О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                               №   681                                                   София, 08.12.2009г.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито  заседание на първи  декември , две хиляди и девета  година в състав:                                     Председател :  ТАНЯ МИТОВА                                                    Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ                                                                              ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   изслуша докладваното от съдията Емил Томов  ч гр. дело №654/2009 г.             Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на О. П. чрез адв. М, срещу определение №40 от 23.02.2009г по ч. гр.дело № 30/2009г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено определение от 10.11.2008г за прекратяване на производството по гр.д №141/2008г. на Бургаски окръжен съд от него , поради недопустимост на предявения от касатора иск предвид липса на правен интерес. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие на даденото от Бургаски апелативен съд разрешение по въпроса за правния интерес с цитирана и приложена практика на Върховен касационен съд. Поддържа се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед липсата на позитивно правна норма , която да ограничава съдържанието на института „правен интерес”, казуистичен подход в съдебната практика , довел до уклон да се тълкува стеснително съдържанието на законовото изискване , свеждайки го до абсолютните права . Тезата е ,че общината може да мотивира правния си интерес от установяване наличието или липсата на право или правоотношение спрямо всяко трето лице , ако се касае за имот на нейна територия. Поддържа се празнота в закона по поставения процесуалноправен въпрос, който има и материалноправно измерение - възможно ли е общината, правен субект , да защитава правото си на коректни публичноправни отношения със действителните собственици на подобен имот . Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о. ,не приема доводите за наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК . Цитирани са многобройни решения и определения от практиката на ВС на РБ и ВКС и Софийски окръжен съд ,в които съображенията относно преценката за правния интерес са основани на разбирането , че интересът по смисъла на чл. 97 ал.1 от ГПК(отм) следва да е обусловен от спор (опр. № от 31.01.2008г по ч гр.д. №60/2008г на СОС); че следва да е конкретен , а не хипотетичен(опр. №342 от20.07.2007г ч.т.д№272/2002 на ВКС ТК); че смущаване на правното положение на трето лице обуславя правен интерес да се иска нищожност на сделка(реш.1104 по гр.д.4693/2007г на ВКС ), а като пример за липсата на правен интерес от установителен иск е изтъквана възможността от предявяването на осъдителен или конститутивен иск( реш. №240 по гр.д. №1582на ВКС и др.) Поддържат се основания за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1 ,т. 2 от ГПК срещу определението , с което съдилищата са приели за О. П. да липсва правен интерес от установителен иск за нищожност на сделка с недвижим имот , сключена между трети спрямо общината лица . Имотът безспорно не е общинска собственост и не се твърди общината да е в правоотношение със страните или с трети лица във връзка него. Правният интерес в случая ищецът е обосновал единствено с функциите си по ЗМСМА , с публичното си качество и административните си компетенции относно взаимоотношенията със собственици на имоти на своя територия , в частност и по принцип , но по същество липсва аргумент за противоречие на така цитираните решения спрямо даденото с обжалваното определение, по изведения в изложението въпрос . Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК . Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о.допуска до касационно обжалване определението по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,с оглед необходимостта по поставения въпрос да се даде конкретен и принципен отговор , макар да не се касае празнота в закона при уредбата на коментираната положителна процесуална предпоставка , а до необходима преценка за всеки отделен случай. Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна . Публичните функции на О. като орган на местно самоуправление, както и компетенциите на общинската администрация във връзка административно- правното обслужване на граждани и юридически лица , не са довод за наличие на правен интерес за същата от граждански иск при условията на чл. 97 ал.1 от ГПК (отм), когато спрямо трети лица се предявява нищожност на правна сделка , сключена помежду им за прехвърляне собствеността на недвижим имот . Интересът от самостоятелен установителен иск следва да е обусловен от спор във връзка със субективно право , гражданско правоотношение или правоотношение с гражданскоправни последици за съответната община , от състояние или правно очакване , свързано с качеството на общината като субект на гражданското, а не на публичното право , тъй като само в тези случаи правният интерес би се явил конкретен в рамките на преценката, възложена от закона на гражданския съд . Да се допусне противното, би означавало общините да се легитимират като орган, упражняващ по исков ред общ надзор за законност спрямо гражданския оборот , каквото правомощия органите на местна власт нямат съгласно Конституцията. В качеството си на субект на публичното право , общината следва да се съобразява с произтичащото от закона правоустановително действие на актовете , с които се прехвърлят или учредяват вещни права върху имоти на нейна територия . За да предяви установителен иск по граждански ред ( чл. 124 ал.1 от ГПК , чл. 97 ал.1 от ГПК (отм), общината следва да установи правен интерес в качеството си на субект на гражданското право . Ето защо в случая изводът за недопустимост на така предявения установителен иск съответства на точното прилагане на процесуалния закон , доводите на касатора за друго разрешение по въпроса за неговия правен интерес са неоснователни . Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   Допуска касационно обжалване на определение №40 от 23.02.2009г по ч. гр.дело № 30/2009г. на Бургаски апелативен съд. Потвърждава определение №40 от 23.02.2009г по ч. гр.дело № 30/2009г. на Бургаски апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .