Ключови фрази
възстановяване правото на собственост * установителен иск * указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона * правен интерес * нередовност на исковата молба * ненадлежна страна

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 180

 

София 19.04.2010

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 март 2010 година , в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                  

                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                                                    БОНКА ДЕЧЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 616/09 г. по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Р. С. като пълномощник на А. Н. П., Н. Г. Ч., Р. Г. Ч., С. Р. Т. , Р. Д. Т. и Л. Д. Т. против определение № 1* от 30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1189/08 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение № 1* от 03.07.2008 г. по гр.д. № 2664/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателите считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на ВКС производството по делото не е започнало от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна на решението и е формиран извод за недопустимост на предявения иск при повторното разглеждане на делото, след като този въпрос е преклудиран при първата касация. Позовават се на решение № 505 от 01.07.2004 г. по гр.д. № 97/04 г. на ВКС, ТК, решение № 201 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 854/02 г. на V г.о. и определение №458 от 22.01.2004 г. на ВАС по адм.д. № 10568/03 г.

От ответната страна О. П. не е постъпило становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, съобрази следното:

С решение № 908/07 г. по гр.д. № 796/06 г. на ВКС, V г.о., е оставено в сила решението от 26.04.2006 г. по гр.д. № 774/03 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на А. Н. П., Т. Н. Х. и др. против О. П. за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху дворно място от 367 кв.м. незастроена площ с лице към ул.”Н”, представляващо част от имот пл. № V* по плана на гр. П.. Със същото решение е обезсилено решението на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд от 25.06.2003 г. по гр.д. № 1416/1994 г. в частта, с която е отхвърлен искът на А. П. и др. за признаване на правото им на собственост върху изба в сградата ”Ч”, сега представляваща бар - ресторант “К” и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. В мотивите на решението на касационната инстанция е прието, че О. П. не е надлежен ответник по иска за възстановяване собствеността върху избата, сега ресторант “К”. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по обезпечаване процесуалната редовност на исковата молба, като укаже на ищците да посочат надлежен ответник, който да бъде конституиран за участие в делото по реда на чл. 117, ал.4 ГПК.

При повторното разглеждане на делото след връщането му от ВКС, Пловдивският окръжен съд, действуващ като първа инстанция е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците да посочат факти и обстоятелства, обуславящи интереса им да насочат установителния иск против община П., като изрично е посочил, че не съзира основание да дава възможност и указания за посочване на друг надлежен ответник, тъй като насочването на иска против О. П. не съставлява нередовност на исковата молба.

Формулираният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос длъжен ли е съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да се съобрази със задължителните указания в отменително решение на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана и в представените решения, в които е посочено, че след връщане на делото за ново разглеждане на спора от касационната инстанция, по- нататъшното разглеждане следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да остави в сила обжалваното пред него прекратително определение на Пловдивския окръжен съд Пловдивският апелативен съд, действуващ като въззивна инстанция, е приел, че са изпълнени указанията на касационната инстанция, като след връщане на делото на първоинстанционния съд исковата молба е била оставена без движение и на ищците е дадена възможност да насочат исковата си претенция срещу надлежния ответник, който оспорва правата им на собственост върху бар “К”, което те не сторили. Този извод не кореспондира с данните по делото, тъй като дадените на ищците указания са били в друг смисъл - да обосноват правния интерес от предявяване на иска срещу община П., въпреки приетото в решението на ВКС, че този ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения установителен иск за собственост, поради което и първоинстанционното и въззивното решение са били обезсилени. Новият състав на първоинстанционния съд не би могъл отново да се произнася по въпроса дали община П. е надлежна страна, респ. по допустимостта на предявения против нея иск за собственост, тъй като този въпрос вече е преклудиран. Следва да се посочи, че когато правните твърдения на ищеца, изложени в исковата молба не сочат като страна по спора лицето, което е посочено като ответник, е налице нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена по предвидения процесуален ред. В този смисъл са били указанията на ВКС.

По тези съображения въззивното определение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него прекратително определение на Пловдивския окръжен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените с решение № 908/07 от 25.09.2007 г. по гр.д. № 796/08 г. на ВКС указания по приложение на процесуалния закон.

Водим от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1189/08 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 1* от 30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1189/08 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1* от 03.07.2008 г. по гр.д. № 2664/07 г. на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него съобразно указаното в мотивите на настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: