Р Е Ш Е Н И Е № 60150 гр. София, 15.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Петя Маринова като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 484 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитник на подсъдимата Н. А. К.. С присъда № 29 от 04.06.2020г. по НОХД 1216/2019г. Варненски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимата Н. А. К. за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК и я осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от четири години. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимата Варненски апелативен съд – 1 състав с решение № 2 от 19.01.2021г. по ВНОХД 289/2020г. е потвърдил присъдата на Варненски окръжен съд. В сезиращия настоящата инстанция документ защитата твърди, че Апелативен съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства като по този начин изразява и несъгласието си с оценката на доказателствените източници. Анализират се събраните доказателства, за да се аргументира позицията, че те не обосновават възприетите от предходните съдебни инстанции факти по същество на спора, а реализиране на деятелността от подсъдимата със знанието на св. Ж. Ж., която предавала фактури с касови бонове на К. срещу предоставяне от страна на последната на парична сума, равняваща се на размера на ДДС. Акцентира се на некоректно третиране от страна на съда на изявленията на свидетелите Т. А. и Р. А., поставени извън контекста на депозираната от тях информация в цялост. Декларира се липса на отговор от страна на въззивната инстанция на всички депозирани пред нея възражения. В петитума на касационната жалба се претендира постановяване на нова присъда, с която неговата подзащитна бъде призната за невиновна по възведеното й обвинение. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимата поддържа изложеното в касационната си жалба и допълва, че Апелативен съд – Варна е допуснал нарушение на процесуалните правила чрез избирателно тълкуване на доказателствените източници и придаване на изключителна тежест на показанията на св. Ж. Ж. за сметка на други, като бил игнориран фактът, че именно тя е осъществила инкриминираните деяния. Според защитата подсъдимата е изпълнила своите задължения към фиска, предавайки на свидетелката дължимия данък, който последната е следвало да внесе, но не го е направила. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при Варненски апелативен съд или Н. К. да бъде оправдана от настоящата инстанция. Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна. Според него съдът е отговорил на всички наведени пред него възражения, а и липсват други допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Подсъдимата Н. К. поддържа заявеното от своя защитник. В дадената й възможност за последна дума моли да бъде оправдана, тъй като не се чувства виновна, а се е доверила на св. Ж. Ж.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимата К. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. Основният упрек на процесуалния представител на подсъдимата към Апелативен съд е за неправилна интерпретация на част от доказателствените източници и конкретно носителите на гласна информация - показания на свидетелите Р. А. и Т. А., противопоставени на тези на св. Ж. Ж., които уличават Н. К. в осъществяване на процесните деяния. Въпреки че защитата декларира без посочване на каквато и да било конкретика, че контролираният съд не е отговорил на представени на вниманието му възражения, този съдебен състав би отбелязал, че в атакуваното решение Варненски апелативен съд е разгледал всички поставени пред него релевантни възражения, давайки им обоснован отговор. За да аргументира оплакванията си за допуснати от второстепенния съд пропуски в аналитичната му дейност, защитникът заявява, че в атакуваното решение превратно са тълкувани доказателствените източници и в частност гласните носители на доказателствена информация в лицето на свидетелите Т. А. и Р. А.. Нито първият, нито вторият съд е тълкувал изнесеното от тези свидетели извън контекста на цялостната налична по делото информация, включително и носената от писмените доказателствени източници. Анализирайки твърденията на св. Т. А., че е възприемала предаване от страна на св. Ж. Ж. на фактури с касови бонове на подсъдимата, а срещу това последната е престирала определена неконкретизирана от свидетелката парична сума, контролираният съд обосновано ги е игнорирал като противоречащи на цялостната налична от останалите легитимни източници относима информация. За да претендира неизпълнение от страна на свидетелката на задължения по внасяне на дължимия ДДС за извършени продажби от страна на ЕТ „Р. 75 Ж. П.“ защитата не държи сметка, че по делото не е налице спор за това, че сделките между „Т. Ч.“ О. и ЕТ „Р. 75 Ж. П.“ са реално осъществени, т.е. едноличният търговец е предоставял стоки на „Топ Ч.“ О., за което обстоятелство свидетелства както самият управител В. А., така и влязлото в сила решение на Административен съд – Варна, с което е призната реалността на тези доставки. Относимият въпрос, който следва да получи отговор, е за реалността на сделките между ЕТ „Ф.“ и „Т. п.“ ЕАД от една страна и ЕТ „Р. 75 Ж. П.“ от друга, явяващи се според декларираното в дневниците за покупки на последния продавачи на стоки на едноличния търговец /каквито всъщност са и параметрите на обвинението/. Напълно еднозначен и категоричен отговор на този въпрос в рамките на наказателното производство е получен и той е базиран както на показанията на свидетелите А. Г., А. А. /последователно управители на ЕТ „Ф.“/, така и на установяване на печат на търговеца при извършено претърсване в офиса на подс. К., показанията на свидетеля А. Г. и подаване от новия счетоводител на дружеството „Т. п.“ ЕАД в ТД НАП – Варна на коригиращи справки – декларации за месеците юни и юли 2013г. с посочване, че продажби на ЕТ „Р. 75 Ж. П.“ не са извършвани. Тази информация се допълва и от използваните доказателствени способи – заключения на съдебно-графологически експертизи, сочещи, че подписите в изследваните от експертите документи са на подс. К. и на неин служител – св. Ж. М.,а не на св. Ж. П. Ж.. На тази основа напълно последователно стоят показанията на св. Ж. Ж., че не е предоставяла фактури и финансови бонове на подсъдимата в изпълнение на тяхна уговорка за продажба на дрехи чрез едноличния търговец и съответно за поето задължение от страна на свидетелката да заплаща дължим ДДС, тъй като от една страна касавият апарат на търговеца е бил бракуван на 05.09.2008г. /за което са налице писмени доказателства/ и Ж. не е могла да издава касови бонове, а от друга страна задължението за внасяне на ДДС не е обвързано с всяка една конкретна доставка и респ. с издадена фактура, а с определен – едномесечен – данъчен период. Това задължение се формира като разлика между платения от данъчно задълженото лице данък по осъществените покупки и дължимия по реализираните продажби. В този смисъл непочиващо на принципни положения в данъчното законодателство и начина на работа на данъчната администрация е заявеното от подсъдимата, че многократно е давала на св. Ж. по всяка една от инкриминираните девет фактури парична сума, за да бъде внасяна от св. Ж. като дължим данък. Тези твърдения на Н. К. се подкрепят от показанията на св. Т. А. и Г. Р., частично от тези на св. Р. А. и именно поради тяхното противоречие с останалата налична безпротиворечива доказателствена маса и с установените правила, въззивният съд правилно ги е игнорирал. Давайки отговор на всички релевантни възражения на защитата и извършвайки отново доказателствен анализ, Апелативен съд е постановил акт, в който не се съзира изопачаване на релевантната информация, обезпечила и коректно възприета фактология по делото. В своята правоприлагаща дейност Окръжен съд е допуснал пропуск при определяне на наказанията на подсъдимата като въпреки приложението на разпоредбата на чл. 54, ал.1 НК не е наложил кумулативно предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 255, ал.3 НК наказание конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Този пропуск не е бил отстранен от въззивния съд, а той не би могъл и да го стори поради липса на съответен протест от прокурора за утежняване положението на Н. К.. Настоящият съдебен състав само би могъл да го констатира без да има възможност да интервенира в тази част именно поради липсата на подобна претенция от страна на държавното обвинение пред второстепенния съд. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на процесуалния закон /в който смисъл са касационните оплаквания/, настоящият състав стои на позицията, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 19.01.2021г. по ВНОХД 289/2020г. по описа на Варненски апелативен съд – 1 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.