6 Р Е Ш Е Н И Е №4 София, 08 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1304/2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. Р. П. против въззивно решение № 249 от 21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 378/2016 г. от Апелативен съд - Пловдив, с което е изменена присъда № 10/09.06.2016 г. на Окръжен съд – Смолян по НОХД № 61/2016 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2015 г., при управление на МПС в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2, 43 на хиляда, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП и причинил по непредпазливост смъртта на М. М. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1, б. „в” и чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, редуцирани съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК на четири години и осем месеца, търпими при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият П. е лишен от правото да управлява МПС за срок шест години. Пловдивският апелативен съд с атакуваното сега решение е изменил пъроинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението за нарушаване правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДП. В останалата част потвърдил присъдата. В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия П., се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не е съобразила в достатъчна степен смекчаващите отговорността му обстоятелства и е надценила относителната тежест на отегчаващите такива. С тези доводи се иска намаляване срока на наказанията до размера на по три години. Подсъдимият П. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Повереникът на частните обвинители дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. С прилагане на диференцираната процедура е възникнала възможността наказанието на подсъдимия да бъде определено по реда на чл. 58а от НК. Въззивната инстанция е утвърдила тежестта на наложеното от окръжния съд наказание лишаване от свобода – седем години, които с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК са редуцирани до четири години и осем месеца. Изводимо от доводите, поддържани в касационната жалба, основният акцент на оспорването е поставен върху неправилно дефиниране на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и подценяване на първите от тях. Пространното изложение в жалбата, характеризиращо подсъдимия като отговорен и дисциплиниран служител, изпълняващ трудовите си задължения на инкриминираната дата, е несподелимо. Несъмнено, той е предприел пътуване с тежкотоварния автомобил по повод необходимостта да закара дизелово гориво до една от производствените бази. Това обстоятелство правилно е ценено от съдебните инстанции наред с останалите установени данни по делото. Подсъдимият, въпреки предстоящото му пътуване, свързано с трудовите му ангажименти, е употребил значително количество алкохол до два часа след полунощ, само няколко часа преди да предприеме управление на поверения му специализиран товарен автомобил. Така очертаното поведение очевидно не го характеризира като отговорен служител, на който единствено е възложено управлението на този автомобил. По принцип осъществяването на транспортна дейност (в конкретния случай не е за пренебрегване и спецификата на автомобила и товара) предполага максимална концентрация и бърза реакция, а алкохолното опиване, както е известно, снижава значително възможностите за това. На следващо място, описаните задължения в длъжностната характеристика, които подсъдимият е следвало да спази преди да потегли, също са били нарушени. Затова, твърденията за проявена дисциплинираност от негова страна на 17.09.2015 г. са неубедителни. Правилно въззивният съд е акцентирал върху високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,43 на хиляда, значително надхвърляща границата от 0,5 на хиляда, квалифицираща пияното състояние при транспортните престъпления и върху конкретната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение. Освен това, управлението на МПС след употреба на алкохол не е изолирана проява в живота на подсъдимия. Инкриминираното деяние е извършено само два месеца след изтичането на изпитателния срок по предходно условно осъждане по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това обстоятелство, независимо от настъпилата реабилитация, също характеризира в негативен аспект личността на подсъдимия като водач на МПС. Преувеличено е твърдението, че нарушенията, за които подсъдимият е санкциониран по административен ред, са незначителни и не „поставят в опасност живота и здравето на останалите участници в движението”, поради което не следва да се третират като отегчаващи обстоятелства. Внимателният преглед на приложената справка за наложени на подсъдимия наказания по ЗДП сочи, че подсъдимият, освен друго, е санкциониран два пъти, макар и с фиш, за пренебрегване режима на скоростта. Наказван е нееднократно с наказателни постановления и по фиш за допуснати нарушения на правилата за движение, включително присъства и наказание по чл. 179, ал. 2 от ЗДП – причинил ПТП, което не е престъпление. Последното му санкциониране по административен ред датира от 2015 г., поради което възражението, че съдът не е отчел давността на нарушенията (преди повече от пет години) е неприемливо. Обстоятелствата, свързани с профила на подсъдимия като водач, сочат, че той последователно е пренебрегвал правилата за движение и не се е повлиял от прилаганите спрямо него механизми за превъзпитателно въздействие. Въззивният съд е разполагал с процесуалната възможност да коментира обстоятелствата относно настъпилите несъставомерни последици - причинените значителни имуществени вреди и създадената реална непосредствена заплаха за живота и здравето на намиращите се в двата насрещно движещи се автомобила, които управляваното от подсъдимия МПС последователно е засегнал. Тези факти са били включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са обхванати от самопризнанието, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Неоснователно е оплакването, че предходната инстанция е подценила значението на установеното болестно състояние на подсъдимия. Аргументацията на жалбоподателя съдържателно тангентира с оспорване на фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е в разрез със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, по т.д. № 1/2008 г., ОСНК (виж, т. 8 от решението). В процеса на индивидуализация на наказанието са отчетени всички установени смекчаващи обстоятелства, включително и соченото, но правилно са ценени наред с отегчаващите, за които вече стана дума. Обобщено, касационната проверка не констатира нарушения на правилата по чл. 54 от НК, тъй като не се установиха обстоятелства, водещи до смекчаване на отговорността на подсъдимия, които да са неотчетени, съответно подценени, а други, които я отегчават, да са били надценени. Дефинирайки точно обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, предходните инстанции правилно са приели, че то трябва да се определи малко над средния размер, предвиден в закона, действащ към инкриминираната дата. Лишаването от правоуправление е съобразено с данните за личността на подсъдимия като водач и необходимостта той да коригира поведението си към спазване на правилата за движение. Така индивидуализираната комплексна наказателна санкция е достатъчна, за да удовлетвори целите, визирани в чл. 36 от НК, и е съответна както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 294/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 378/2016 г. от Апелативен съд – Пловдив.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.