Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 15 февруари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1164 / 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимия Б. К. Х., чрез защитника му адвокат К. М., срещу въззивно решение № 361 /25.10.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1085/ 2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 – ти състав. В жалбата се излагат твърдения в подкрепа на заявеното с нея основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и се иска изменение на въззивния съдебен акт, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и се отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на държавното обвинение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Подсъдимият Б. К. Х. поддържа жалбата и моли за уважаването й. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена на 30.06.2023 г. по н.о.х.д. № 2894/ 2023 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Б. К. Х. е признат за виновен в това, че на 03.10.2022 г., в гр. София, в себе си и в обитаваното от него жилище в [жк], [жилищен адрес] вх. „Д“, ап. 115, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп и кокаин на обща стойност 91 358, 36 лева, големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 4, алт.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години. Наложена му е и глоба в размер на петнадесет хиляди лева. С присъдата съдът се е произнесъл по отношение на разноските, направени по делото, като е приспаднал и времето, през което подсъдимият е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. По протест на СГП срещу първоинстанционния съдебен акт, с който е направено искане за отмяна на условното осъждане и увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода, в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. №1085/2023 г. С въззивно решение № 361/ 25.10.2023 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл. 66, ал.1 от НК и е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Касационната жалба, подадена срещу посоченото въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 350 от НПК, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 1 от НПК. Основните доводи на касатора, с които се аргументира оплакването за явна несправедливост на определеното наказание, са свързани с твърдението, че въззивната инстанция неправилно е отказала да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се и че е надценила обстоятелството, че наркотичните вещества са в големи размери, като отдала приоритет на целите на генералната превенция, без да съобрази ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Последната се обуславяла от чистото съдебно минало на дееца, липсата на каквито и да било негови криминални прояви и регистрации за такива, безупречното му процесуално поведение и трудовата му ангажираност. Неправилно при наличието на тези многобройни, според защитата, смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Оспорва се и решението на въззивната инстанция да не приложи нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, като се твърди, че ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще доведе до невъзможност подсъдимият да заплаща издръжка за двете си малолетни деца и да осъществява социален контакт с тях. С оглед на това се прави искане за изменение на въззивния съдебен акт, като се определи наказание съобразно разпоредбите на чл. 55 и чл. 66, ал.1 от НК. Прегледът на обжалвания въззивен съдебен акт налага извод за частична основателност на оплакванията на касатора. При определяне на размера на санкцията лишаване от свобода предходните съдебни инстанции на първо място са съобразили обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, след като подсъдимият е признал всички факти по обвинението, основаващи се на доказателствата, събрани на досъдебното производство. Законосъобразно са приели, че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, като правилно са преценили, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни, за да се определи санкцията лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК. Отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, полагане на общественополезен труд, грижа за две малолетни деца и изплащане на материална издръжка за тях, както и изразеното съжаление за извършеното деяние, действително не могат да бъдат определени като многобройни или изключителни. Техният обем и характер, наред с наличието на отегчаващото отговорността обстоятелство – стойност на инкриминираните наркотични вещества надхвърляща няколко пъти необходимата за квалификацията „големи размери“, не дават основание да се приеме, че и най – лекото предвидено в престъпния състав наказание е несъразмерно тежко. При това положение законосъобразно и правилно предходните съдилища са преценили, че санкцията за извършеното престъпление следва да бъде определена съобразно правилото на чл. 54 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК. Същевременно законосъобразно са оценили значителният превес на смекчаващите отговорността фактори и са фиксирали размера на наказанието лишаване от свобода малко над минималния размер, предвиден за съответното престъпление, а именно четири години лишаване от свобода, редуцирано съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК на две години и осем месеца лишаване от свобода. Размерът на наложената на подсъдимия глоба също е законосъобразно определен в лимитираните в престъпния състав граници. Изложеното обуславя неоснователността на оплакването на касатора за допуснати нарушения при определяне на размера на санкциите. На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че макар и законосъобразно да е определил размера на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд неправилно е постановил то да бъде изтърпяно ефективно. Процесът на определяне на съдържанието на наказателната отговорност изисква комплексна преценка на данните за личността на дееца, характеризиращи неговата обществена опасност и индивидуалната тежест на конкретната престъпна проява. Определянето на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието обаче са различни дейности на съда, регламентирани съответно в разпоредбите на чл. 54, чл. 55, чл. 58а от НК и чл. 66 от НК. Затова при решаване на въпроса дали да бъде отложено изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, в разпоредбата на чл. 66 от НК, без да пренебрегва осъществяването на предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на обществото, законодателят е извел като приоритет „преди всичко поправянето на осъдения“. Това не е съобразено от контролирания съд, който е акцентирал върху другата цел на наказанието – генералната превенция, като е отдал по – голяма тежест на високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 354а от НК, както и на конкретната престъпна проява, предвид вида, количеството и високата стойност на инкриминираните наркотичните вещества, които обуславяли, според него и високата степен на обществена опасност на дееца. Въззивният съд не е съобразил, че поправянето, превъзпитанието и възпирането на дееца от извършване на други деяния, като основна цел на санкцията, съобразно чл. 36 и чл. 66, ал.1 от НК, изисква при нейната индивидуализация да бъде извършена задълбочена преценка на особеностите на личността на извършителя на престъпното деяние – неговата социална, семейна и трудова ангажираност, съдебното му минало, възрастта му по време на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на присъдата, предвид възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с установения от обществото правов ред, отношението му към извършеното, изразено не декларативно, а чрез цялостното му процесуално поведение. Анализът именно на така посочените обстоятелства /какъвто проверяваният съд не е извършил/ е задължителен при определяне на начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В конкретния случай чистото съдебно минало на подсъдимия и отсъствието на каквито и да било други данни за негови криминални прояви налагат извода, че деянието му е инцидентна престъпна проява в неговия живот. Изрядното му процесуално поведение, признаването на вината и направеното самопризнание още на досъдебното производство, съдействието на разследващите органи, чрез даване на информация за произхода на инкриминираното вещество, /макар да не е довело до разкриване на доставчика на наркотичните вещества по обясними причини/, обуславят заключението, че изразеното от подсъдимия съжаление и отрицателното му отношение към извършеното не са декларативни. Полагането на общественополезен труд от дееца и родителската му ангажираност, свързана с изпълнение на задължения за изплащане на издръжка на малолетните му деца, също го характеризират като личност със сравнително ниска степен на обществена опасност. Общата оценка на така посочените обстоятелства обуславя извода, че обективно поправянето и превъзпитаването на подсъдимия е постижимо и без да е необходимо на този етап да изтърпява ефективно санкцията лишаване от свобода. С оглед на посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде изменен, като се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца за максимално предвидения в чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок - пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, вр. с ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, състав на І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 361 /25.10.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1085/ 2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 – ти състав, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. К. Х. наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.