Р Е Ш Е Н И Е № 437 гр.София, 09 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2186/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата от защитника на подсъдимия Г. Р. А. против решение № 181/30.05.2011 год. по въззивно нохд № 296/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат конкретизирани, нарушение на закона с отказа да се приложи чл.15 НК и за явна несправедливост на наложените наказания в определените им размери. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване, за изменение с намаляване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права. От името на частните обвинители М. Я. А. и К. Я. М., действащи чрез А. А. Ф. като майка и законен представител, не е подадено възражение срещу жалбата и не изразено становище по основателността й. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 32-ри състав с присъдата от 27.01.2011 год. по нохд № 5172/2010 год. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 15.04.2010 год. в гр. София при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.139, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Я. М. и средни телесни повреди на Р. Ш.. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.Б, пр.1 вр.ал.1, б.В вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 296/2011 год. изменил присъдата в частта относно наказанията като намалил размера на лишаването от свобода на 3 години и на основание чл.66, ал.1 НК определил 5-годишен срок на изпитание, а на лишаването от права – на 3 години. Потвърдил присъдата в останалата й част. В жалбата се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но без да са конкретизирани, а са мотивирани бланкетно с нормите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.2 и ал.5 НПК. От съдържанието на решението е видно, че във въззивното производство е извършена цялостна проверка както по повод на същите доводи, така и с оглед процесуалното задължение по чл.314 НПК. Изложени са подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че събирането, проверката и оценката на доказателствения материал е извършен съобразно правилата по НПК. Този извод е извел след самостоятелна проверка и оценка на гласните доказателствени средства, на заключенията на вещите лица, въз основа на които е установен механизма на произшествието и причините за настъпилия вредоносен резултат – смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго от пътуващите в автомобила на подсъдимия. Обосновал е и правилността на подхода за отстраняване на констатираните противоречия,съответстващ на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Решението да оцени като неоснователни доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, дали отражения върху правата на подсъдимия, е формулирано с подробни и убедителни съображения. Неоснователно се поддържа, че е допуснато нарушение на закона като не е приложен чл.15 НК. Въз основа на приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд е направил верен правен извод, мотивиран с подробни съображения, че има извършено деяние, законосъобразно квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1, б.В от НК и че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност. Случайно деяние по смисъла на чл.15 НК не е налице в случаите когато деецът сам се е поставил в невъзможност да предотврати внезапно възникналата опасност при управлението на превозното средство. Допуснатите нарушения на правилата за движение са конкретизирани с правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП - поради установеното поведение, несъответстващо на задължението за непрекъснато контролиране на управляваното превозно средство и правилна дейност с уредите за управление и на чл.139, ал.1 ЗДвП - поради техническата неизправност като последица от неизпълнение на задължението всички гуми да отговарят на стандарта за съответната марка автомобил и състояние на пътната настилка. Установената причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици изключва възможността да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, когато деецът не следва да отговаря за тези последици. В този смисъл поддържаните доводи в жалбата за нарушение на закона са неоснователни. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението за неправилна и непълна оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, довело и до явна несправедливост на наложените по вид и размер наказания независимо от изменението на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил подробно този довод и е приел, че всички обстоятелства, имащи значение за решаване на въпросите за наказанията са взети предвид, но че за някои от тях е допуснато нарушение при оценката им – защото е елемент от състава на престъплението, защото е даден превес на генералната превенция или защото някое от нарушенията е отчетено с по-голяма тежест от действително установената. Въз основа на цялостната обоснована оценка на всички установени индивидуализиращи обстоятелства, въззивният съд е приел, че са налице само смекчаващи ( този извод е в определена степен произволен, защото е мотивиран с липсата на санкции за други нарушения на ЗДвП, без да са събирани доказателства за това или е обоснован със социална и емоционална оценка за тежестта на нарушението по чл.139 ЗДвП), но които нямат тежест на многобройни или изключителни по смисъла на чл.55 НК, и е намалил както размера на наказанието лишаване от свобода до предвидения минимум и е приложил института на условното осъждане, така и на наказанието лишаване от права. Няма обстоятелства от значение за наказателната отговорност, които да не са оценени с оглед действителния им смисъл или оценката им да е във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност би довела до определяне на наказания в нарушение на правилото по чл.35, ал.3 НК и на целите по чл.36 НК. С оглед на изложеното следва извода, че доводите в касационната жалба са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/30.05.2011 год. по въззивно нохд № 296/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/