Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * договор за търговска продажба * доказателствено значение на фактура


2



2
Решение по т. д. №206/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Решение по т. д. № 206/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е

№20

София, 25.03.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 206 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] /с променено наименование на [фирма], въз основа на представено удостоверение за вписване на преобразуване с дата 19.02.2013 г. от Търговския регистър, [населено място] срещу въззивно решение № 1450 от 02.11.2011 г. по т. д. № 1279/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че [фирма], [населено място] дължи на ищеца сумата 12 060 лв. - неиздължен остатък от продажна цена по фактура от 07.05.2008 г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е преценил неправилно доказателствата по делото и е достигнал до незаконосъобразен извод, че двустранно подписаната от страните по сделката данъчна фактура и нейното осчетоводяване при ответника не е достатъчно за целите на доказването на реалността на правоотношението между страните.
Прави се искане за отмяна на решението и за уважаване на претенцията с присъждане на разноските.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 653/09.10.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обуславящия изхода на делото въпрос за доказателственото значение на двустранно подписана фактура, която е отразена в счетоводните книги на продавача и купувача и в дневниците за покупко-продажба, относно възникването на правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и заявените поддържани от касатора доводи, приема следното:
За да отмени обжалваното пред него решение на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на [фирма] сумата 12 060 лв. неиздължен остатък от продажна цена по фактура № [ЕГН]/07.05.2008 г., ведно със законната лихва, Пловдивски окръжен съд е приел, че представената данъчна фактура не доказва сключен между страните договор за търговска продажба на ел- орнитин - аспартат, тъй като по делото не бил представен като писмено доказателство договор за покупко продажба или поне друг документ, който по съдържание да покрива главните елементи на този договор, предвид изискването за писмена форма с оглед цената на стоките.
Според въззивния съд, липсвали категорични доказателства за „реалността на доставката” като константната съдебна практика относно данъчните фактури била, че издаването и осчетоводяването по правилата на ЗДДС за посочения от страните период - май 2008 г., не било достатъчно за „целите на доказване реалността на правоотношението между страните”.
Решението е неправилно.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Въззивният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на сумата 12 060 лв., съставляваща неиздължен остатък от продажна цена по фактура от 07.05.2008 г.
Спорният по делото въпрос е: доказва ли фактурата възникване на правоотношение между страните по договор за търговска продажба, а оттук и съществуването на задължение за ответника да заплати цената на посочените във фактурата стоки?
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Тези решения, предвид указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена.
Възприетото от въззивната инстанция разрешение е в противоречие с посочената задължителна практика, а изводите за неоснователност на предявения иск са резултат от съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и от нарушение на материалния закон - чл. 318, ал. 1, във вр.с чл. 327 ТЗ.
Представената по делото данъчна фактура № [ЕГН]/07.05.2008 г. е издадена от ищеца [фирма], подписана е от негов представител и от представител на ответното дружество – [фирма]. Фактурата съдържа всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 ЗСч реквизити - дата и място на съставяне, данни за търговските дружества – ЕИК и представляващ, вид и количество на стоката – 200 кг. Ел - орнитин, ел аспартат, единична цена 67 лв. за килограм, и стойност на сделката - 13400 лв., начислен ДДС 2 680 лв., или обща стойност 16 080 лв., начин на плащане - по банков път.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза /л. 28-30 /, неоспорено от страните, се установява, че фактурата е осчетоводена при ответника по следните счетоводни сметки - по дебита на сметка 302-3 за сумата 13 400 лв.; по дебита на сметка 4531 за 2680 лв. / ДДС/ и по кредита на сметка 401-1, аналитична подсметка [фирма] София - на обща стойност 16 080 лв. Фактурата е отразена в дневника за покупките за данъчния период – май 2008 г. с пореден номер 1, начисленият ДДС е включен в сумата и участва в разчета с бюджета по Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, отчетена в ТД на НАП П.. Данъчната фактура към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 27.08.2009 г., след издаване на данъчно кредитно известие от 07.10.2008 г. на обща стойност с ДДС 4 020 лв. е на стойност 12060 лв.
Съвкупната преценка на данните във фактурата и експертното заключение дава основание да се приеме, че съставената и подписана от страните фактура доказва по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната цена. Не без значение е и обстоятелството, че между страните са съществували трайни търговски отношения от 2005 година и сделките между тях за посочените продукти са били сключвани по сходен начин.
Не може да бъде възприето становището на въззивния съд за недоказаност на факта на „реалност на правоотношението между двете страни”, не само поради правно неточния му юридически изказ, но и поради обстоятелството, че договорът за продажба е консенсуален и евентуалното оспорване на получаването на договорените стоките не е свързано с отричане наличието на продажбено правоотношение, а единствено с неизпълнението на договорно задължение от страна на продавача.
В писмения отговор на ответника обаче се съдържа потвърждаване на съгласие за сключване на договор между страните, като се излагат доводи за други последващи уговорки за използване на стоките при осъществяване на съвместна дейност, при участие и на друго търговско дружество - [фирма], които твърдения не са предмет на установяване в настоящото производство.
Или зачитайки правната характеристика на фактурата, като частен свидетелстващ документ, въззивният съд е следвало да съобрази, и че след като не се е спорило относно автентичността на фактурата, която е подписана от управителя на ответното търговско дружество, складова разписка от 07.05.2008 г. /л. 47/, подписана за [фирма] от П. У., обвързваща дружеството, предвид приложимост на нормата на чл. 301 ТЗ, при потвърждаване на релевантните за спора факти и от разпитания пред съда свидетел Д., и вземайки предвид обясненията на управителя на ответното дружество по реда на чл.176 ГПК, отразени в протокола от с.з. 29.11.2010 г., в които признава, че не оспорва, че са получили стоката, както и факта, че фактурата е осчетоводена, и при безспорност накрая относно частично плащане по фактурата на стойността на определено количество от стоката, и усвоен данъчен кредит по ДДС, незаконосъобразен се явява изводът на Пловдивски окръжен съд за неоснователност на иска.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен, а неплащането на цената в момента на получаване на закупените стоки обосновава извод за основателност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивното решение, предвид изложените съображения по чл. 293, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК, следва да бъде отменено, като неправилно и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество с уважаване на исковете.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид представения от процесуалния пълномощник на касатора адв. Б. Н. списък на разноските, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените пред касационния съд разноски в размер на 1 675 лв. и пред първоинстанционния съд в размер на 1286,75 лв., или общо в размер на 2961,75 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 , във вр. с ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 1450/02.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1279/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на [фирма], [населено място], че същият дължи на [фирма], [населено място], с променено наименование в резултат на извършено преобразуване на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], бул.”Д. Ц. № 36, заплащане на сумата 12060 /дванадесет хиляди и шестдесет лева/ - неиздължен остатък от продажна цена по фактура № [ЕГН]/07.05.2008 г., както и 2 264,52 лв. обезщетение за забава за времето от 08.05.2008 г. до 27.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2009 г. до окончателното й изплащане, и направените в производството по ч. гр. д. № 10021/2009 г. на ПРС, ХІV гр. с. съдебни разноски в размер на 1 273,51 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], бул.”Д. Ц. № 36 сумата 2 961,75 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и един лева, и 0.75 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: