1 Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 21 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1563/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на министъра на финансите, като представляващ държавата, чрез пълномощниците си ст.юрисконсулт Е. А. и ст.юрисконсулт И. А., срещу въззивно решение № 176 от 29.10.2015г., постановено по внохд № 290/15г. по описа на Апелативен съд-Варна. В жалбата се твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а първоинстанционната присъдата в гражданско-осъдителната й част потвърдена. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило възражение от адв.Б., защитник на подсъдимия П., срещу касационната жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена по изложените в нея съображения. Гражданският ищец –министъра на финансите, представляващ държавата, както и поверениците му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационна инстанция, не се явяват. Подсъдимият С. П. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 61 от 01.07.2015г., постановена по н.о.х.д. №590/2015г., Окръжен съд - Варна е признал подсъдимия С. Д. П. за виновен в това, че за периода от 01.01.2008г. до 09.03.2010г. в [населено място], в качеството си на управител на фирма [фирма], при условията на продължавано престъпление, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 157 869,45лева, като потвърдил неистина в справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват по Закона за данък добавена стойност, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и конфискация на 1/10 от имуществото на подсъдимия в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец - министъра на финансите, като представляващ държавата, сумата от 157 869,45лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с лихвата, считано от 05.04.2014г. до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 176 от 29.10.2015г., постановено по внохд № 290/15г., Апелативен съд-Варна е отменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и е прекратил производството по гражданския иск на държавата срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди. Касационната жалба е допустима и основателна по същество. Апелативната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, приемайки за съвместно разглеждане на предявения от държавата, представлявана от министъра на финансите срещу подсъдимия граждански иск за имуществени вреди, тъй като същият е недопустим. Въззивният съд в акта си се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, установяващи данни за издаден на [фирма] ревизионен акт/за данъчен период, включващ и този по обвинението/, който е влязъл в сила и е започнало производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК, като по изпълнителното дело не са постъпили суми/към момента на изготвяне на справката-15.10.2015г./ Тези данни са обусловили изводите на въззивната инстанция за това, че имуществените вреди от невнесените данъчни задължения могат да бъдат претендирани в наказателния процес на основание чл.45 от ЗЗД, но само когато щетата не е установена по реда на ДОПК с влязъл в сила ревизионен акт. Тези изводи на съда са в разрез с възприетото от ВКС становище в ТР №4 от 12.03.2016г., по тълкувателно дело №4/15г. на ОСНК, съгласно което, “когато за данъчните задължения-предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим”. Също така следва да се отбележи, че ВКС в горепосоченото тълкувателно решение приема, че приключилото производство по събиране на данъчното задължение, при което то не е събрано изцяло, обосновава правния интерес на държавата, което е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. От горните констатации е видно, че въззивната инстанция с действията си е допуснала нарушение на процесуалните правила, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо, въззивното решение на АС-Варна следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по въззивната жалба на адв.Б., защитник на подсъдимия С. П., съобразявайки се със задължителната практика на ВКС и да приложи правилно закона. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 176 от 29.10.2015г., постановено по в.н.о.х.д. № 290/2015г. по описа на Апелативен съд-Варна. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: