2 гр. д. № 4627/2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 115 София, 28.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4627/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 234 от 19.04.2017 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивно решение № 1024 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 932/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 736 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3930/2015 г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката срещу П. П. К. и П. Г. К. ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ ПИ № 10135.3506.1549 по кадастралната карта и КР за с. о. „П.”, в землището на [населено място]. Касационната проверка е допусната по разрешените от съда материалноправни въпроси за приложението на чл. 6 ЗС в отменената редакция и приложимостта на придобивния способ по чл. 79, ал.1 ЗС, когато завладяният имот е бил със статут на земеделска земя-лозе и е бил собственост на физическо лице, поради разрешаването им в противоречие с формираната задължителна практика по тях. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. По въпросите, по които е допусната касационна проверка настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбата на чл. 6 ЗС в редакцията й до изменението с ДВ бр. 33 от 1996 г. е повелявала, че държавни стават и имотите, които нямат друг собственик. Нормата е отменена в тази част с приемането на ЗДС и ЗОбС, в които е разпоредено: с чл. 3, т. 5 от ЗДС в първоначалната й редакция, че държавна собственост са имотите и вещите, които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС. С нормите е установен способ за придобиване правото на собственост по разпореждане на закона. Предпоставка за приложение на нормата е имотът да няма друг собственик. По втория въпрос настоящият съдебен състав споделя изцяло трайно установената и задължителната практиката, която приема, че и при действието на ограничителния режим за притежаване на земеделски земи, физически лица са могли да запазят правото на собственост върху земеделска земя до размерите на един вилен парцел, или когато не е била проведена процедура по отчуждаването й. По същество на касационната жалба: Касаторката е установила, че наследодателката й А. К. М., нейна майка, на 09.11.1963 г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на лозе, с площ от 800 кв. м., в землището на [населено място], м. „К.”, сега „П.”, с К. И. като е заплатила уговорената цена и е влязла във владение на имота. С гласни доказателства е установено, че през 1974 г. в имота е имало сграда на каменна основа, състояща се от антре и стая. Теренът е бил облагороден с плодни дръвчета. През 1989 г. сградата е изгоряла в резултат на пожар. С приетата от съда техническа експертиза е установено, че по КП от 1968 г. спорният имот е представлявал част от имот пл. № 407, който в разписният лист към плана е бил записан като лозе на собствениците П. и К. И. и С. М.. В кадастралния план от 1983 г. с наименование „Северно от В.”, който обхваща и част от м. „П.”, имот пл. № 407 отговаря на имот пл. № 1966, за който е записан като собственик Ж. П.. В кад. план за м. „П.” от 1999 г. имотът е заснет с пл. № 62, с площ от 735 кв. м. като в разписния лист е отбелязано „неидентифициран собственик”. За имотът е отреден парцел XLIII-62 с площ от 625 кв. м. Вещото лице е установило и това, че имотът е представлявал земеделска земя до 1973 г., когато е включен в зона за здравни и курортни нужди, а от 2000 г. е включен в „селищно образувание”. През 2010 г. касаторката се е снабдила с нот. акт за собственост на имота, съставен по реда на обстоятелствената проверка, № 76, т. І, рег. № 6085, н. д. № 265/2010 г., след като се е позовала на давностно владение. Ответникът е противопоставил възражение, че е придобил правото на собственост върху имота на основание договор за продажба, сключен с [община] на 04.03.2013 г. след проведен публичен търг. Установено е също, че за имот 10135.3506.62 е бил съставен АДС № 6802 от 12.03.2012 г., в който като основание е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, която норма повелява, че общинска собственост са имоти и вещи, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. На 24.08.2012 г. е съставен следващ АДС № 7073 за имот 10135.3506.1549 по КК, с площ от 625 кв. м. като основание за съставянето му е посочен чл. 59, ал. 1 ЗОС, който повелява, че когато при изменение в ПУП се образуват нови урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, за всеки новообразуван се съставя нов акт за общинска собственост. Въз основа на така установените факти съдът е формирал правните си изводи без да е обсъдил всички събрани доказателства. Проследявайки статута на имота - земеделски до 1973 г., а след това включен в зона за здравни и курортни нужди и урегулиран през 2005 г. с ПУП-ПРЗ, както и това, че до 2010 г. за него няма данни да е издаван документ за собственост, е намерил, че е било налице основанието по чл. 6 ЗС, отм. и имотът е станал държавна собственост. С нормата на чл. 86 ЗС е била установена забрана за придобиване право на собственост върху държавна земя. След изменението на нормата забраната остава да действа по отношение на държавната и общинска публична собственост. Спорният имот, не попада в приложното й поле, но поради спиране течението на давността за придобиване на държавни или общински имоти на основание § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.), в сила от 1.06.2006 г., който срок е удължен до 31.12.2017 г., ищците не са могли да станат собственици на имота на това оригинерно основание. При формиране на правните си изводи съдът е игнорирал установеното, че имотът е бил записан в първия кадастрален план на физически лице, едно от които е праводателката по предварителния договор – С. М., поради което не е имало основание да се приеме, че имотът няма собственик и по разпореждане на чл. 6 ЗС, в редакцията преди изменението му през 1991 г., е станал държавна собственост. В нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил останалите факти, относно това, че имотът е бил собственост на физическо лице. Върху част от него е установено владение от праводателката на ищцата на основание сключен предварителен договор и това владение е продължило до предявяване на иска. По данни от удостоверение № 358 от 22.09.1993 г., издадено от кметство Простор, имотът, намиращ се в м. „К.”, попада в зона за земеделско ползване и не влиза в блок на ДПФ и блок на АПК и е във владение на физическо лице от 1966 г. От представеното удостоверение, издадено от район Приморски на [община] (л. 14 от гр. д. № 3930/2015 г. на ВРС) се установява, че имотът е деклариран и записан на наследниците на Й. С. М. и за него е заплащан данък от 1974 г. до 1989 г. По данни от у-ние № ОП-1-9400-206131 от 02.07.2010 г. в помощния кадастрален план към плана за новообразуваните имоти имот № 40 (стари имотни граници) е записан на неидентифициран собственик. Посочено е, че съгласно разписен лист за имоти по КП „Текето” от 1969 г. имот 407 е записан на П. и К. И. и С. М.. Необсъждането на събраните по делото доказателства съставлява нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до необоснованост на правните изводи. Това обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, в тази част следва да бъде постановено ново решение от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, се установява, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, не е бил одържавяван включително и по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСГ и ПМС25/1975 г., поради което носител на правото на собственост върху него е останало лицето, посочено като заварено в имота в разписния списък към плана от 1968 г. Наследодателката на касаторката е установила владение върху имота през 1963 г. на основание сключен предварителен договор. Желаният правен резултат не е бил постигнат със сключване на този договор, поради това че не е бил сключен в предвидената от закона форма, а установеното на това основание владение не е могло да породи правни последици поради установения ограничителен режим със ЗСГ от 1973 г. (отм.) С отмяната на глава първа и втора на ЗСГ считано от 13.03.1990 г. е отпаднала забраната за притежаване на имоти с такъв статут, а с това и пречките за придобиване на вещни права върху такъв имота по давност. Упражняваното владение върху имота след 1990 г. е установено с гласни доказателства, индиция за това се съдържа и в представените писмени такива – искане за издаване на документи за снабдяване с констативен нотариален акт . През 2010 г. касаторката се е позовала на оригинерния придобивен способ и снабдила с нот. акт за собственост на имота. При тези данни и след като имотът не е подлежал на земеделска реституция, а и не се установява за него да е заявена реституционна претенция, упражняваното владение върху него, което е продължило в изискуемия от закона срок, е породило транслативно действие. Ответниците не се легитимират като носители на правото на собственост тъй като праводателят им не е бил носител на това право. По отношение на държавата, не е било налице основание за придобиване правото на собственост върху имота по разпореждане на закона – отменения чл. 6 ЗС. Не е установено да са били налице предпоставките на чл. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС за придобиване на вещни права върху имота от общината. Като е приел друго съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението ще бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът ще бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата С. Й. А. е собственик на имота на основание давностно владение. Искът е основателен и в осъдителната му част тъй като ответниците са във владение на имота и не оспорват това. При този изход на производството по делото ответниците ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищцата направените от нея разноски за всички инстанции, които възлизат на 8362.44 лв. по данни от представените писмени доказателства и списъци на разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1024 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 932/2016 г. на Варненски окръжен съд и потвърдено с него решение № 736 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3930/2015 г. на Варненски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. К. и П. Г. К., двамата от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, че С. Й. А., от [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 64 е собственик на основание давностно владение на ПИ 10135.3506.1549, намиращ се в [населено място], с. о. „П.”, с площ от 625 кв. м., при граници: ПИ 10135.3506.890, ПИ 10135.3506.1521 и ПИ 10135.3506.63, по действащите КК и КР от 2008 г. ОСЪЖДА П. П. К. и П. Г. К., двамата от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 ДА ПРЕДАДАТ на С. Й. А., от [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 64 владението на описания имот, както и да й заплатят сумата 8326.44 (осем хиляди триста двадесет и шест и 044) лева разноски по делото за всички инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците [община]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: