1 Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 29 август 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети май .………………........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Мая Цонева …..................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 318 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подаден в срок протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура. Протестира се въззивна присъда № 24 от 29.01.16 г., постановена по ВНОХД № 3908/15 г. по описа на Софийски градски съд. Със същата е отменена присъда от 23.11.11 г. по НОХД № 13845 на Софийски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. Д. за извършени престъпления по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 и по чл. 354а, ал. 6 от НК, като вместо това Д. е оправдан по повдигнатите му обвинения. В протеста и допълнението към него са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – незаконосъобразност на съдебния акт и допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване по същество на делото. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът поддържа протеста в проведеното пред ВКС заседание. Защитата на подсъдимия и самия той оспорват протеста, като представят и писмени бележки. Искат въззивната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилия протест и допълнението към него, съдържащите се в тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда СРС е признал подсъдимия К. Д. за виновен в това, че на 24.03.10 г. около 14.00 ч. в [населено място],[жк]на кръстовището между [улица]и [улица], в л. а. м. „Ф.“, м. „Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] е държал четири броя патрони „М.“, кал. 9 мм без да има надлежно разрешение съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ и чл. 41, ал. 1 и чл. 41а от ППЗКВВООБ, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода. СРС е признал Д. за виновен и в това, че при същата обстановка без надлежно разрешение е държал високорисково наркотично вещество – хероин на обща стойност 222,80 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, вр. т., пр. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000,00 лв.. На осн. чл. 23 от НК е наложил на Д. общо наказание в размер на ЕДНА година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000,00лв., като е приложил чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Отнел е на осн. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК предмета на двете престъпления и се е произнесъл по направените по делото разноски. С въззивната присъда СГС изцяло е отменил първоинстанционната, като е признал Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, вр. т., пр. 1 от НК и е възложил направените по делото разноски в тежест на държавата. За да постанови оправдателната присъда въззивната инстанция от една страна е приела за установено, че автомобилът не е бил собственост на подсъдимия, а е бил ползван от него периодично и за кратък период от време, както и че достъп до него са имали и други лица, съпричастни към употребата на наркотици. От друга страна е приел, че инкриминираните наркотични вещества и боеприпаси са били поставени на скришно място, без лесен достъп до тях. Отчел е и липсата на дактилоскопни следи по инкриминираните вещи и опаковките им. Посоченото не намира упора в доказателствения материал с изключение на заключението на двете експертизи, установили липса на дактилоскопни следи по инкриминираните вещи. Собствеността на автомобила е без значение за решаване на делото по същество, доколкото безспорно е установено, че подсъдимият го е владеел в продължение на около 3-4 месеца, което се извежда не само от показанията на свидетелката Х., но и от обясненията на самия подсъдим – 4-5 месеца (л. 81, НОХД). За този период Д. не твърди, че колата е ползвана и от друго лице и не е посочено, съответно разпитано такова. Възприето е, че в известен период от време колата е била във владение на лице на име Д., но същата не е издирена и разпитана за употребата на наркотици, а свидетеля М. М., от когото подсъдимият е получил колата, в разпита си в съдебно заседание (л. 63, НОХД) не твърди самия да е употребявал наркотични вещества. Така остава изолирано и недоказано приетото от съда, че и други лица, употребяващи наркотици, са ползвали автомобила през посочените 3-5 месеца. В нарушение на основните принципи по чл. 13 и чл. 14 от НПК СГС е приел, че инкриминираните наркотични вещества и боеприпаси са били поставени на скришно място, без лесен достъп до тях. В тази насока в мотивите (л. 32, ВНОХД) съдът е отразил, че за да бъдат открити и иззети инкриминираните наркотици и боеприпаси от „ … кухина, разположена над вътрешната лампа за осветление в купето, над огледалото за обратно виждане.“ е било необходимо да се разглоби лампата, изведено от показанията на поемното лице И. К. (протокол от съдебно заседание от 09.06.11 г., стр. 8, НОХД). Този свидетел не установява по какъв начин е разглобена лампата и съдът не е констатирал противоречия с показанията му на досъдебното производство (л. 20, ДП). Това не се установява и от свидетелките показания на другото поемно лице Р. К. (същия протокол, стр. 9, НОХД), установяващи, че „ … В процеса на търсене в тавата на колата, където се пуска осветлението, вътре под кората, беше намерено едно пликче, опаковка от семки, вътре в този опаковка …“. За разглобяване на лампата не се съдържат данни и в протокола за оглед (л. 9 – л. 10, ДП). Посочено е само мястото където са открити инкриминираните вещи, като е отразено, че в багажника на автомобила е намерен „обичайния набор от инструменти“. Данни за начина, по който е достигнато до посочените вещи, не се съдържат и в показанията на разпитаните в качество на свидетели полицейски служители. Такива се съдържат в обясненията на подсъдимия пред съда (л. 15 – л. 16, НОХД). Д. обяснява, че преди да го спрат за проверка е бил задържан в VІІІ РУ и са му обискирали колата. След като са го пуснали е видял, че „… кората на колата беше разкопчана … След като си взех автомобила, само закачих кората. Жицата си остана така … Взех една щипка от багажника ми и закачих кората“. Тези обяснения на подсъдимия не са обсъдени от СГС. Не са и проверени чрез съответна справка от съответното управление на МВР за такова задържане на Д. и извършена „рутинна проверка“ на автомобила. Посоченото води да извод, че при разглеждане на делото е реализирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, като съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, нарушавайки основното начало по чл. 14 от НПК, не е взел всички мерки за разкриването на обективната истина, съгласно чл. 13 от НПК и е извършил превратна оценка на доказателствата, като е игнорирал доказателства, подкрепящи обвинението, давайки приоритет на доказателства в полза на защитната теза в нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на обвинението. Посоченото налага въззивната присъда да се отмени и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 24 от 29.01.16 г., постановена по ВНОХД № 3908/15 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................