5 Р Е Ш Е Н И Е № 59 С., 11,07,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………..……. и с участието на прокурора …………………….………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 914 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 140 от 20.ІІ.2012 г., постановено по делото, касационния контрол по отношение онази част от решение № 125 на САС, ГК, 3-и с-в, по гр. дело № 1829/09 г., с която е бил отхвърлен предявеният от Т. К. Д. като частичен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, воден срещу ответното [фирма] – С. за присъждане на сума в размер на 10 001 лв. /като част от цялото вземане в размер на 1 200 000 лв./, е бил допуснат в хипотеза на съществуваща вероятност решението по този иск да е процесуално недопустимо: предвид констатацията, че защита на членственото си право на ликвидационен дял от прекратено без ликвидация ООД, вляло се в ответното АД, ищецът е могъл да проведе и посредством специалния иск по чл. 71 ТЗ срещу последното. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът не се е явил, докато ответното по касация [фирма]-С. е изразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК становището, че в горепосочената негова част атакуваното от Д. въззивно решение следва да бъде потвърдено: като валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, а в другата: по отношение на ответниците Ж. и М. Б. от [населено място], то било влязло в сила. С оглед това на търговеца-ответник следвало да се присъдят направените за пр-вото пред настоящата инстанция разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касатора Т. К. Д. от С., а също и становището и доводите на ответното по касация [фирма]-С. и извърши проверка за допустимостта на постановеното от САС решение в частта му по иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, воден от Г. К. Д. като частичен срещу [фирма]-С., Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Касационната жалба на Т. К. Д. е неоснователна, но постановеното по неговия частичен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответното [фирма]-С. въззивно и първоинстанционно решения са процесуално недопустими и подлежат на обезсилване. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила съдебно решение има действие и за наследниците на страните, „както и за техните правоприемници”, а според чл. 262, ал. 1 ТЗ при вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), „което става техен правоприемник” и преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация. В този смисъл несъмнено е, че щом ответното по касация /както и по исковете на Д./ акционерно д-во „Ж.”-С. е правоприемник след вливане на д-вото с ограничена отговорност „Е. Б”-С., в което - с решение № 179/15.ІІ.2000 г. на ВКС по гр дело № 1232/99 г. - настоящият касатор е бил възстановен в правата си като съдружник, първото /АД/е обвързано от последиците на влязлото в сила решение, с което спрямо второто /ООД/ е бил уважен иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Макар в исковата си молба по настоящето дело Т. К. Д. да е поддържал, че бил завел „няколко иска срещу [фирма] по чл. 71 и по чл. 74, ал. 1 ТЗ”, липсват данни да е водил иск по чл. 71 ТЗ за защита на членството си. С оглед това не може да бъде споделена ключовата за изхода на спора пред въззивния съд констатация на неговия състав, че правата, „които в този случай има възстановения съдружник не са изрично уредени в гл. ХVІ на ТЗ, поради което той може с иск по чл. 59 ЗЗД да иска равностойността на притежаваните преди преобразуването дялове”. По смисъла на чл. 261 ТЗ преобразуване на търговски дружества е налице както при вливането на едно ООД в друго такова, така и при промяна на правната форма на последното: от ООД – в АД, но в хипотезата на вливане, каквато е била и процесната, разпоредбата чл. 262, ал. 2 ТЗ въвежда изричен запрет за „едновременно” извършване и на промяна в правната форма на приемащото д-во. Данните по регистърното дело са, че в процесния случай двете последни преобразувания са станали в интервал от половин месец и в резултат Т. К. Д. е продължил да има членствени права в ответното по неговия частичен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД акционерно д-во „Ж.”-С., датиращо по регистрация от 16.VІІІ.1999 г. В заключение, след последното допуснато уточнение на петитума на тази искова претенция, тя е имала за свой предмет присъждането на „равностойност на ликвидационния дял” на Т. К. Д. от прекратеното без ликвидация /арг. чл. 262, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ/ и следователно несъществуващо [фирма], с който дял ответното АД, на което Д. продължава да е член, се било обогатило без основание за негова сметка. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД обаче, това право /на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ възниква само когато обеднелият няма друг иск, с който да може да се защити. В случая касаторът е имал /и продължава да има/ на свое разположение искът по чл. 71 ТЗ, който, съгласно т. ІV от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., не е ограничен със срок и може да бъде освен установителен и конститутивен, още и осъдителен: в зависимост от конкретните действия и бездействия на органи на д-вото, различни от неговото ОС, „и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или на членството като цялостно /комплексно/ право”. С оглед изложеното, като процесуално недопустими, както решението на въззивната инстанция, така и потвърденото с него решение на първостепенния съд в частта им по иска на Т. К. Д. с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ще следва да се обезсилят, като исковото пр-во по този частичен иск за сумата 10 001 лв., представляваща част от вземане в размер на 1 200 000 лв., ще следва да се прекрати. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и във връзка с изрично направеното искане от страна на процесуалния им представител по пълномощие за това, ще следва на [фирма]–С., но също и на ответниците Ж. и М. Б. от С., да се присъдят посочените в приложените два договора за правна помощ и съдействие от 5.VІІ.2010 г. и списък по чл. 80 ГПК разноски в размер общо на 2880 лв., от която на ответниците по касация, участвали само в пр-вото по чл. 288 ГПК, сума размер на 1 920 лв., а разликата от 960 лв. - на търговеца ответник по касация. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 125 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 25.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1829/09 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 7 /нов-337/ на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-5, от 6.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 297/2005 г. В ЧАСТТА ИМ, с която - като недоказан – е бил отхвърлен предявеният срещу ответното [фирма]-С. като частичен /за сума в размер на 10 001 лв., част от цялото вземане в размер на 1 200 000 лв./ иск на Т. К. Д. от С. с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ. О С Ъ Ж Д А Т. К. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.”А”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/. О С Ъ Ж Д А Т. К. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „А”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на Ж. И. Б. и на М. П. Б. – двамата от [населено място] със съдебен адрес в този град, на [улица] – чрез адв. С. П. от САК, ОБЩО сумата 1 920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ разноски за производството по чл. 288 ГПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 914 по описа за 2011 г.