Р Е Ш Е Н И Е № 67 Гр. София, 14 юни 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Ст. АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 162/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на адв. П. В., в качеството на упълномощен защитник на осъденото лице М. В. М. за възобновяване на н.ч.д № 175/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр. Враца и в.н.ч.д. №740/2020г., по описа на Софийски апелативен съд, отмяна на постановеното от въззивния съд решение и оставяне без уважение искането за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на чуждия съд, алтернативно – за намаляване на размера на наложеното наказание, или за връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав. В искането се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, като присъдата на/съд/е приета за изпълнение без законово основание, при „абсолютизиране“ съгласието на осъдения, което в производството за трансфер няма правна стойност. Защитата счита, че с оглед проведеното задочно производство в /чужда държава/,по повод на което е издадена ЕЗА с цел изпълнение на наложеното на М. наказание, са били налице условията на чл.40, ал.2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест/ЗЕЕЗА/ за отказ да бъде изпълнена. Защитата счита, че неправилно окръжният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, при наличието на основанията по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА, с което е допуснал нарушение на закона. Отделно се сочи, че не са били налице предпоставки за стабилност на издадената ЕЗА, съгласно изискванията на чл.40, ал.2, т.1-4 от ЗЕЕЗА, което се установява и от т.3.4 на заповедта. В искането се излагат и съображения за неспазване на разпоредбата на чл.3 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода / ЗПИИСАННЛСМВЛС /, поради липсата на удостоверение от издаващата държава, което е самостоятелно основание за отказ. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при признаването на присъдата, приета за изпълнение от българската държава се мотивира с нарушено право на защита на осъденото лице, по съображения, че не е изследвана действителната му воля при декларирането на съгласие за изпълнение на чуждата присъда в Р България и присъствието на защитник в производството по постановяването й, не изключва необходимостта от извършване на проверка за волята на осъдения от страна на съда, в изпълнение на служебното начало. Квалификацията на деянието по чл.280, ал.2 от НК и определянето на наказание близо до максимума, според защитата на осъдения не отговарят на целите на наказанието по чл.36 от НК и на критериите за справедливост на наказанието, поради прекомерна тежест на наложената санкция. В заключение се прави искане за възобновяване на производството за трансфер и постановяване на отказ за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на чуждия съд. Алтернативно се поддържат исканията за намаляване на приетото за изпълнение наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият М. се явява лично, като се представлява от упълномощения защитник, адв. В., която поддържа искането на подзащитния си за възобновяване на делото, по изложените в същото съображения. Акцентира върху задочно проведеното от /чужд съд/ наказателно производство, в хода на което е постановена приетата за изпълнение присъда и счита, че неправилно окръжният съд не е приложил разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена. Осъденият М. поддържа лично искането да се възобнови производството по делото, като заявява, че не е бил уведомяван за провеждането на наказателното производство по влязлата в сила присъда пред чуждата държава, като не е получавал обвинителен акт и е бил осъден задочно. Производството по изпълнение на ЕЗА сочи, че е било проведено с участието на защитник, /докато е бил в момент на психологическо напрежение/ като по негов съвет е приел да се изпълни присъдата в Р България и не е направил искане за присъствено преразглеждане на делото пред /чужд съд/, докато е бил в заблуждение, поради което моли да се възобнови производството по ЗЕЕЗА и това за трансфер, и да не се приема за изпълнение чуждата присъда. В последната си дума пред ВКС заявява, че иска делото да се възобнови, за да защити своите права. Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на искането за възобновяване, поради правилност и законосъобразност на въззивното решение, което е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Посочва, че в решението на апелативния съд е изяснен вида на производството - за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд, което изключва преразглеждането на влезлия в сила акт на чуждата държава от българския съд. Както и че в същото производство са неприложими разпоредбите на ЗПИИСАННЛСМВЛС, включително и изискването за удостоверение по чл.3 от закона. Определеното наказание намира за правилно отмерено и счита, че правилно не е приложен текста на чл.457, ал.4 от НПК, поради липса на необходимост от редукция на определения с присъдата на чуждата държава размер. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 от НПК, намери следното: По допустимостта на направеното искане за възобновяване: В искането на осъденото лице формално е посочено, че се иска да се възобнови производството по чл.457 от НПК за признаване и изпълнение на присъдата на / чужд съд/, но изложените в подкрепа на същото доводи се отнасят преимуществено до производството по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, с което е отказано изпълнението на ЕЗА, издадена от /държава/ с цел предаване на българския гражданин за изпълнение на влязлата в сила присъда на /чужд съд/ и е прието наказанието да се приведе в изпълнение от българската държава. Допустимостта на искането за възобновяване включва преценка на характера на производството по чл.457 от НПК, образувано във вр. чл.44, ал.11, вр. ал.8 от ЗЕЕЗА. Съдебната практика и теорията са изяснила правната природа на производството по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА и обстоятелството, че по реда на същото се решава т.н. „ междинен въпрос“/ Р №147/2019 г., 2-ро НО, Р № 244/2019 г., 2-ро НО /, като се касае за „производство в производството“ /П.П., „ЕЗА“/ относно изпълнението на ЕЗА, издадена от друга държава членка по отношение на български гражданин или на лице, което живее или постоянно пребивава в Р България, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. В случаите на отказ за изпълнение на ЕЗА, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, съдът в производство по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА взема решение, с което приема да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане от чуждата държава. След влизане в сила на решението по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, окръжният съд изпраща препис от решението на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето. С влизането в сила на това решение се активира разпоредбата на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА за образуване на производство по чл.457 от НПК, по предложение на прокурора. С други думи, наличието на влязло в сила решение по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА е условие за образуване на производство по чл.457 от НПК за признаване и изпълнение на присъдата на чуждия съд. Видът на постановените съдебни актове, в зависимост от характера на производствата по постановяването им определя и допустимостта на искането за възобновяване спрямо всяко едно от тях. Първото производство, по реда на чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, по което се постановява решение за отказ за изпълнение на ЕЗА и се взема решение за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода или мярката за задържане в Р България, не попада в категорията съдебни актове, които подлежат на възобновяване, съобразно изискванията на чл.419, ал.1 от НПК, тъй като в това производство не се решават по същество въпросите относно изпълнението на наказанието с влязлата в сила присъда. Тези въпроси са предмет на разглеждане и решаване в производството по чл.457 от НПК, което е самостоятелно производство, но предпоставка за образуването му е наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, което не подлежи на възобновяване по арг. от разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК. Съображенията относно допустимостта на искането за възобновяване на производството по изпълнение на ЕЗА се изложиха във връзка със съдържащата се в същото искане аргументация, която касае основанието, на което е отказано предаването на М. на /държава/ в изпълнение на ЕЗА за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и приемането да се приведе в изпълнение това наказание от българската държава, като предпоставка за образуване на производството по чл.457 от НПК. За пълнота следва да се отбележи, че окръжният съд е отказал изпълнението на ЕЗА, издадена от чуждия съд, на осн. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА и е приел българският съд да приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила задочна присъда, след изрично декларирано съгласие на осъдения да изтърпи наложеното му наказание в Р България, в производство по ЗЕЕЗА, проведено в присъствието на негов упълномощен защитник. Доколкото, формално в искането на осъдения не се съдържа изрично искане за възобновяване на решението по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, не се налага оставянето му без разглеждане с нарочен диспозитив. Решението на окръжния съд по чл.457 от НПК, с което се решават въпросите по признаването и изпълнението на присъдата на чуждата държава, което на осн. чл.461 от НПК има силата на влязла в сила присъда от съд на Р България, подлежи на възобновяване, на осн. чл.419, ал.1 от НПК. По изложените съображения искането за възобновяване от осъдения М. е допустимо по отношение на производството по чл.457 от НПК, спрямо образуваните н.ч.д № 175/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр. Враца и в.н.ч.д. №740/2020г., по описа на Софийски апелативен съд, с които е призната и приета за изпълнение присъдата на /чужд съд/, постановена по отношение на молителя М.. Искането за възобновяване е подадено в рамките на преклузивния законов срок от шест месеца, считано от влизане в сила на решението на апелативния съд по чл.457 от НПК / депозирано е чрез Окръжен съд-Враца, на 01.02.2021 г. на електронния адрес на съда, а въззивното решение е влязло в сила на 06.08.2020 г./ от активно легитимирана страна, упълномощен защитник на осъдения в производството за възобновяване, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Молителят М. В. М. е осъден с влязла в сила присъда № 13.В.181/2017/249 на Съд на [населено място], издадена на 14.06.2018 г. и присъда № Bf.II.13/2019/137 на Регионален съд – /населено място/, издадена и влязла в сила на 20.06.2019 г., на осем години лишаване от свобода за 68 престъпления - трафик на хора в съучастие и нанасяне на телесна повреда. От страна на /чужда държава/ е издадена ЕЗА, с която се иска предаването му за изпълнение на наложеното с влязлата в сила присъда наказание. Във връзка с издадената ЕЗА пред Окръжен съд – Враца е образувано производство по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА, н.ч.д.№ 117/2020 г., по описа на същия съд. С решение на Окръжен съд – Враца, № 19/17.03.2020 г., постановено по същото дело е отказано изпълнението на ЕЗА на / държава/ и на осн. чл.44, ал.7 и 8 от ЗЕЕЗА, съдът е приел да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура – [населено място] наложеното на М. наказание от осем години лишаване от свобода по присъдата на /чужд съд/. След влизане в сила на решението на ОС -Враца, № 19/17.03.2020 г., по предложение на окръжен прокурор /и.ф. адм.ръководител / на ОП – Враца, на осн. чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА пред ОС – Враца е образувано производство по чл.457 от НПК, н.ч.д. № 175/2020 г. за признаване и привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда на /чужд съд/, постановена спрямо българския гражданин М. В. М., н.ч.д. № 175/2020 г., по описа на ОС – Враца. С определение № 256/29.06.2020 г., на ОС - Враца по същото дело е призната и приведена в изпълнение влязлата в сила присъда на /чужда държава/ за извършени от М. престъпления, с наложено наказание от осем години лишаване от свобода, квалифицирани по българския наказателен закон по чл.280, ал.2, т.1, 4,5,6 от НК и по чл.129 от НК, при първоначален строг режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС. С решение на САС № 218/06.08.2020 г., постановено по в.н.ч.д. №740/2020 г., определението на ОС – Враца, № 256/29.06.2020 г., е потвърдено изцяло. Разпоредбата на чл.457 от НПК очертава лимитативно въпросите във връзка с изпълнението на присъдата на чуждия съд, които българският съд решава в това производство и с които се изчерпват правомощията му по отношение на приеманата за изпълнение, призната присъда. Съдът не разполага с правна възможност да проверява по същество присъдата на чуждия съд, / арг. чл.459 от НПК / която подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена. При тези данни проверката на ВКС по чл.422, ал.1, т.5 от НПК спрямо решението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд по чл.457 от НПК следва да бъде отнесена до това налице ли са съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК при решаването на въпросите, свързани с признаването и изпълнението на присъдата на /чужд съд/. Признаването на присъдата на /съд/ и приемането й за изпълнение, законосъобразно е осъществено в производство по чл.457 от НПК, вр. чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА, а не по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, при съобразяване с текста на чл.29, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, доколкото за предаването на българския гражданин с цел изпълнение на наложено наказание е била издадена ЕЗА, която съдът е отказал да изпълни на осн. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, като е приел да се приведе в изпълнение от прокурора наложеното наказание лишаване от свобода. Възражението от искането за възобновяване, че в случая е следвало да намери приложение текстът на чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е неоснователно. Предаването на лице, гражданин на страна членка на ЕС, осъдено за престъпление от друга държава-членка, което се намира на територията на собствената си държава се осъществява при действието на РР 2002/584/ ПВР и РР 2008/909/ ПВР, които са транспонирани в Р България чрез ЗЕЕЗА и ЗПИИСАННЛСМВЛС, като приложението на втория закон не засяга действието на разпоредбите на РР 2002/584/ПВР. Съгласно чл.25 от РР 2008/909/ПВР, чиито изисквания са въведени със ЗПИИСАННЛСМВЛС, разпоредбите на това рамково решение се прилагат mutatis mutantis без да се засягат разпоредбите на РР 2002/584/ПВР относно ЕЗА доколкото са съвместими с разпоредбите на същото РР, към изпълненията на наказания, в случаите, когато държава-членка се задължава да изпълни наказание съгласно чл.4, пар.6 от РР 2002/584/ПВР. В същия смисъл е и т.48 от Решение на СЕС по Дело C-514/17 с предмет преюдициално запитване, съгласно която: „ нито една разпоредба от Рамково решение 2008/909 не може да засегне обхвата, нито реда и условията за прилагането на случая, при който изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, посочен в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584. Наистина, макар че в съответствие с член 25 разпоредбите на Рамково решение 2008/909 се прилагат mutatis mutandis към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, законодателят на Съюза изрично е предвидил, че тези разпоредби са приложими само доколкото са съвместими с разпоредбите на последното.“ Следователно с провеждането на производството за признаването и приемането за изпълнение на присъдата на / чужд съд/ по реда на чл.457 от НПК, вр. чл.44, ал.8 и сл. от ЗЕЕЗА не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване правото на защита на осъденото лице относно реда за признаването и приемането за изпълнение на съдебно решение на държава-членка за изпълнение на наказание лишаване от свобода, тъй като същият е съобразен с нормите на общностното право и тяхното тълкуване съобразно практиката на СЕС. В производството по чл.457 от НПК е извършено законосъобразно признаване на чуждата присъда, като съответната правна квалификация на престъпленията по българския наказателен закон е правилно определена - по чл.280, ал.2, т.1, 4,5,6 от НК и по чл.129 от НК и наложеното наказание е прието за изпълнение в определения с присъдата размер, поради липса на необходимост от приспособяването му. В искането за възобновяване не се съдържат доводи за неправилна правна квалификация на престъпленията, като се оспорва само справедливостта на приетото за изпълнение наказание. Аналогични доводи относно справедливостта на наказанието са били правени в производството пред апелативния съд, на които в решението е даден аргументиран отговор за тяхната неоснователност, като е посочено съответствието на размера на наложеното наказание с присъдата на чуждия съд с наказанията, предвидени за съответните престъпления по българския наказателен закон. В производството по чл.457 от НПК при решаване на въпроса относно наказанието, съдът приема за изпълнение наказанието, във вида и размера, наложен с чуждата присъда, като съгл. чл.457, ал.3 от НПК го посочва в определението за признаване на присъдата. Правомощията на съда да намали наказанието на чуждия съд възникват само в случаите, в които максималният срок на лишаването от свобода за извършеното съответно престъпление по българския наказателен закон е по-малък от определения с присъдата на чуждата държава, които в настоящия случай не са приложими, поради липса на законовите предпоставки за това. Наказанието за престъплението по чл.280, ал.2 от НК е от 1 до 10 години, поради което определеното наказание от осем години лишаване от свобода е в рамките на законово предвидената санкция за престъплението и не подлежи на редукция. Определеното с чуждата присъда наказание не подлежи и на самостоятелна преценка за справедливост от българския съд, което е изключително правомощие на съда на издаващата държава. При тези данни, в производството по чл.457от НПК, вр. чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА не са допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и не са налице основания за възобновяване на същото по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С оглед изложеното, искането за възобновяване на осъдения М., чрез упълномощения защитник, е неоснователно, поради липса на посочените в същото основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и следва да се остави без уважение. Водим от горното и, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. М. за възобновяване на н.ч.д № 175/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр. Враца и в.н.ч.д. №740/2020г., по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: