Р Е Ш E Н И Е № 8 гр. София 29.07.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 2266 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от ответниците Д. Ж. М. и Д. Д. М., двамата чрез адв.Т. Х. и адв. А. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 280/09.12.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място] на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителите поддържат, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК, тъй като при разглеждане на делото същите не са били редовно призовани, че първоинстанционния съд допуснал нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.47,ал.3, изр.второ ГПК, тъй като видно от представената от ищеца справка за адресна регистрация на молителите постоянният им адрес не съвпада с настоящия и като настоящ е посочен К. Б.. Поради несъвпадане на постоянен и настоящ адрес районният съд постановил решението, чиято отмяна е поискана въпреки призовките, върнати в цялост с отбелязване, че молителите от години не живеят на този адрес, а че пребивават в Б., че неправилно съдът счел, че са редовно връчени, като е назначил особени представители на молителите, без да са налице предпоставките за това. Ответникът по молбата А. В. А., чрез адв.М. Н. в писмен отговор е изразил становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК, евентуално и за неоснователност по същество на молбата. Ответницата по молбата за отмяна С. А., чрез особения представител адв. Б. С. в писмен отговор е изразила становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК и за неоснователност на същата. Ответницата по молбата за отмяна С. Д. М., чрез адв. Ал.И., преупълномощен от особения представител адв. Б. М. е изразил становище за основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение намира за установено следното: С решение № 280/09.12.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място] е обявен за окончателен на основание чл.19,ал.3 ЗЗД сключения на 08.05.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот УПИ X.-50 в кв.10 по плана на [населено място], обл.С., [община] с площ от 1000 кв.м. между С. К. А. и наследниците на Г. М. А.-М. – Д. Ж. М., С. Д. М. и Д. Д. М. в качеството на продавачи от една страна и от друга страна А. В. А. в качеството му на купувач за сумата 1249.80 лв., като продажната цена е изплатена от ищеца и е получена в деня на подписване на предварителния договор от С.К. А. лично и като пълномощник на дъщеря си Г. М.. Със същото решение са присъдени: сума за местен данък за прехвърляне на имота, държавна такса за придобиване на имота и направени разноски по делото. Наложена е възбрана върху описания имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 280/09.12.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място] е постъпила в Районен съд [населено място] на 08.02.2013 г., съответно е подадена по пощата на 07.02.2013 г. в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.5 ГПК – от узнаване на решението – извършена справка по електронен път в Служба по вписванията [населено място] относно процесния имот на 28.12.2012 г. Молбата е подадена от надлежно легитимирани страни, в срока по чл. 305,ал.1,т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство по гр.дело № 1324/2010 г. на Ботевградския районен съд е образувано по предявен на 15.07.2010 г. иск от А. В. А. с постоянен адрес в [населено място] и със съдебен адрес за призоваване в [населено място] против С.К. А., молителите Д. Ж. М., Д. Д. М. и срещу С. Д. М. с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД и е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на молителите-ответници Д. Ж. М. и Д. Д. М. [населено място], Район С.,[жк], [жилищен адрес]. На посочения адрес е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея за всеки от молителите. Видно от приложените по делото съобщения на л.27 и л.31 от първоинстанционното дело в същите е удостоверено от длъжностното лице по връчване на призовките и съобщенията, че от години в посочения в съобщението апартамент не живее никой и съседите нямат сведения за лицето, поради което и препис от исковата молба не е връчена на всеки от молителите. Първоинстанционния съд е приел, че е налице хипотезата на чл.47,ал.4 ГПК – т.е. всеки от молителите ответници не пребивава на посочения адрес и с разпореждане № 847/08.10.2010 г., постановено по делото е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца А. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи справки за адресната регистрация на молителите, както и на ответниците С. А. и С. М., поради върнати в цялост съобщения и за последните. В изпълнение на дадените указания ищецът е представил справка, издадена от общинска администрация [населено място]/л.40/, от която е видно, че молителите са с постоянен адрес в страната и той е същият, както посоченият в исковата молба за призоваване и са с настоящ адрес К. Б.. В справката не е посочен пълен настоящ адрес, а е отразена само държавата, в която е този адрес. На молителите отново са изпратени преписи от исковата молба с приложенията на постоянният им адрес в РБългария и видно от приложените по делото уведомления и съобщения – от л.45-л.47 и от л. 51 до л.53 връчването на преписите е извършено от длъжностното лице по реда на чл.47ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление, като в срока, посочен в последното молителите не са се явили в канцеларията на Районен съд [населено място] да получат книжата. С разпореждане № 1167/23.12.2010 г. по гр.дело № 1324/2010 г. районният съд е приел, че преписите от исковата молба са връчени редовно на всеки от молителите по реда на чл.47, ал.2 ГПК и тъй като не са се явили в канцеларията на съда в [населено място] да ги получат същите следва да се считат връчени с изтичане на срока за получаването на основание чл.47,ал.5 ГПК. Прието е, че съобщенията с преписи от исковата молба и приложенията по делото са редовно връчени на С.А., С. М. и на молителите. Съдът е допуснал на осн.чл.25,ал.1вр.чл.23,ал.1вр.чл.23,т.3 от ЗПП, вр.чл.47,ал.6 ГПК предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на посочените ответници, включително и на молителите. С разпореждане № 51/05.01.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Б. на молителят Д. М. е назначен особен представител – адв.З. Б., а на Д. М. особен представител адв.И. С.. Производството по делото е проведено при участие на посочените особени представители на молителите – чрез същите е извършено призоваването за съдебни заседания, съответно е връчено и съобщение за постановеното решение,чиято отмяна е поискана. Като взема предвид установените факти настоящият съдебен състав преценява, че сочените в молбата за отмяна нарушения на правилата за призоваване на молителките-ответници, обезпечаващи участието им в производството по делото са установени и са довели до лишаването им от възможността да вземат лично участие в процеса. При изпращане на препис от исковата молба на регистрирания постоянен адрес на всеки от молителите-ответници в България, който е посочен и като адрес за призоваване в исковата молба съдът е установил, че молителите са с настоящ адрес в К. Б., без да са налице данни за пълния адрес. Видно от приложената по делото справка постоянният адрес на молителите съвпада с посочения адрес за призоваване в исковата молба, а настоящият адрес е в К. Б.. С оглед на тези факти са налага извода, че всеки от молителите ответници не пребивава на територията на страната. Обстоятелството, че физическо лице-ответник е декларирало постоянен адрес на територията на РБългария означава че същото е изпълнило задължението си по чл.90,ал.1 ЗГР, вр.чл.93,ал.2 ЗГР, а декларирането пред общинската администрация, че настоящият му адрес не е на територията на РБългария, а е в чужбина налага извода, че лицето е заявило, че не пребивава на територията на страната. При липса на пълни данни за адреса в К. Б. за всеки от молителите-ответници районният съд е следвало да укаже на ищеца, ако му е известен адрес за призоваване в К. Б. на молителите да го посочи. Неизпълнението на служебното задължение на съда да даде указания на ищеца да посочи ако му известен адрес за призоваване на молителите в чужбина е с последица допуснати нарушения на правилата за призоваване на молителите-ответници, което е довело до лишаването им от възможността да участват в делото, съответно е опорочено представляването им от особен представител. В настоящият случай в хода на разглеждане на делото пред Ботевградския районен съд всеки от молителите е представляван от особен представител, въпреки наличието на данни, че живеят постоянно в чужбина и без съдът да е взел мерки за издирване на техните адреси. В случая е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5,пр.1-во и т.6,пр.1-во ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на Ботевградския районен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни служебното си задължение да укаже на ищеца ако му е известен адреса в К.Б. на всеки от ответниците-сега молители да го посочи. Съответно при наличие на данни за пълни и точни адреси на молителите в чужбина да извърши призоваване от тези адреси. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя на основание чл.303, ал.1,т.5,пр.1-во и т.6,пр.1-во ГПК влязлото в сила решение 280/09.12.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място]. Връща делото на друг състав на Районен съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: