П Р О Т О К О Л град София, 17 декември 2015 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор Атанас ГЕБРЕВ, сложи за разглеждане наказателно дело № 1580 по описа за 2015 година, докладвано от съдия ЛАДА ПАУНОВА. Жалбоподателят и подсъдим Х. И. К. се явява лично и със защитниците си адвокат С. М. и адвокат С. Х. редовно упълномощени. Адвокат М.: Да се даде ход на делото. Адвокат Х.: Да се даде ход на делото. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Съдът като взе предвид явилите се в залата лица счита, че са налице законовите предпоставки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА Адвокат Х.: Представям и моля да приемете писмени доказателства за болестното състояние на подзащитния ни, а именно удостоверение за платен преглед от болница „име”, както и кесрокопие на удостоверение за раждане на малолетното му дете И. Х. К. и копие от самолетен билет удостверяващ, че съпругата му е напуснала пределите на Република България. По информация на подзащитния ми съпругата му работи на трудов договор в Кралство Испания. Съдът, след като взе предвид, че представените документи имат значение за молбата на подсъдимия Х. К. по отношение на мярка за неотклонение ОПРЕДЕЛИ: ПРИЕМА удостоверение за платен преглед № 442 от 16.12.2015 година от болница „име” спрямо подсъдимия Х. И. К., заверено ксерокопие от удостоверение за раждане на детето И. Х. К. и заверено копие от самолетен билет касаещо съпругата на подсъдимия К.. ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО Адвокат Х.: Смятам, че подзащитния ни имаше правото да сезира съда, поради здравословното си състояние и за това, че живее с малкото си дете сам в [населено място]. Неговите родители живеят в друго населено място, същите са възрастни хора и няма кой да му помогне, за да възпита и отгледа детето си. Видно от документа за представения преглед на подзащитния ни, като терапия спешно трябва да бъде опериран, цитирам „оперативно лечение спешно”. От представените по време на съдебното дирене и назначената тройна експертиза се констатира, че същият има и високо кръвно налягане. Тези данни ги има в писмените доказателства и други обстоятелства, които са важни ще изиграят роля, за да решите с определение, дали следва да му измените с по-лека мярка наложената му мярка за неотклонение „домашен арест”. Убеден съм, а и от практиката ми по наказателни дела знам, че ако е искал подзащитният ни да се отклони, нямаше да отиде в болницата, могъл е да го направи, макар и под контрола на служители от МВР. Винаги сме искали разрешение, колкото пъти се е явявал. Той не имал такова намерение. Подзащитният ни има дете, което го обича, неосъждан е и винаги е имал добро поведение с изключение на случая, когато окръжният прокурор е искал да се сключи споразумение. Това са обстоятелствата, с които съдът следва да се съобрази при постановяване на определението си. Мярката му за неотклонение не е „задържане под стража”, а „домашен арест”. Гарантирам, че подзащитният ни няма да се отклони и моля да му измените мярката за неотклонение в по-лека като „подписка” или ако прецените „парична гаранция” в определен от вас размер. Адвокат М.: Подкрепям казаното от колегата. 2011 година е образувано досъдебното производство и се налага на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража”, която впоследствие е изменена в „домашен арест”. Две години същият не се отклонява и 2014 година се внася обвинителния акт, след което е постановена осъдителна присъда на първа инстанция и изменена мярката за неотклонение в „домашен арест”. Апелативният съд не се произнесе за мярката за неотклонение, а само постанови решение, с което потвърди първоинстанционната присъда. Новото обстоятелство, касаещо подзащитния ми е влошеното му здравословно състояние. Същият не е осъждан, ако е има желание да се отклонява е можел да го направи. Ето защо моля да измените мярката за неотклонение на подзащитния ни и да му дадете възможност да се лекува извън мярката за неотклонение „домашен арест”. ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за изменение на мярка за неотклонение за неоснователна. След постановяване на осъдителна присъда, където при условията на чл. 23 НК е наложено наказание 4 години 8 месеца „лишаване от свобода” съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение, а именно същата е изменена в „домашен арест” и съдът е приел, че няма опасност подсъдимият да се укрие при тази мярка за неотклонение. Съдът налагайки мярка за неотклонение „домашен арест” е оказал определено доверие на подсъдимия, че няма да се укрие и затова не е взел мярка за неотклонение „задържане под стража”. Мярката е била обжалвана пред Апелативен съд Пловдив, който я е потвърдил. След това в съдебно заседание наново е поискано по реда на чл. 270 НПК изменение на мярка за неотклонение и с определение от 27.10.2015 г. съдът отново се е произнесъл по тази мярка, като я оставил в сила. Не се сочат нови обстоятелства, а се сочат здравословно състояние и семейно състояние, които обстоятелства са били известни на съдебните състави, които са се произнасяли по мярката за неотклонение. Считам, че мярката за неотклонение „домашен арест” позволява, ако се налага някакво лечение, подсъдимият да получи такова. За това си има ред, съответно се иска разрешение, че лицето постъпва за лечение в болница за определен период от време, след което съдът разрешава, извършва се лечението и лицето се връща на домашния адрес. Здравословното състояние и семейното положение на подсъдимия са били известни. Считам, че няма пречка взетата мярка „домашен арест” да попречи за лечението на подсъдимия. Не са налице нови обстоятелства за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Ето защо молбата на подсъдимия следва да се остави без уважение. Подсъдимият К.: Моля да измените мярката ми за неотклонение, за да мога да се лекувам. Имах час при професор Г., не ми беше разрешено да отида. Искал съм да отида и до болница „име” също не ми беше разрешено. По делото има приложени документи от болница „име” и болница „име”. Не ми беше разрешено да стигна до болницата. Молбата ми е да ми промените мярката, за мога да се лекувам адекватно. Никога не бих се укрил с това малко дете. Съдът се оттегля на съвещание. След съвещание, съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните настоящият съдебен състав намира за установено следното: Производството е по реда на чл. 270 НПК и е образувано по молба от подсъдимия Х. И. К. чрез упълномощения му защитник адвокат Х. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест” в по-лека, като обстоятелствата, които се сочат, са съответно от здравословен и семеен характер. Без съмнение подсъдимото лице, във всеки един момент от производството има право да поиска проверка на законността на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение, свързана с арест, както и да посочи нови обстоятелства в хипотезата на чл. 270 НПК, въз основа на които да претендира облекчаване на наказателно процесуалния си статут. В настоящия случай мярката за неотклонение „домашен арест”, чието изменение се иска, е взета спрямо подсъдимото лице с определение на Старозагорския окръжен съд от 05.06.2015 година постановено по реда на чл. 309, ал. 2 НПК. Съображенията за вземане на тази мярка за неотклонение от първоинстанционния съд са свързани с констатирана опасност от укриване на подсъдимото лице в случай на мярка за неотклонение, невключваща арест. Понастоящем не са налице нови обстоятелства, които да дискредитират изводите на съда за наличие на опасност от укриване на подсъдимия. В допълнение към това, следва да се посочи, че периодът, в който се прилага тази мярка за неотклонение, постановена след обявяване на осъдителната присъда, следва да се прецени като разумен, още повече че за този период е приключило въззивното разглеждане на делото, както и касационното разглеждане е насрочено за 19.01.2016 г. По отношение обстоятелствата, въз основа на които се иска определяне на по-лека мярка за неотклонение съдът констатира, че по делото е налице медицинска документация, касаеща влошено здравословно състояние на подсъдимия и в днешно съдебно заседание се представя писмен документ, касаещ актуалното здравословно състояние на същия, в който е посочено необходимост от оперативно лечение посочено с отложена спешност. За настоящия съдебен състав няма съмнение, че здравословното състояние на подсъдимия е влошено. Едновременно с това обаче мярката за неотклонение „домашен арест”, доколкото не е свързана с изолиране в затворническо заведение на лицето, дава пълноценна възможност на подсъдимия да осъществява своето лечение със съответно разрешение на съответния орган. Следователно изобщо не може да се претендира, че изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест” е несъвместима със здравословно състояние на подсъдимия. За него във всеки момент е налице възможност да поиска разрешение от съответния орган да напусне адреса на изпълнение на мярката за осъществяване на преглед или съответното лечение. Доводите, свързани със семейното положение на подсъдимия не са от характер да превалират над опасността от укриване, обосноваваща тази мярка за процесуална принуда. Вярно е, че подсъдимият има малолетно дете, но това дете има двама родители, като е въпрос на семейна организация по какъв начин ще упражняват грижи спрямо него. Освен това мярка за неотклонение „домашен арест”, доколкото се изпълнява извън затворнически заведения, изобщо не препятства възможността за контакт и упражняване на грижи спрямо малолетното дете. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основния за изменение на взетата и прилагана спрямо подсъдимия Х. И. К., мярка за неотклонение „домашен арест” в по-лека. Водим от горното СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия Х. И. К. за изменение на взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест”. Определението е окончателно и не подлежи на обжалванe и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2. СЕКРЕТАР: