Ключови фрази
право на пенсия * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за оставане без работа * Иск за признаване уволнението за незаконно

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 542

 

София, 09.06.2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 3 юни две хиляди и девета  година, в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                               АЛБЕНА БОНЕВА

 

                      

 

при участието на секретаря Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 256/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд,4-то гр.отд. с определение № 284 от 26.03.2009г по настоящето гр.дело № 256/2009г е допуснал до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд от 06.11.2008г по гр.д. № 559/2008г,приемайки че разрешаването на съществения материално правен въпрос-можело ли е да се прекрати трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ на вече пенсиониран работник или служител и ако не е можело при отмяна на незаконно издадената заповед за уволнение,дължи ли се обезщетение съгласно чл.225 КТ- Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение, което има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Централната д. г. „И” с. Б. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 06.11.2008г по гр.д. № 559/2008г с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 10.06.2008г по гр.д. № 1664/2008г. С това решение е отменена заповед 18 от 4.2.2008г на директора на Централната д. г. с която е било прекратено трудовото правоотношение с М. Г. Г. на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ и на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ е била възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност „д. учителка” На основание чл.225 ал.1 КТ е присъдил в полза на М. Г. Г. обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението/ от 04.02.2008г до 29.05.2008г/ в размер на 2 654.89 лева, заедно със законната лихва считано от 02.04.2008г до окончателното й изплащане и искът в останалата част до пълния размер- 4 122.90 лева,е отхвърлил.

В касационната жалба се твърди,че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 281 т.3 ГПК.

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:

Правилно Плевенският окръжен съд е приел,че не може да се прекратява трудово правоотношение с работник или служител,който е заемал длъжност и изпълнявал определена работа по трудов договор, след като преди това е бил пенсиониран за осигурителен стаж и навършена възраст. В конкретния случай работодателят е знаел, че ищцата М е била пенсионирана като учител на по-ранна възраст и че е получавала в непълен размер пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки това на 15 март 2006г с нея е бил сключен трудов договор по силата на който тя е била задължена да работи като д. учителка за неопределен срок,а работодателят Ц. д. г. „И” с. Б. е поел задължението да й заплаща трудово възнаграждение.

Със заповед № 18 от 04.02.2008г работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ,но така мотивираната заповед е била незаконосъобразна. Трудовото правоотношение е можело да се прекрати на всякакво друго основание ,но не и по чл.328 ал.1 т.10 КТ, тъй като вече детската учителка е била пенсионирана именно за осигурителен стаж и за възраст.

Решаващият съд е присъдил и обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. С Тълкувателно решение №3/1996г ОСГК на ВС е приел,че „Отговорността на работодателя по чл.225 ал.1 ГПК е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя”. Това означава че е без всякакво значение обстоятелството,че ищцата е получавала и в посочения срок пенсия за осигурителен стаж и възраст. Получаването на пенсия е било на друго основание- плащане по осигурително правоотношение. А в резултат на незаконното уволнение и оставането без работа тя е получила по-малки доходи или въобще не е получавала трудово възнаграждение и правопораждащият факт за това плащане е именно признаване незаконността на уволнението. С влизане в сила на решението за неговото отменяване, автоматично е възникнало и задължението за изплащане обезщетението за претърпяните в резултат на оставането без работа, имуществени вреди, които са договорно определени- с брутното трудово възнаграждение ,изчислени по реда на чл.225 ал.1 и чл.228 КТ.

Плевенският окръжен съд се е съобразил с конкретния случай и практиката на ВС и на ВКС /вж. Р № 98/2000г по гр.д. № 1083/99г на ВКС, 3-то гр.отд./ и е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Върховният касационен съд приема,че не са налице отменителните основания по чл.281 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Плевенския окръжен съд от 06.11.2008г по гр.д. № 559/2008г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: