишаване от свобода по влязлата в сила присъда на Районния съд – гр. Р. по н. о. х. д. № 391/00 г. (приети от окръжния съд като част от съвкупност). Точното приложение на чл. 68 НК е обусловено от решението първо на въпросите по чл. 23-25 НК, с каквито правомощия въззивният съд разполага, търсейки най-благоприятното съчетание за осъдения И. Р. М., а както вече беше подчертано от данните е видно, че са възможни различни варианти за формиране на съвкупности от присъди, като част от осъжданията се намират помежду си в отношение на съвкупност, но и в съотношение на рецидив. В зависимост от това решение следва да се преценят предпоставките на чл. 68 НК. Вместо да отстрани допуснатото нарушение относно наказанията, които да изтърпи осъденият, Благоевградският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, поради което въззивното решение в посочената част подлежи на отменяване по реда на възобновяването, респективно, делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 306/08 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и отменява въззивно решение от 7.11.2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдена присъда от 5.06.2008 г. по н. о. х. д. № 845/07 г. на Районния съд – гр. Р. относно приложението на чл. 68 НК. Връща делото за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: