Ключови фрази
държавна такса * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * указания на съда * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492

София 14.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. Папазова

като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 437/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. З. от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Т. М., срещу определението на Софийски апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 1253 от 19.07.2010г. по в.ч.гр.д. № 851/2010г., с което е оставено в сила разпореждане № 14681 от 05.05.2010г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на В. Б. З..
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила разпореждане на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 279 ГПК. Съгласно посочената разпоредба ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на определението ВКС взе предвид следното:
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е внесъл определената от съда държавна такса в указания срок.
Частният жалбоподател не е посочил ясно процесуалноправен или материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване на определението, но от съдържанието на частната жалба могат да се формулират два въпроса – как следва да се определи държавната такса по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и какво е дължимото процесуално поведение на страната при противоречиви указания на съда относно размера на държавната такса.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по двата въпроса поради това, че същите са от значение за решаването на спора и произнасянето по тях би допринесло за установяване на трайна и непротиворечива практика по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 и на чл. 71, ал. 1 ГПК.
По въпроса за дължимата държавната такса по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД настоящият състав на ВКС намира следното: Разпоредбата на чл. 69 ГПК определя цената на иска по различните видове искове, като по исковете за сключване на окончателен договор цената на иска е стойността на договора – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по воденето на делото се събират държавни такси върху цената на иска, която съгласно т. 1 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Следователно държавната такса по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е в размер на 4% върху стойността на договора. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложима при искове за собственост и други вещни права върху имоти, а искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е облигационен иск. Даденото от въззивния съд тълкуване на закона в посочения смисъл е правилно.
По втория поставен от частния жалбоподател въпрос ВКС намира, че указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК трябва да са ясни и точни за да се обезпечи изпълнението им. В случая са постановени три акта, с които държавната такса е определена по различен начин - с разпореждането от 28.07.2009г. на частния жалбоподател /ищец/ е указано да внесе държавна такса в размер на 4% върху ¼ от данъчната оценка; с разпореждане от 15.12.2009г. на ищеца е указано да внесе още 2 351,18 лв., определена върху цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК; с определение № 292 от 11.01.2010. държавната такса е определена на 4% върху данъчната оценка на имота. Частният жалбоподател е внесъл държавна такса в размер на 595,30 лв. съгласно първото разпореждане, а исковата молба е върната с мотиви, че не е внесена сумата 2381,18 лв., определена с второто разпореждане върху стойността на договора. ВКС намира, че така дадените неясни и противоречиви указания затрудняват изпълнението им, поради което определението на въззивния съд и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за даване на нов срок за изпълнение на разпореждането от 15.12.2009г., с което дължимата държавна такса е определена съобразно точния смисъл на чл. 71, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 1253 от 19.07.2010г. по в.ч.гр.д. № 851/2010г.
ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 1253 от 19.07.2010г. по в.ч.гр.д. № 851/2010г. и оставеното с него в сила разпореждане № 14681 от 05.05.2010г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на В. Б. З..
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: