О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 184 гр. София, 13.03.2013 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 50/2013 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. В. К. от [населено място] против определение № 18172, постановено в закрито заседание на 07.11.2012 г. по ч. гр. дело № 13644/2012 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения: Частната жалбоподателка поддържа, че с цитираното по – горе определение, с което е потвърдено разпореждане от 21.06.2012 г. по гр. дело № 35489/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, 48 състав за връщане на искова молба вх. № 35522/19.07.2010 г., която е предявила против Е. С. А., Г. В. А. и Б. Д., Централно управление, [населено място], Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да потвърди разпореждането СГС е приел, че с иска по гр. дело № 35489/2010 г. на СРС, П. К. претендира да установи, че имущественото право, върху което е насочено принудително изпълнение /право на собственост върху недвижим имот, парцел ХХІ – 174, кв. 24 по плана на [населено място], Б., с двуетажна вилна сграда в него, придобито по наследство от баща й В. П. К., починал на 17.04.2005 г./ не принадлежи на длъжника по изпълнително дело № 20108410400278/2010 г. на ЧСИ Н. М. - Е. С. А., придобила го по време на брака си с Г. В. А. по реда на чл. 212 ЗЗД с договор от 19.12.2007 г., за който ищцата твърди, че е нищожен, тъй като не е била страна по него. Освен това СГС е приел, че ищцата няма правен интерес да предявява иска, защото води отделен ревандикационен иск за процесния имот по друго дело срещу Е. С. А. и Г. В. А. и настоящият иск се поглъща от ревандикационния иск. Липсата на правен интерес е обоснована и с чл. 440 ГПК, който определя дължимата защита, като такава по отрицателен установителен иск. По твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както следва: „Може ли искът по чл. 440 от ГПК – отрицателен установителен, който цели отричане на принадлежност на имуществено право на длъжник по изпълнението, към който е насочено принудително изпълнение, да се съчетае и разгледа с признаване на принадлежността на правото към патримониума на ищеца и отричане принадлежността на същото към патримониума на ответника, длъжник по изпълнението. Може ли като предмет на иска по чл. 440 ГПК да са и правата на ищеца по него в контекста на горното”. Цитираният правен въпрос е от значение за изхода на процесуалноправния спор, формира основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О. на ВКС. Изводът на СГС, че с обстоятелствата, които излага в исковата молба и допълнителните молби, ищцата обосновава правен интерес да предяви иск по чл. 440 ГПК срещу длъжниците и взискателя по изпълнението, но няма интерес да установява правото на собственост върху процесния имот, както и че същата няма правен интерес от установяване на правото си на собственост, засегнатото от принудителното изпълнение, защото то се поглъща от вече предявения ревандикационен иск по друго дело съдържа правно разрешение по поставения по – горе въпрос, което противоречи на практиката на ВКС – определение № 608 от 09.11.2009 г. по ч. т. дело № 507/2009 г. на състав на ТК, І отделение. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. ВКС е приел в цитирания съдебен акт, че правният интерес от провеждане на иска по чл. 440 ГПК е налице при две кумулативни процесуални предпоставки – вещите, предмет на изпълнението да не са във фактическата власт на ищеца и срещу тях да е насочено изпълнението, като се сочи още, че материалноправна предпоставка за уважаване на иска е доказването, че правото на собственост принадлежи на ищеца. ВКС в настоящият си състав намира даденото в определението, отразено по – горе правно разрешение за правилно. При предявяването на иск по чл. 440 ГПК с претенцията се отрича, че правото върху което е насочено принудителното изпълнение принадлежи на длъжника, но това отричане на правата на длъжника се обосновава с твърдението в обстоятелствената част на иска, че правото принадлежи на ищеца. Защитата на различните материални права се осъществява с различни искове и когато един от елементите от фактическия състав на даден иск съвпада с елемент от фактическия състав на друг иск това не води до тяхната идентичност, съответно не може да се направи извод, че единия иск имплицитно се съдържа в другия. Конкретно в разглеждания случай предявения иск по чл. 108 ЗС / по друго дело / осигурява петиторна защита на собственика срещу владеещите несобственици, докато искът по чл. 440 ГПК е насочен към защита на други материални права – това е защитата на третото лице при принудително изпълнение върху неговия собствен имот за погасяване на дълг, който то не е поемало. Различните материални права, които защитават тези искове обуславят и правния интерес от паралелното им предявяване. С отговора на разгледания въпрос по същество се дава отговор и на третият по реда на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: може ли да се съчетае иск по чл. 108 ЗС с иск по чл. 440 ГПК, ще се разпростре ли със сила на пресъдено нещо решението по чл. 108 ЗС, ако бъдат отречени правата на длъжниците и спрямо Банка „Д.”. По останалите въпроси, поставени от жалбоподателката: следва ли да се приеме, че положителният установителен иск е допустим, независимо от разпоредбата на чл.440 ГПК и при наличието на установено при служебната проверка дело № 32696/2009 г. на СРС, иск по чл. 108 ЗС относно същият имот; какви хипотези има в случаите при съединяването на иск по чл. 108 ЗС с иск по чл. 440 ГПК и може ли това да стане както в случая, когато е предявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, „ а освен това и в нашия случай на положителен установителен иск за собственост” не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са развити в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и в хипотезите на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са обосновани противоречиви правни разрешения между обжалваното определение и съдебни актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, не е обоснована неправилна или неактуална съдебна практика по същите въпроси, необходимостта от преодоляването й в желаната от жалбоподателката насока, съответно непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба при липса на съдебна практика по тях. Ето защо по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаните основания. С оглед на така даденото правно разрешение настоящата инстанция приема следните съображения по съществото на частната касационна жалба: За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, второинстанционният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от иска, както и че между „обстоятелствените твърдения и петитума” съществува несъответствие и въпреки указанията за отстраняването му, това не е било направено, при което съдът е длъжен да прекрати производството, като недопустимо. От данните по първоинстанционното дело е видно, че с разпореждане от 26.04.2012 г. СРС е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и на основание чл. 129 ГПК е постановил ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи, какъв е правния интерес от водене на делото срещу ответниците – физически лица, като съобрази твърденията си и наличието на висящо производство между страните по иск по чл. 108 ЗС, както и да посочи какъв е правния интерес от положителен установителен иск при условие, че сочи като правен интерес предпостави по чл. 440 ГПК. Макар и неправилен като краен резултат, обжалвания съдебен акт съдържа правилен извод за нередовност на исковата молба, но по съображения различни от изложените. Дадените указания засягат обосноваване на правния интерес, а не привеждането на петитума /искането по чл. 127, ал.1, т. 5 ГПК/ в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. С оглед на дадените по – горе правни разрешения относно характеристиката на иска по чл. 440 ГПК, ищцата трябва да изясни, какъв тип защита цели. При положение, че искът е предявен за защитата й срещу предприетото от Б. Д. – [населено място] принудително изпълнение върху собствения й имот, за погасяване на дълг, който тя не е поемала е задължена да приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с петитума. При отстраняване нередовността на исковата молба, ищцата следва да съобрази изложените по – горе съображения за това, че с претенцията по чл. 440 ГПК се отрича, че длъжникът притежава правото, върху което е насочено принудителното изпълнение, което с оглед конкретните обстоятелства на случая може да произтича от правото на собственост на ищцата върху процесния имот. С оглед на изложените съображения следва да се отмени обжалваното определение, оставеното с него в сила разпореждане на СРС и делото да се върне на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл. 129 ГПК съобразно мотивите на настоящето определение. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18172, постановено в закрито заседание на 07.11.2012 г. по ч. гр. дело № 13644/2012 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 18172, постановено в закрито заседание на 07.11.2012 г. по ч. гр. дело № 13644/2012 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 21.06.2012 г. по гр. дело № 35489/2010 г. на Софийски районен съд, І г.о., 48 състав и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: