Р Е Ш Е Н И Е №377 гр.София, 10 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1063/2015 година Подсъдимият Н. Ж. К. чрез свой защитник е обжалвал по касационен ред въззивната (нова) присъда на Софийския апелативен съд, осъдителна за първи път за него, след като въззивният съд е отменил негово оправдаване в първоинстанционния Монтански окръжен съд. Първоинстанционната присъда от 15.ХІ.2013 год. по нохд 48/13 е била изцяло оправдателна за К. по обвинението срещу него от четири пункта, първият и четвъртият от които – за разпространяване на наркотично вещество чрез продажбата му на 2 лица, различни по двата пункта, вторият пункт – за държане на такова вещество, а третият пункт – за подбуждане на друго лице – извън двамата купувачи, да придобие и държи наркотично вещество с цел да го разпространи. Присъдата е била частично оправдателна за обвиненото като съучастник по п.3 друго лице (останала е самостоятелната отговорност на това лице само за придобиването и държането на наркотика). Сега обжалваната въззивна присъда – 10/13.V.2015 год. по внохд 56/15, е втора поред. С първата въззивна присъда от м.ІІ.2014 год. САС е потвърдил цялостното оправдаване на Н.К., но е последвало и първото касационно производство от м.І.2015 год. за нейната проверка, завършило за подсъдимия с връщане на делото за ново разглеждане в предходната инстанция само по първия и четвъртия от пунктовете на неговото обвинение. Сега обжалваната втора въззивна присъда е по-конкретно за следното. Преди всичко са обединени двата самостоятелни пункта (1 и 4) от обвинението срещу Н.К.. Вместо за две отделни престъпления в съвкупност (чл.23 НК), за която е оправдан, деянията от 13 март и 11 юли 2012 год. са обединени в едно продължавано (чл.26 НК) престъпление по чл.354а, ал.1, т.1 НК. Първото от деянията е за разпространяването чрез продажба на З. Р. И. на 18,274 грама марихуана, с 0,2% съдържащ се в нея тетрахидроканабинол и на стойност 110 лева; второто – на Н. Л. Г., на 0,392 грама със същото съдържание на активното вещество, на стойност 1,57 лева. Наказанието за продължаваното престъпление е 2 години лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим. Присъдено е обаче и отделното изтърпяване на предишно условно наказание по чл.354а НК (чл.68 във връзка с 66 НК) от 3 месеца лишаване от свобода, наложено през 2010 год., чийто 3-годишен изпитателен срок с начало 2.ІІ.2011 год. е бил нарушен със сегашното престъпление по чл.354а НК. След досегашните проверки от САС и ВКС делото по първоначалното обвинение е към този момент вече приключило спрямо съподсъдимите на К. по п.1 и 4 – З.И. и Н.Г.. И. е бил наказан с административно наказание глоба 1000 лева за държането на получената на 13.ІІІ.2012 год. марихуана (чл.354а, във вр. с чл.78а НК), а Г. е бил оправдан поради малозначителността (чл.9, ал.2 НК) за него на случая с получената на 11.VІІ.2012 год. марихуана. За едното от двете деяния, за които Н.К. е останал оправдан – за съучастието с друго лице, това лице – Б. Д. Б., е в крайна сметка наказан с 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок и с 5000 лева глоба; прието е било, че той е извършил самостоятелно придобиването и държането на наркотика с цел разпространяването му. Касационната жалба от сега осъдения К. е за отмяна на присъдата, но без конкретизация какво да последва отмяната; конкретизирано е алтернативното искане за изменението на съдебния акт – с намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана с уточнение лично от подсъдимия, че иска да бъде оправдан, а според участващия прокурор присъдата трябва да бъде оставена в сила. ВКС намери жалбата за неоснователна. Макар и за първи път осъдителна за подсъдимия К., присъдата е в общи линии оспорена със същата аргументация, която е била в основата на досегашното му оправдаване. Подобна защитна теза има обаче неприемливия за ВКС недостатък да влиза в недопустимо противоречие с указанията, които е дал предишният касационен състав и които вторият състав на САС е съобразил изцяло – казаното важи най-вече за т.нар. оттеглени обяснения, дадени от съподсъдимия преди, а сега – свидетел Н.Г., но и за доказателственото значение на обстоятелствата в показанията на съответните полицейски служители и в съставените от тях протоколи за извършените действия по намирането на наркотиците. Извън това в касационната жалба може да бъде констатирана и неяснотата в защитната теза, породена от такива твърдения, като например, че „[з]адължението на съда за прочитане на показанията, дадени от подсъдимия на ДОП, не включва задължение за ценене на тези обяснения. Процесуалният закон не въвежда предустановена сила на тези доказателствени средства” (вж. на с.3). В касационната жалба, (от друга страна) са пренебрегнати на практика не само задължителните указания в отменителното решение, но и междувременно настъпилите промени в делото – така например продължава да бъде оспорвано обвинението срещу К. за държане на наркотично вещество с цел да бъде разпространено (по п.2), въпреки че то е отпаднало още в първата инстанция, а заедно с него и значението на отново припомнените сега аргументи за намерените 1174 грама марихуана и електронна везна. Що се отнася до възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, „ниската стойност на наркотичните вещества, семейното и материалното положение” (касационна жалба, с.4), които очевидно са посочени в жалбата като невзети предвид от съда при индивидуализацията на отговорността, е също така очевидно, че както са посочени (а според ВКС – даже и да бяха подробно обсъдени), те не притежават белезите на „изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона се [оказва] несъразмерно тежко „(чл.55, ал.1 НК). Уточнението е важно, след като от жалбата не личи да е отчетено, че на подсъдимия е наложено всъщност минималното по закон наказание. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 10/13.V.2015 год. по внохд 56/15 на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ