Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 18.03.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу решение №1092 от 09.05.2019 г. по гр.д.№6332/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 22.06.2018 г. по гр.д.№16 723/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 77 000 лв., до пълния предявен размер от 110 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.02.2015 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост. Поддържа се, че изводът на въззивния съд за наличие на принос към вредоносния резултат от малолетното дето, поради неупражнен надзор от родителя, необeзопасил в достатъчна степен детето в детско столче, е неправилен. Излагат се съображения, че възражението за съпричиняване не е доказано, а и с оглед възрастта на детето – над три години, законът допуска превозването му без система за обезопасяване, още повече, че дори и да се приеме обратното, то отговорността е на водача на МПС. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция изцяло с присъждане на направените разноски. Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД не заявява становище по жалбата. С определение №532 от 13.10.2020 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновност на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия малолетен ищец. По спорния по делото въпрос за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е изложил съображения, че е налице неправомерно поведение от страна на лицето, упражняващо надзор по отношение малолетното дете. Посочил е, че този извод се подкрепя от установените по делото нарушения на разпоредбите на чл.137в, ал.3 от ЗДвП, изискващи в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3 да се превозват деца до 3-год. възраст с правилно поставени системи за обезопасяване, като виновният за настъпване на ПТП водач е и родител на пострадалото дете, който не е съобразил посочените изисквания и неговото бездействие се намира в пряка причинна връзка с увеличаване обема на вредите. Счел е, че писмените доказателства във връзка с образуваното досъдебно производство и еднозначните изводи на автотехническата експертиза потвърждават тезата на застрахователя, че детското столче не е било правилно закрепено към седалката на лекия автомобил със задължителните предпазни колани съгласно технологичните изисквания, като в противен случай при този механизъм на ПТП, то не би изхвърчало от автомобила. Изразил е становище, че допълнителната автотехническа експертиза изключва възможността настъпилите при механизма на ПТП деформации на лекия автомобил да достигнат до детското столче, ако е било правилно закрепено и така да причинят на пострадалото дете по-тежки по характер травми, от което следва извод, че обезопасителната система в конкретния случай би изиграла съществена предпазна роля за смекчаване на травмите и съответно за намаляване обема на вредите - медицинската експертиза е констатирала, че тежката ЧМТ съчетана с охлузване на кожата и счупване на челната кост, е настъпила при едновременно въздействие на удар със значителна травмираща сила и допирателно въздействие спрямо твърд тъп предмет с контактна повърхност /удар на главата в асфалтовия терен/. В този смисъл е достигнал до извод, че приносът по чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде определен на 30%, поради което и предвид определения за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 110 000 лв., е намерил искът за основателен за сумата от 77 000 лв. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в решение №44 от 23.06.2020 г. по т.д.№1879/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В посоченото решение съставът на ВКС, съобразявайки практиката по приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД относно необходимостта да се провежда разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на конкретните вреди и споделяйки разрешението, че законовата регламентация на задълженията на водачите на МПС изисква от тях полагането на завишена грижа, когато на пътя има деца или когато в превозното средство пътуват деца, е приел, че преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитирания акт на ВКС и тъй като становището на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от малолетния пострадал, е възприето без да се извърши конкретна преценка на поведението участниците в ПТП и в частност на водача на МПС, обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. В случая преценката за обстоятелството, чие е задължението за обезопасяване на пътуващото в лекия автомобил /категория М1 по смисъла на чл.149, ал., т.2, б.„а“ от ЗДвП, фабрично оборудван със система за обезопасяване на пътниците, съгласно заключението на САТЕ /, малолетно дете /на възраст 3 години и четири месеца към момента на ПТП/, се извършва съобразно ЗДвП /в ред. ДВ, бр.107/2014 г./. Посоченият нормативен акт предвижда административно наказателна отговорност за водач на МПС, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV, вкл. в нарушение на разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП, уреждаща задължително използване на системи за обезопасяване на деца от пълния клас /включващ комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти/ или непълния клас /представляващ цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено/, съобразена с теглото на детето, при положение, че детето пътува в моторно превозно средства от категория М1, оборудвано със системи за обезопасяване /каквото е процесното МПС/. Несъмнено е, че спазването на посоченото изискване включва освен задължението на водача да монтира правилно съответния клас система за обезопасяване на деца, също и осъществяването на контрол за правилното й използване по време на пътуването, като посочените задължения са израз на вменената от закона завишена грижа, която водачът на МПС следва да полага при управлението, в случаите на превоз на деца и която има превес пред общото задължение на всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. В този смисъл настоящият състав намира, че установеното по делото пътуване на пострадалия малолетен в лекия автомобил, без детското столче да е било правилно закрепено към седалката на лекия автомобил със задължителните предпазни колани съгласно технологичните изисквания, е резултат на противоправното поведение на нарушилия разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП водач /който е виновен и за настъпването на ПТП/ и има значение само за причинените в резултат на бездействието на делинквента вреди, като обстоятелството, че делинквентът е и родител на пострадалия не може да доведе до извод за наличие на принос на последния за възникване или за увеличаване на вредите. В светлината на изложеното в конкретната хипотеза твърденият от ответника принос на пострадалия не се установява по делото, поради което и при приетото от въззивния съд, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е 110 000 лв. /който размер предвид липсата на касационно жалба от страна на застрахователя не следва да бъде обсъждан/, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част. На касатора следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 33 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 11.02.2015 г. до окончателното плащане, като обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на застрахователното дружество направени пред въззивната инстанция разноски и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ответника застраховател. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски пред ВКС в размер на 690 лв., заплатена държавна такса. Разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение не се следват предвид липсата на представени доказателства в тази насока. Възнаграждение по чл.38 от ЗА пред ВКС, както и завишаване на определеното от САС възнаграждение по цитираната разпоредба, също не се следва, доколкото след постановяване на първоинстанционното решение, същото е влязло в сила за сумата от 30 000 лв. /поради необжалването му пред въззивния съд/, а въззивното решение /също необжалвано от ответното застрахователно дружество/ е влязло в сила за сума в размер на още 47 000 лв., респективно ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1 320 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 660 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 660 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1092 от 09.05.2019 г. по гр.д.№6332/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 22.06.2018 г. по гр.д.№16 723/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 77 000 лв., до пълния предявен размер от 110 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.02.2015 г. до окончателното изплащане и в частта, с която в полза на ЗД „Бул инс“ АД са присъдени разноски за първоинстанционното производство, както и в частта му, с която в полза на ЗД „Бул инс“ АД са присъдени разноски за въззивното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД[ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Н. М. С. [ЕГН], чрез баща си и законен представител М. В. С. [ЕГН], допълнително сумата от 33 000 лв. /разликата над присъдената сума от 77 000 лв. до пълния предявен размер от 110 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.02.2015 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД[ЕИК] да заплати на Н. М. С. [ЕГН], чрез баща си и законен представител М. В. С. [ЕГН], сумата от 690 лв. разноски пред ВКС. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати: по сметка на СГС, сумата от 1320 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 660 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 660 лв., държавна такса за касационната инстанция. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.