4 Р Е Ш Е Н И Е № 218 СОФИЯ, 07.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3543/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. С. С. в качеството му на процесуален представител на Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 51 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 61/2011 г. на Ямболския окръжен съд. Молителите поддържат, че е налице новооткрито писмено доказателство, което не им е било известно към момента на приключване на устните състезания и поради това не са могли да го представят, което е от съществено значение за изхода на делото, тъй като опровергава показанията на разпитаните по делото свидетели, на които е основано въззивното решение. Позовават се на удостоверение изх. № 122 от 07.11.2012 г. на ОУ “Х. Б.”- [населено място], общ ”Т.”, област Я. и на Удостоверение изх. № 03 от 14.04.2011 г. на Земеделска производствена кооперация “Развитие”- [населено място], общ. Я.. Ответниците по молбата за отмяна Н. П. Б., Р. П. Г., Т. П. П., К. П. Б., А. И. А., И. А. И., И. А. И., К. М. К., Г. Д. К., П. А. С., Н. К. И., Г. К. И., И. И. С., И. К. Г. и С. К. П., всички действащи чрез своя пълномощник адв. М. Г., изразяват становище, че молбата е неоснователна. Останалите ответници по молбата за отмяна не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 618 от 18.11.2010 г. по гр.д. № 1993/08 г. на Ямболския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато на основание чл. 194 ГПК, че саморъчно завещание от 18.03.1998 г. от Р. К. С., бивш жител на [населено място], поч. на 22.05.1998 г., не е истински документ, прогласена е неговата недействителност и е допусната съдебна делба между страните по делото на подробно индивидуализираните в диспозитива на решението пет земеделски имота, останали в наследство от общия на страните наследодател К. И. Р., поч. 29.09.1956 г., находящи се в землището на [населено място], при следните квоти: за К. И. С., И. С. И., А. А. К., Ю. А. С., Н. К. И., Г. К. И. и П. А. С. - наследници на И. К. Т. - общо 1/7 ид. част; за К. М. К., Г. Д. К., Д. Г. Д., М. Г. Д., Р. П. Р., Н. И. Н., К. И. Н. и Е. И. С. - като наследници на М. К. И.- общо 1/7 ид. част; за съделителите С. Т. С., Н. Т. Т., В. Н. С., Т. Н. Т., В. Н. Т., И. К. Т., С. Й. С., С. Й. С., С. Р. С., Т. Й. Х. и Т. Й. Т. - наследници на Т. К. И.- общо 1/7 ид. част; за Г. Стоянова К., И. П. Г., С. П. Г. и Я. И. И. - наследници на Г. К. Й. - общо 1/7 ид. част; за П. К. Б., Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б. - наследници на Р. К. С.- общо 1/7 ид. част; за И. И. А. и А. И. Д.- наследници на И. К. И. - общо 1/7 ид. част; за Е. Т. Г. и Д. Т. Г. - наследници на Д. К. И.- общо 1/7 ид. част. По делото е прието за установено, че процесните земеделски имоти са възстановени с решение № 4201 от 25.05.1998 г. на наследници на К. И. Р., починал през 1956 г. Същият е имал 7 деца, от които двама сина и пет дъщери, една от които е Р. К. С.. Със саморъчно завещание от 18.03.1998 г. Р. К. е завещала на своята дъщеря Г. К. Д. собствените си ниви, находящи се в землището на [населено място], от които 27 дка, останали в наследство от баща й К. И. Р., и 9 дка, останали в наследство от съпруга й К. Б. С.. Това завещание е било оспорено с възражение, че не е написано и подписано от завещателката. Въззивният съд е намерил възражението за основателно. Посочил е, че съделителката Г. К. Д., която като ползваща се от завещанието носи доказателствената тежест за установяване на неговата автентичност, не е ангажирала доказателства в тази насока. Напротив - от показанията на разпитаните по делото свидетели, е било установено, че завещателката е била неграмотна и е полагала отпечатък от палец вместо подпис. Съдът е намерил за неоснователно и възражението на съделителката Г. Д. за придобиване на правото на собственост върху завещаните имоти въз основа на изтекла петгодишна давност, като е посочил, че тя не владее имотите на правно основание, годно да я направи собственик, поради което не може да се ползва от кратката придобивна давност. От представеното с молбата за отмяна удостоверение № 122 от 07.11.2012 г. , издадено от ОУ ”Х. Б.”, [населено място], се установява, че завещателката Р. К. И. е завършила през учебната 1923/1924 г. ІІІ отделение / ІІІ клас/ в училището. Това доказателство обаче няма характер на новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1 ГПК, тъй като не доказва авторството на завещанието. Само въз основа на обстоятелството, че завещателката е била грамотна, не може да се презюмира, че завещанието е било написано и подписано от нея. Не може да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и представеното от молителите Удостоверение изх. № 03 от 14.04.2011 г. на Земеделска производствена кооперация “Развитие”- [населено място], общ. Я., с което се удостоверява, че Г. К. Д. е предоставила под аренда на кооперацията земеделски земи в размер общо на 44.955 дка на основание договор от 1998 г. и редовно е получавала рентата за тях. По своя характер посоченото доказателство не е новооткрито, тъй като молителката Г. К. като страна по договора за аренда би могла своевременно да се снабди с него по време на разглеждане на делото и да го представи на съда, за да бъде съобразено при постановяване на решението. Отделно от това, посоченото доказателство не е от естество да обоснове извод, че молителката е упражнявала чрез кооперацията фактическа власт върху тези имоти с намерение с намерение за придобиването им по давност, тъй като такъв договор може да се сключи и само с някои от съсобствениците на земеделската земя. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото молителите Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят разноски по делото за настоящото производство както следва: на Т. П. П. - 550 лв.; на А. И. А., И. А. И. и И. А. И. - 150 лв.; на И. К. Г., С. К. П. и И. И. С. - 50 лв., съобразно представените към молбата за отмяна договори за правна помощ. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б., подадена чрез техния пълномощник адв. С. С., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 51 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 61/2011 г. на Ямболския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б. да заплатят направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение защита по настоящото дело както следва: на Т. П. П. - 550 лв.; на А. И. А., И. А. И. и И. А. И. - 150 лв.; на И. К. Г., С. К. П. и И. И. С. - 50 лв., съобразно представените към молбата за отмяна договори за правна помощ. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: