Р Е Ш Е Н И Е № 420 София, 01.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при участието на секретаря К. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 346/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от адв.Чалъмов- повереник на В. А. К. в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, против въззивно решение № 127 от 30.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 32/2010г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.2 НПК и се иска отмяна на решението и връщане делото да ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебното заседание повереника на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият намира жалбата за неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 127 от 30.04.2010г. по в.н.о.х.д.№ 32/ 2010г. е потвърдил присъда № 24 от 24.06.2008г. постановена по н.о.х.д.№ 24/ 2008г. на Софийския военен съд. С присъдата подсъдимият А. Ц. А. е признат за невинен в това, че на 13.06.2007г. в сградата на 09 Р.- С.- МВР, в качеството си на длъжностно лице- Началник на група „Тежки престъпления” , като лице от състава на полицията по повод изпълнение на службата си причинил на В. А. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което го оправдал по обвинението по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 НК, а така също подсъдимият е признат за невинен в това, че на същата дата в сградата на 09 Р.- С.- МВР , в качеството си на длъжностно лице , по повод изпълнение на службата си извършил противозаконни принудителни действия спрямо гр.лице В. К. , в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 2082/ 2007г. по описа на С.- МВР пр. № 6222/ 2007г. по описа на С. , за да изтръгне от него показание , като му нанесъл удари с ръце, с боксова ръкавица и с крака по главата и тялото, за да изтръгне показанието, че лицето Д. В. К. е поръчал и платил сумата от 1000лв. на неустановени лица , за да извършат убийство, поради което го оправдал по обвинението по чл.287 НК и е отхвърлил предявения от В. А. К. граждански иск за неимуществени вреди. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са че при разглеждането на делото не е изпълнено задължението за осигуряване разкриването на обективната истина, както и решението си съдът да вземе по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото- чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 НПК.Твърди се, че неоправдано въззивният съд е приел за недостоверни показанията на свид.К. и В. , макар те да били „логични и последователни” и достатъчни за да се обоснове извод за доказаност на престъпленията, за които е предаден на съд подсъдимия А.. Възраженията са неоснователни. При разглеждане на делото и от двете съдебни инстанции са събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.Именно с цел пълно изследване на обстоятелствата и придобиване на непосредствени впечатления по делото, въззивният съд е допуснал събирането на нови доказателства- преразпит на свидетели, писмени доказателства, съдебномедицинска експертиза и др.Цялата доказателствена съвкупност е подложена на задълбочена преценка, като неоснователно тази инстанция е упрекната в изграждане на вътрешното убеждение в нарушение на чл.14, ал.1 НПК.В мотивите си съдът е посочил ясно защо не възприема като достоверни определени доказателствени източници, както и въз основа на кои доказателства е приел фактите по делото.Не е налице нито превратно тълкуване на доказателствата, нито пък неоправдано са пренебрегнати такива, свързани с отговора на основния въпрос по делото- автор ли е подсъдимия на престъпленията, за които е предаден на съд.Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на въззивния съд, касаещи достоверността на тези доказателства, въз основа на които са приети за установени фактите по делото.Налице е много голяма доза съмнение в показанията на свид.Колев- те са вътрешно противоречиви от първия момент и в никакъв случай не могат да послужат за опровергаване на всички останали свидетелски показания, които отхвърлят версията, че именно подсъдимият е нанасял удари на К., с които се е целяло той да даде показания, уличаващо трето лице в извършване на престъпление. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждане на делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда.Жалбата на гражданския ищец и частен обвинителен е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 30.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 32/ 2010г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: