Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 23.02.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание трети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3022 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 3022 от 17.06.2014г. по в.гр.д. № 782 / 2014г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която след отмяна на решение № 226/ 21.12.2013г. по гр.д. № 318/2013г. на Районен съд – Несебър, е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск от [фирма] срещу Б. И. И. за установяване съществуване на вземане за законна лихва върху главницата от 8891,31 евро по запис на заповед от 12.12.2007г., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 24.08.2012г. до окончателното плащане на главницата. Жалбоподателят – ищец, [фирма], иска отмяна на решението в обжалваната от него част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, и установяване дължимост на законната лихва върху главницата по записа за заповед за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до окончателното й плащане. Излагат се съображения, че предявеният установителен иск е с предмет вземане по запис на заповед, обезпечаващ задължения по договор за лизинг, но доказаната връзка между двете правни сделки не променя предмета на делото. Не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал изводът на съда, че зад вземането по ценната книга стоят договорни или други лихви. Подържа се, че при извършване на преценката за наличие на анатоцизъм е налице неправилно приравняване от въззивния съд на двата вида лихви – възнаградителна и мораторна. Ответникът по жалбата, Б. И. И., оспорва основателността на касационната жалба, по съображения, изложени в отговора на жалбата. С определение по чл.288 ГПК. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за лихвата по въпроса: Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК от [фирма] /с настоящо наименование [фирма]/ срещу Б. И. И. иск, че последният му дължи сумата 8 891,31 евро по запис на заповед от 12.12.2007г., обезпечаващ изпълнение на парични задължения по каузално правоотношение - договор за лизинг, в която част решението не е допуснато до касация и е влязло в сила. Според приетото от решаващия състав, процесният запис на заповед обезпечава всички задължения по сключения договор за лизинг, по който е останала непогасена сума от 8614,45 евро с вкл. ДДС, представляваща сборна главница от непогасени лизингови вноски и договорни лихви в размер на 8 452,56 евро, данък МПС за 2009г. в размер на 425,04 лева, и договорна неустойка от 2 978,84 лева, за които суми не са ангажирани доказателства, а и не се твърди да за заплатени. По отношение на законна лихва върху главницата по записа на заповед от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е мотивирано, че такава не се дължи, тъй като съгласно заключението на вещото лице, в сумата от 8 614,45 евро влизат освен сумите за непогасени лизингови вноски, още и начислените договорни лихви, като остава недоказано каква част от получената сума представлява главница за дължими лизингови вноски и каква част е договорна лихва, поради което с присъждане на законна лихва върху сумата по записа на заповед ще се наруши забраната за начисляване на лихви върху лихви. По релевирания правен въпрос: Съгласно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При направено релативно възражение / твърдение, основано на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед, Защитата обаче чрез релативно възражение по иск за установяване на вземане по менителничен ефект не представлява упражняване на право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка. Успоредното съществуване на вземанията по двете правоотношения /абстрактно и каузално/, независимо от връзката между тях, води до възникване и на отделни акцесорни права по всяко едно от тях. Мораторната лихва, претендирана за забава плащането на вземането по записа на заповед, не е дължима за забава изпълнението на вземане, вкл. акцесорно такова, по каузалното правоотношение, а за забава плащането на главницата по самата ценна книга, при дължимост и изискуемост на вземанията по каузалната сделка, които записът на заповед обезпечава. Главницата по ценната книга няма характер на лихва, дори когато обезпечава не само главно, но и акцесорно вземане за лихва по каузална сделка. Ето защо, не е налице начисляване на лихва върху лихва, когато лихвата обезщетява вредите от забава плащането на главница по менителничен ефект, обезпечаващ не само главно, но и вземане за лихва по каузална сделка, поради което не намира приложение правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, съответно на чл.294, ал.2 ТЗ. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед не е обусловена от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва, като в този случай няма начисляване на лихва върху лихва, поради което не се нарушава забраната за анатоцизъм”. По съществото на касационната жалба: Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато решението до касация, основателно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за нарушение на забраната за анатоцизъм, когато се претендира законна лихва върху главницата по записа на заповед за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на главницата, в хипотеза, при която дължимата сумата по обезпеченото каузално правоотношение включва освен сумите за непогасени лизингови вноски и начислените договорни лихви. С оглед изложеното, установената със сила на присъдено нещо дължимост на главницата по записа на заповед и акцесорния характер на вземането за законна лихва, решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, допусната до касационно обжалване, като се уважи предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихвата върху главницата по записа на заповед от датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното й плащане. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 3022 от 17.06.2014г. по в.гр.д. № 782 / 2014г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Б. И. И. за установяване съществуване на вземане за законна лихва върху главницата от 8891,31 евро по запис на заповед от 12.12.2007г., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 24.08.2012г. до окончателното плащане на главницата, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Б. И. И., ЕГН [ЕГН], иск, че съществува вземане на [фирма], ЕИК[ЕИК], към Б. И. И., ЕГН [ЕГН], за законна лихва върху главницата от 8891,31 евро по запис на заповед от 12.12.2007г., за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 24.08.2012г. до окончателното плащане на главницата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.