Р Е Ш Е Н И Е                                                                   №  310            София,  19 юли  2010година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 14 юни две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                         ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                    при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Явор Гебов изслуша докладваното от Съдия Е. В. касационно нох.дело №288 по описа за 2010 година   Срещу решение по внохд. №766/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия Й. Т. И., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник . Частните обвинители и граждански ищци, в писмено становище намират жалбата изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,а жалбата на подсъдимия без основание. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 12.03.2010 г. постановено по внохд. №766/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. №109/2007 г. на Окръжен съд гр. В.,като е намален размера на определеното на подсъдимия Й наказание лишаване от свобода от шест на четири години,за извършеното престъпление по чл.124 ал.1 НК. Определен е първоначален строг режим и в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И е признат за виновен на 5.09.1995 г. в гр. В. причинил на Л. К. средна телесна повреда, от която на 21.09.1995 г. последвала смърт,причинена по непредпазливост, поради което и на основание чл.124 ал.1пр.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години. С присъдата и на основание чл.25 ал.1НК вр. с чл.23 ал.1 НК са групирани предишни осъждания на подсъдимия по влезли в сила присъди,по общо пет дела и настоящата присъда,като е зачетена изтърпяната част от наказанията. Уважени са и граждански искове, в полза на наследниците на пострадалия,за претърпени неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв.,ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на под. Й. И. : Оплакванията за съществени процесуални нарушения ,касаят според защитата, пропуски при оценката на доказателствата, превратно тълкуване на същите,липса на категоричност в изводите относно авторството и особено в частта за нанесени увреди в тилната област на пострадалия. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства,подробно и детайлно са ги обсъдили,посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. При поредното разглеждане на делото от въззивния съд,са изпълнени задължителните указания на Върховният касационен съд,по оценка на доказателствата дадени с решение по к.д. № 341/2009 г. на ІІІ Н. О. и е отстранено игнорирането на доказателствени средства ,допуснато при предишното разглеждане на делото. Изводите по фактите от предмета на доказване очертан в чл.102 НПК са логични, последователни и без “вътрешни противоречия”, каквито защитата не е и посочила. Горните констатации дават основание на извода за липса на пропуски на въззивния съд ,по проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да не позволяват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение /,а не само на приложимия закон. В тази връзка неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Както бе посочено по горе подсъдимия е нанесъл на пострадалия умишлена средна телесна повреда,от която по непредпазливост последвала смърт и по този закон и осъден, т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно и незаконосъобразно е и искането за прекратяване на производството, поради изтекла давност. Невярно е твърдението на защитата ,че срока по чл.80 ал.1т.3 НК е изтекъл, преди внасяне на обвинителния акт в съда. Деянието е извършено м. септември 1995 г.,а обвинителния акт е внесен на 9.08.2002 г. В случая правилно и законосъобразно въззивния съд е приел,че наказателното производство срещу подсъдимия за престъплението по чл.124 ал.1 НК , ще се погаси по давност с изтичане на срока по чл.81 ал.3 НК,а не с този по чл.80 ал.1т.3 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна.   Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №766/2009 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е изменена присъда по нохд. №109/2007 г. на Окръжен съд гр. В..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :