4 Р Е Ш Е Н И Е № 868/10 СОФИЯ, 20.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 декември 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1685/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 204 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 170/09 г. на Старозагорския окръжен съд е оставено в сила решение № 47 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 62/08 г. на Районен съд Раднево, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите С. Й. И., Г. В. Б. и Г. Е. Г. на дворно място от 1270 кв.м., съставляващо УПИ І - 398 в кв. 32 по плана на [населено място], общ. Р., при права 457/1270 ид. части за С. И., 457/1270 ид. части за Г. Б. и 356/1270 ид. части за Г. Г., отхвърлено е като погасено по давност искането на З. Й. Р. по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по саморъчното завещание от Й. Г. Е. от 06.06.1998 г. до размера на запазената й част и същата не е допусната до участие в делбата на процесния недвижим имот. С определение от 24.09.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба от З. Й. Р. в частта, с която са определени квотите в съсобствеността на съделителите С. Й. И. и Г. В. Б., отхвърлено е като погасено по давност искането на З. Й. Р. по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по саморъчното завещание от Й. Г. Е. от 06.06.1998 г. до размера на запазената й част и същата не е допусната до участие в делбата на процесния недвижим имот. Ответниците по касация не са взели становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на въззивно решение в частта, в която същото е допуснато до касационно обжалване, във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Жалбоподателката З. Й. Р. е наследник по закон на Й. Г. Е. поч. през 1999 г. Съдът е приел, че към момента на откриване на наследството наследодателят е бил собственик на 914/1270 ид. части от процесния недвижим имот. Останалите 356/1270 ид. части са били собственост на Г. Е. Г.. Изводът е направен въз основава на влязлото в сила решение № 47 от 25.02.2005 г. по гр.д. № 862/04 г. на Старозагорския окръжен съд, с което Г. Е. Г. е признат за собственик на 356/ 1270 ид. части от парцел ІХ -169 в кв.32 по плана на селото, и е отменен констативен нотариален акт № 100, т.ІІ, дело № 609/1997 г. в частта, с която Й. Е. е признат за собственик за разликата над 914/ 1270 ид. части от имота. По делото е установено, че със саморъчно завещание от 06.06.1998 г. Й. Е. е завещал на дъщеря си С. И. и на своя внук Г. Б., син на З. Р., две дворни места в [населено място], съставляващи парцели ІІ- 444 и ІХ-169 в кв. 43 по плана на селото. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че в завещанието имотите са индивидуализирани съобразно регулационния план от 1971 г., като по новия регулационен план от 1999 г. парцел ІІ - 444 е идентичен с УПИ ІІ- 531в кв. 43, а парцел ІХ- 169- с УПИ І-398 в кв. 32. Саморъчното завещание е предадено за съхранение от нотариус на 18.06.1998 г. по молба от С. Й. И., а е обявено на 11.05.2000 г. по молба от З. Р.. С нотариален акт № 188/ 2007 г. З. Р. и С. Й. И. продали на трето лице УПИ ІІ- 531. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението от З. Й. за намляване на завещанието до размера, необходим за допълване на нейната запазена част по съображения, че същото е заявено след изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Прието е, че давностният срок е започнал да тече на 11.05.2000 г., когато по молба от З. Й. саморъчното завещание е било обявено от нотариуса. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30 ЗН. Този въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин в т.3, б.”г” от ППВС № 7/ 73 г., където е прието, че искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. В своята практика ВКС приема, че упражняването на правата на заветника по завещанието може да бъде извършено не само с правни действия, но и мълчаливо чрез обикновени или фактически действия, които изявяват намерението му да се ползува от него. Обявяването на завещанието по молба на заветника може да се приеме като израз на това намерение. Но законът допуска завещанието да бъде обявено и по молба на всяко друго лице, което е заинтересовано от това. В такъв случай, доколкото облагодетелствуваното от завещанието лице не е длъжно да се ползува от него, обявяването на завещанието не може да се счита начало на погасителната давност на иска по чл. 30 ЗН, а същата ще започне да тече от деня, в който заветникът извърши действия, които сочат, че приема завещанието. С оглед на изложеното, като е приел, възражението от З. Й. за намаляване на завещанието до размера, необходим за допълване на нейната запазена част, е заявено след изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, въззивният съд неправилно е приложил постановките на ППВС № 7/73 г. Основателно е оплакването на жалбоподателката, че поначало съдът неправилно се е занимал с възражението за погасителна давност на правото да иска възстановяване на запазената част, тъй като същото е било недопустимо. Възражението за погасителна давност е направено от съделителя Г. Е., който нито е облагодетелствуван от завещателното разпореждане, нито е трето лице, придобило права върху имота от заветниците и искането за намаляване на завещанието до размера, необходим за възстановяване на запазена част на жалбоподателката, нито го ползува, нито му вреди. Същият се легитимира като съсобственик на процесния имот на собствено основание, а не като наследник - по закон или завещание, на Й. Е.. Поради това той не може да прави възражение за погасяване по давност на правото да се иска възстановяване на запазената част, тъй като не е легитимиран да брани чужди права. Тъй като възражение за погасяване на правото по чл. 30 ЗН не е било релевирано от съделителите С. Й. и Г. Б., а погасителната давност не се прилага служебно, съдът е следвало да разгледа искането на З. Й. за намаляване на завещателното разпореждане и за възстановяване на запазената й част от наследството на Й. Е. по същество. Спорът за възстановяване на запазената част е преюдициален по отношение на това кои от наследниците на Й. Е. следва да участвуват в делбата на процесния недвижим имот и при какви права. Като не се е произнесъл по него въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените права, което съставлява основание по чл. 218, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 204 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 170/09 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 47 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 62/08 г. на Районен съд Раднево, в частта, с която е отхвърлено искането на З. Й. Р. за намаляване на завещателните разпореждания по саморъчното завещание от Й. Г. Е. от 06.06.1998 г. до размера, необходим за възстановяване на запазената й част; допусната е делба на дворното място с участието на съделителите С. Й. И. с права 457/1270 ид. части и Г. В. Б. с права 457/1270 ид. части и е отхвърлен искът за делба по отношение на З. Й. Р. . ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане в тази част. По отношение на участието в делбата и правата на съделителя Г. Е. Г. въззивното решение е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: