4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57 [населено място], 28.01.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , през две хиляди и двадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1511 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното : Производството е образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / против решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1420/14.07.2017 г. по т.д.№ 7213/2016 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , извършени от ответника „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД 9 бр. прихващания, в периода 04.11.2014 г. – 06.11.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на решението. С определение № 107/05.06.2019 г., производството е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. С оглед постановяването на Тълкувателно решение № 1/20.12.2019 г., производството следва да бъде възобновено във фазата на производство по чл.288 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид възприетата за приложима от въззивния съд, досежно преценката на действителността на атакуваните с иска прихващания, разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й , обн. с ДВ бр.105/29.12.2011 г., като с оглед съдържанието й и разбирането си за вложения в понятието „длъжник„ / „ прихващане извършено от длъжника „ / смисъл, съдът е счел, че процесните прихващания не попадат в обхвата на предвидените от разпоредбата. Според касатора, приложима е редакцията на нормата, съгласно изменението й, обн.ДВ бр.98/28.11.2014 г. - момента, към който се е породило преобразуващото право на кредиторите на несъстоятелността – за предявяване на иск по чл.59 ал.5 ЗБН – с откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД - 22.04.2015 г.. Касаторът основава неправилността на въззивния акт и с оглед постановеното обратно действие на приложимата, според него , редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. с ДВ бр.98/28.11.2014 г. – с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г./. , считано от 20.06.2014 г..Спрямо тази дата, както сключените договори за цесия, въз основа на които ответникът е придобил активните вземания, така и уведомяването за същите, а също и материалноправните изявления за прихващане, съответно достигането им до адресата – банката, се явяват последващи.В евентуалност касаторът поддържа довода, че понятието „ длъжник „ , в редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, приета за приложима от съда , не следва да се ограничава до длъжника в несъстоятелност / в случая банката /, като съобразим автор на материалноправните изявления за прихващане . Ответната страна - „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване . Оспорва приложимостта на хипотезата „ очевидната неправилност „ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, тъй като обосноваването й е въз основа на изменение на закона , последващо по време постановяването на въззивното решение . Счита , че формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК – да са правни въпроси, получили отговор в решаващите мотиви на въззивния акт. Оспорва и обосноваността на допълнителния селективен критерий в единствената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : За да отхвърли уважените от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН - за прогласяване относително недействителни , спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , 9 бр. прихващания на вземания на ответника „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД , придобити по договори за цесия, със задължения на дружеството към банката, по сключени договори за кредит, извършени с материалноправни изявления в периода 4 - 6 ноември 2014 г., въззивният съд е отрекъл за приложима редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН - в съответствие с изменението й , обнародвано в ДВ бр.98 /28.11.2014 г., като редакция, действаща към момента на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД – 22.04.2015 г., към който момент възниква, според ищеца и първоинстанционния съд , потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН, като е приел за приложима редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. ДВ бр. 105/29.12.2011 г., тъй като всяко от материалноправните изявления за прихващане е достигнало до адресата си преди 28.11.2014 г.. Тълкувайки понятието „ длъжник „ / „ прихващане извършено от длъжника „ / в хипотезиса на чл.59 ал.5 ЗБН, в приетата за относима редакция, съдът е приел, че законодателят е визирал несъстоятелния длъжник / банката / , не и длъжници на банката в несъстоятелност, какъвто се явява и ответника. Така е приел, че атакуваните прихващания не попадат в обхвата на визираните от чл.59 ал.54 ЗБН , в редакцията й обн. ДВ бр. 105/29.12.2011 г. . В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Какъв е характера на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна и ако е материалноправна преурежда ли правоотношения, възникнали преди изменението й / обн. ДВ бр.98/28.11.2014 г.?; 2/ С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане, въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение ?; 3/ Към кой момент следва да се извърши преценка за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – към момента на тяхното извършване, когато банката не е била обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност , който за „КТБ„ АД е 22.04.2015 г.? ; 4/ Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ? – всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се очевидна неправилност на въззивния акт, с оглед изрично предвиденото от законодателя обратно действие на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й, съгласно изменение , обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г. – с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г./, считано от 20.06.2014 г., при предходно постановено въззивно решение. Касаторът не обосновава очевидна неправилност на въззивния акт, като изводима единствено и само от мотивите на въззивното решение, с така наведените съображения – за правните последици от изменение на действието на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, в приетата за относима , според него, но не и според въззивния съд, редакция , при това изменение, с което, като постановено след произнасянето му, въззивният съд обективно не би могъл да се съобрази. На практика всеки от въпросите , частично дублиращи се , в същността си цели отговор за приложимата към преценката за относителна недействителност на прихващанията редакция на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, като са формулирани в съответствие с поддържаните от всяка от страните по спора обстоятелства, от значение за обосноваване на нейната теза. Доколкото четвъртият въпрос противопоставя поддържаните от всяка от страните тези, относно приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, същият следва да се приеме като обобщаващ предходните и удовлетворяващ общия селективен критерий по чл.280 ГПК – отговор на същия, в подкрепа на тезата за приложимост на редакцията към момента на извършване на материалноправните изявления за прихващане, ведно с достигането им до адресата, е даден от въззивния съд и предопределил правния резултат по спора. Удовлетворен се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото за произнасянето по спора подлежи на преценка значението на придаденото обратно действие на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й с изм. обн. в ДВ бр. 98/28.11. 2014 г . , с параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. бр.22 от 13.03.2018 г., доп. ДВ бр.33 от 19.04.2019 г., според който „ Член 59 ал. 5,6, и 7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014 г. „ – от началната дата на неплатежоспособност на „КТБ„ АД / в несъстоятелност /. На същото се позовава и касатора, в обосноваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 1511/ 2018 г. на І т.о. на ВКС. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС , за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: