Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 25.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 31/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :. Производството е по чл. 290-293 ГПК. И. П. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 480 от 26.09.2013 година по гр.възз.д. Nо 736/ 2013 год. на ОС- Плевен по отхвърления иск по чл. 61 ЗС, заявен от И. И. срещу П. И.. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 278 ГПК от ответника по касация П. И.. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 57 ал.4 ЗС в производство по чл.61 ЗС. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че нормата е императивна поради което нейното неизпълнение, безусловно установено по делото, обуславя прекратяване на учреденото вещно право на ползване. С разпоредбата на чл. 61 ЗС е уредена възможността собственикът на един недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учредено вещно право на ползване на имота му , ако ползвателят въпреки отправено му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително увреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. За да се прекрати доброволно учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя на недвижим имот, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на вещното право на ползване или нарушава своите съществени задължения на ползвател. Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани 1/. със заплащане на разноските, свързани с ползването- в т.ч. данъци, такси ; 2/. с изискването вещта да бъде поддържана в състояние , в което е получена от собственика т.е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост / арг. чл. 97 ЗС /, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта/ аварийни или текущи ремонти/. Наред с тези задължения, законодателят в чл. 57 ал. 4 ЗС е установил задължението имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго. Евентуално неизпълнение единствено на задължението да бъде застрахован ползвания имот , установено в чл. 57 ал. 4 ЗС , не обуславя безусловно извод за застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване , поради което ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се направи извод за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот. Законодателят е установил комплекс от задължения в тежест на ползвателя , гарантиращи запазване на собствеността, покриване на разходите по поддръжката и в състояние годно за ползване. Установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена компенсация при евентуалното настъпване на конкретно застрахователно събитие, но само ако сключеният застрахователен договор покрива същия риск. В разпоредбата на чл. 57 ал.4 ЗС не е посочено кой рискове следва да покрива застрахователната полица/ пожар, земетресение, наводнение или друг такъв /. Предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи , складове и др. , както и/или терена, на който са изградени. Когато се застрахова чуждо имущество- по арг. на чл. 201 ал.2 от Кодекс за застраховането /КЗ/, за действителността на договора се изисква съгласието на собственика / макар и това съгласие да може да се даде постфактум при настъпило застрахователното събитие/. Разпоредба на чл. 57 ал.4 ЗС, като основание за прекратяване на доброволно учредено право на ползване на недвижим имот, следва да се тълкува в контекста на действащата правна уредба за застраховането – а именно Глава 19 на КЗ, Приложение 1 – т.8 и т.9. .За да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57 ал.4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, който желае да бъдат покрити от същата и периода на действие. По основателността на касационната жалба. При изложените съображения по приложение на закона , настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна . От фактическа страна по делото няма спор , че от страна на ползвателя на процесното жилище, ответникът П. И. И. /баща/ са изпълнявани задълженията му за заплащане на разноските по поддържане на жилището, предмет на учреденото право на ползване по НА Nо 122/1999 год. Установено е, че за процесния период собственикът И. И. /син/ е имал пълен достъп до жилището, дори е ползвал жилището предоставяйки го под наем на трети лица,което обстоятелство изключва възможността да се приеме , че лошото състояние на имота се дължи на действия или бездействия на ползвателя. Нарушението на императивното правило на чл. 57 ал.4 ЗС не може да обуслови безусловното прекратяване на доброволно учреденото вещно право,след като самият собственик не е поставил изрично исканията си, а видно от данните по делото, след предявяване на иска в негова полза е сключен договор за имуществена застраховка. В тази смисъл решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение Nо 480 от 26.09.2013 година по гр.възз.д. Nо 736/ 2013 год. на ОС- Плевен по отхвърления иск по чл. 61 ЗС, заявен от И. И. срещу П. И.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :