Ключови фрази
Нищожност * относителна недействителност * нищожност-противоречие на закона * държавна собственост * земеделски земи * представителна власт

Р Е Ш Е Н И Е


№ 430


София, 17.05.2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7408 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на м. на з. и х. като процесуален представител на Д., подадена чрез гл.юрисконсулт М.П., срещу решението на Софийския апелативен съд от 11.ІХ.2014г. по в.гр.д. № 1198/2014г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 868/06.VІІ.2015г. поради липса на практика по въпросите по силата на закона или с издаването от ОСЗ на решение по чл.18ж ал.1 или по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ се поражда право на собственост на държавата по чл.10б и чл.24 ЗСПЗЗ върху земи от бивши стопански дворове, негодни за замеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ по чл.45 ал.1 във вр. с чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ за установяване на земите, останали държавна собственост, и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено с ТР № 1/1997г. на ОСГК.
Ответниците по касационната жалба Л. А. П. от [населено място], [община], [община] и „5 С. К.” ЕАД С. са заели становище за нейната неоснователност.
По въпросите, обусловили допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ урежда собствеността и ползването на земеделските земи, каквито по легалната дефиниция на чл.2 са предназначените за земеделско производство, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, не включени в горския фонд, не застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, на почивни или здравни заведения, на религиозни общности или на други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не заети с кариери, с транспортни, енергийни, напоителни или с други съоръжения, нито представляват прилежащи части към такива. Земеделските земи може да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на други юридически лица.
С оглед предвидената със ЗСПЗЗ възможност земеделските земи да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на други юридически лица, законът регламентира правилата за възстановяването на собствеността върху земите, които собствениците или техните наследници са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС. Възстановяването не настъпва по силата на закона, а след провеждане на административна процедура, завършваща с решение на ОСЗ по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ – за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, или по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ – за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Тези решения имат конститутивно действие, което означава, че собствеността се възстановява за в бъдеще, след влизането им в сила, т.е. след индивидуализацията на земите, с което отпадат правата на държавата върху тях, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС, опредметена в ТР № 1/1997г. на ОСГК.
Законът регламентира подлежащите на възстановяване земи, както и хипотезите, изключващи този процес. Сред земите, не подлежащи на възстановяване, са включените в границите на урбанизираните територии, ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към момента на влизането в сила на закона. Възстановяването се изключва по отношение на земи във или извън границите на урбанизираните територии, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които са пречка за това. По аргумент от чл.10 ал.12 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване и земите, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други организации, във или извън урбанизираните територии, които са застроени или представляват прилежащи площи към сгради. За земите от бившите стопански дворове на организациите по пар.12 и пар.29 от ПЗРЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от имуществото на тези организации, без оглед на това дали са законно построени, както и за незаетите със сгради и/или съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване земи, се издава акт за държавна собственост. Земите, неподлежащи на възстановяване във всички тези случаи, са държавна собственост по силата на чл.10б ал.5 ЗСПЗЗ, пар.35 ал.4 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ /предвиден с изменението на закона по ДВ бр.13/2007г., мотивите за което изменение са усъвършенстване на правната уредба на земите от ДПФ/ и чл.27 ал.8 ЗСПЗЗ, респективно чл.27 ал.10 ЗСПЗЗ /предвидено с изменението на закона по ДВ бр. 94/2009г./. Тези земи не са земеделски, тъй като не отговарят на легалното определение за такива - те са негодни за земеделско ползване.
ЗСПЗЗ регламентира и земеделските земи, върху които държавата запазва собствеността си, заварена от закона, с изключение на тези, които подлежат на възстановяване. Д. запазва правото на собственост и в случаите по чл.24 ал.2 и ал.3 ЗСПЗЗ в определени по предвиден ред места и размери. Не се възстановява правото на собственост и върху земеделски земи, включени в паркове и резервати, и такива с неотделими от тях археологически обекти.
Изложеното сочи, че държавата не възстановява право на собственост по ЗСПЗЗ, а запазва собствеността си върху земеделски земи и придобива собственост по силата на закона върху негодни за земеделско ползване земи. Право на възстановяване на собственост е предвидено на граждани /чл.10/, на общини /чл.25 ал.2/, на Б. и на други религиозни общности, на кооперации и други организации /чл.29/.
Различната характеристика на имотите обосновава и предвидената различна процедура по установяването им. По силата на чл.18д ал.2 ППЗСПЗЗ ОСЗ определя земите, върху които не може да бъде възстановено правото на собственост поради обстоятелствата по чл.10б ал.1, чл.24 ал.2, 3 и 4 и чл.29 ал.1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.45 ал.1 ППЗСПЗЗ ОСЗ установява служебно земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд. При установяване на земеделски земи ОСЗ постановява решение по чл.18ж ал.1 или по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ /виж чл.45 ал.2 и чл.47 ал.6 ППЗСПЗЗ/. Не е предвидено постановяването на такива решения относно земите, които са негодни за земеделско ползване /няма такъв характер дейността на ОСЗ по чл.18д ал.2 ППЗСПЗЗ, тя е свързана с отграничаването на подлежащите на възстановяване земи/. За териториите, които са застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар.12 и пар.29 от ПЗРЗСПЗЗ, се изготвя план на новообразуваните имоти или парцеларен план в зависимост от местоположението им – във или извън урбанизираните територии /чл.45 ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ/. Когато законът предвижда издаването на решения по чл.18ж ал.1 или по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ относно земеделски земи – държавна или общинска собственост, те имат конститутивно действие.
За да се произнесе по същество, ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 11.ІХ.2014г. САС е потвърдил решението на Видинския ОС от 17.ХІІ.2013г. по гр.д. № 103/2013г., с което са отхвърлени: предявеният от Д. чрез м. на з. и х. срещу Л. А..П. иск за прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на сделката по договор № 3/12.V.200*г. и евентуално предявеният иск за прогласяване на относителната недействителност спрямо Д. на същата сделка поради сключването й от лице без представителна власт; предявеният от Д. срещу „5 С. К.” ЕАД ревандикационен иск относно имоти № ******, № ******, № ****** и № *****, всички в землището на [населено място], [община], и предявеният от Д. срещу [община] ревандикационен иск относно имоти № ****** и № ****** в землището на същото село.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ответницата П. е закупила по договор от 12.V.200*г. с м. на з. и х., представляван от директора на О. д. з., упълномощен с пълномощно от 23.І.2009г., земя, частна държавна собственост, съставляваща шест имота, в т.ч. имот № ****** в землището на [населено място], представляващ стопански двор с площ 152.631 дка, за 21979лв., платими с поименни компенсационни бонове. След покупката П. разделила имот № ****** на шест самостоятелни, като два от тях /№ ******и № ******/ дарила на ответната община, а останалите четири продала на трети за спора лица, които от своя страна ги продали на „5 С. К.” ЕАД. Прието е, че ищецът не е доказал, че е бил собственик по силата на чл.10б и чл.24 ЗСПЗЗ на имота, негоден за земеделско ползване и не представляващ земя, подлежаща на възстановяване, продаден на ответницата П.. Възстановяването на собствеността върху земеделски земи, включително и в полза на държавата, не настъпва по силата на закона, а с конститутивни решения на ОСЗ по чл.18ж ал.1 и по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ, с които се извършва индивидуализация на конкретните обекти на собственост, загубили това си качество с колективизацията, като и в случая е приложимо ТР № 1/1997г. на ОСГК. Именно поради това земеделските земи от ДПФ подлежат на служебно установяване от ОСЗ /чл.45 ал.1 ППЗСПЗЗ/ с решенията по чл.18ж или по чл.27 ППЗСПЗЗ /чл.45 ал.2 ППЗСПЗЗ/, които се изпращат за актуване по установения ред /чл.47 ал.6 ППЗСПЗЗ/. Законът не предвижда изключение от този ред за възстановяване собствеността върху земи, бивши стопански дворове. Поради това, че е бивш стопански двор, процесният имот не е бил държавна собственост към момента на включването му в ТКЗС, ДЗС и др. и собствеността му е подлежала на възстановяване, тези земи стават държавна собственост само ако не са годни за земеделско ползване и собствеността им не подлежи на възстановяване в полза на бившите собственици. Правото на държавна собственост се установява с актове за държавна собственост, издавани от областния управител по предложение на м. на з. и х., и подлежат на вписване /чл.27 ал.9 и 10 ЗСПЗЗ/. Липсата на такъв А. е основание за извод, че процесния имот /респективно образуваните след разделянето му/ не е бил държавна собственост при продажбата му. Липсата на доказателства за държавна собственост не означава наличието на „ничия собственост”, защото по силата на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ земеделска земя, не принадлежаща на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Недоказването на държавна собственост върху имота е пречка за уважаване на предявените искове, защото всички твърдяни от ищеца и доказани пороци на сделката /разпореждането с нея не е извършено след търг, не е издадена заповед по чл.45а ал.2 ППЗСПЗЗ, цената не е определена по наредбата по чл.36 ал.2 ЗСПЗЗ/ се отнасят до имот, държавна собственост. Освен това относно евентуалната претенция по чл.42 ЗЗД заповедта по чл.45а ал.2 ППЗСПЗЗ е елемент от смесения фактически състав за продажба на държавен имот и не съставлява упълномощаване, то е извършено със самостоятелна сделка, материализирана в редовно пълномощно от 23.І.2009г.
Така постановеното решение е неправилно.
С оглед отговора на въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че ищецът не е установил претендираното право на собственост върху процесните имоти, тъй като не е представил постановени от ОСЗ решения по реда на чл.18ж ал.1 или по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ. Както вече бе посочено, такива решения се издават само относно земеделските земи, собствеността върху които държавата си запазва по силата на чл.24 ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ. Не се спори и е несъмнено установено в разглеждания случай /виж удостоверение от 14.ІІ.2013г., издадено от ОСЗ Б. – л.26 от преписката по гр.д. № 103/2013г., и съдебно-техническата експертиза/, че процесния имот, индивидуализиран с № ****** в землището на [населено място] с площ 152.631 дка, разделен след продажбата му с атакувания по настоящото дело договор на първоначално три самостоятелни, единият от които впоследствие на още четири самостоятелни, към момента на влизането в сила на ЗСПЗЗ е бил част от стопански двор, включен в територия, върху която са били разположени обекти на организации по пар.12 и пар.29 от ПЗРЗСПЗЗ /построени краварници, метален навес и обслужващи постройки, асфалтирани площадки и обслужващи пътища, двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средата на 50-те години, която сега се ползва за детска градина, басейн/, че е включен в действащата КВС като неземеделска земя, че не е бил включен в териториите по чл.18г ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в нови, съществуващи или възстановими стари реални граници, и не е подлежал на реституция. Имотът съществува /отразен е/ в статичния регистър, съдържащ влезлия в сила план за земеразделяне, под № ******, с което е определен /и отграничен от имотите, подлежащи на възстановяване/ съобразно изискването на чл.18д ал.2 ППЗСПЗЗ. С посочените характеристики в целостта си, в която е достатъчно индивидуализиран /издадена е и скица от ОСЗ, която е част от документите, въз основа на които продажбата е извършена/, той отговаря на предвидените в ЗСПЗЗ условия, не позволяващи възстановяването върху него на правото на собственост и определящи го като държавна собственост по силата на закона. Обстоятелството, че по делото няма данни да е проведена административна процедура по чл.45 ал.3 или ал.4 ППЗСПЗЗ, не препятства възможността за претендираната защита на правото на собственост върху имота – липсата на техническо отразяване на имота в планове по тези разпоредби не го прави негоден обект на собственост, тъй като границите му могат да бъдат /и са/ определени въз основа на посочените характеристики.
Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че правото на държавна собственост се установява с актове за държавна собственост и тъй като ищецът не е представил такъв акт, искът му е неоснователен. Изводът е в противоречие с разпоредбата на чл.5 ЗДС, според която държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с актове за държавна собственост, но те нямат правопораждащо това право действие.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 и ал.3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция.
Установено е по делото /по вече изложените съображения/, че ищецът по силата на закона е собственик на процесния имот № ******, респективно на образуваните от него шест самостоятелни такива.
Неоснователо е възражението на ответната [община], че е собственик на имот № ******* с площ 1187 кв.м, застроен със сграда, ползвана като детска градина, и на имот № ****** с площ 4320 кв.м, застроен с басейн, тъй като те й били прехвърлени с решение на ОС на правоимащите собственици на бившето ТКЗС „Т.. Видно е от представения по делото Протокол № 1/16.ХІІ.199*г. за проведеното събрание на правоимащите, че е взето решение да се прехвърли в собственост на общината само детската градина, но не и прилежащия й терен, което не би и могло да бъде сторено поради държавната собственост върху него, следваща от закона. Неоснователно е и възражението на Общината, че е собственик на имотите и на основание осъществявано от нея непрекъснато владение върху тях след прехвърлянето на 16.ХІІ.199*г. Тя не е установила да е упражнявала фактическа власт върху имотите единствено с изявлението на процесуалния представител на ищеца адвокат Г. в с.з. на 07.Х.2013г., че „имота се ползва от нея като детска градина”. Но дори да се приеме за установено упражнявано давностно владение, от твърдяното му начало 16.ХІІ.199*г. до 01.VІ.2006г. не са били изтекли 10 години съобразно изискването на чл.79 ЗС, а след тази дата по силата на пар.1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., бр. 105/2006г., бр. 113/2007г., бр. 109/2008г., бр.105/2011г. и бр.107/2014г./ давност за придобиване на държавни и общински имоти не тече /спряна е/ до 31.ХІІ.2017г.
Несъмнено установено е още по делото, че процесния имот е продаден на ответницата Л. П. с оспорения договор от 12.V.2009г. по реда на чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ. С оглед на обстоятелството, че П. не е била сред предвидените с тази разпоредба лица, които са могли да придобият имота по този ред, защото преди това не е била придобила собственост върху сграда или съоръжение от имуществото на организациите по пар.12 и пар.29 ПЗРЗСПЗЗ, построени в него, и тъй като продажбата не е извършена по реда по чл.27 ал.8 ЗСПЗЗ – чрез търг, договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД – поради противоречие със закона. При това положение имотът не е преминал в собственост на ответницата П. и тя не е могла да се разпореди със самостоятелни части от него /след разделянето му/ в полза на трети лица - [община], [фирма], [фирма] и [фирма], респективно и „5 С. К.” ЕАД не е придобило /от несобственици/ право на собственост по сключените впоследствие с тези дружества договори за продажба.
По изложените съображения предявеният иск по отношение на ответницата П. за прогласяване нищожността на договора за продажба в частта му относно имот № ****** /преди разделянето му/, както и ревандикационните искове по отношение на [община] за имоти № ****** с площ 1187 кв.м и № ****** с площ 4320 кв.м, дарени й по договор с Л.П. от 14.Х.2009г., и на „5 С. Ко” ЕАД за закупените от дружеството на 21.ІІ.2011г. имоти № ****** с площ 17108 кв.м, № ****** с площ 4974 кв.м, № ****** с площ 61714 кв.м и № ****** с площ 63329 кв.м, са основателни и следва да бъдат уважени предвид и установеното по делото, че О. и дружеството държат и ползват имотите.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените от него разноски за производството по делото пред трите инстанции: в тежест на Л. А..П. – 24942лв., в тежест на „5 С. К.” ЕАД – 23303лв. и в тежест на [община] – 1326лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, № 1804/11.ІХ.2014г. по гр.д. № 1198/2014г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ, сключен на 12.V.200*г. между м. на з. и х. като продавач и Л. А. П. от [населено място], [община], като купувач, е нищожен поради противоречие със закона в частта, с която е прехвърлена собствеността върху имот № ******, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *****, [община], представляващ стопански двор с площ 152,631дка, при съседи: имоти № ******, № ******, № ******, № ******, № ******, № ******, № *****, № ******, № № ****** и № ******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „5 С. К.” ЕАД С., че Д., представлявана от м. на з. и х., е собственик на имоти: № ****** /със съседи имоти № ******, № ******, № ******, № ******, № ****** и № ******/ с площ 17108 кв.м; № ****** /със съседи имоти № ******, № ******, № ******, № ******, № ****** и № ******/ с площ 4974 кв.м; № ******/със съседи имоти № ******, № ******, № ******, № ******, № ****** и № ******/ с площ 61714 кв.м; и № ****** /със съседи имоти № ******, № ******, № ******, № ******, № ******, № *******, № ****** и № ******/ с площ 63329 кв.м, всичките находящи се в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ ******, и ОСЪЖДА „5 С. К.” ЕАД С. да предаде на Д. владението върху тях.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Б., че Д., представлявана от м. на з. и х., е собственик на имоти № ******/със съседи имоти № ****** и № ******/ с площ 1187 кв.м и № ******/със съседи имоти № ******, № ****** и № ******/ с площ 4320 кв.м, находящи се в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ *****, и ОСЪЖДА О. Б. да предаде на Д. владението върху тях.
ОСЪЖДА Л. А. П. от [населено място], [община], да заплати на Д., представлявана от м. на з. и х., 24942лв. разноски.
ОСЪЖДА „5 С. К.” ЕАД С. да заплати на Д., представлявана от м. на з. и х., 23303лв. разноски.
ОСЪЖДА О.Б. да заплати на Д., представлявана от м. на з. и х., 1326лв. разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: