6 Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 10 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 245 по описа за 2012 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдения П. Х. Н. за възобновяване на нохд № 169/11 г. на Районния съд-гр.Тетевен. Претендира се наличието на всички касационни основания с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адвокат В. М., поддържат искането. Последният представя писмени бележки. Осъденият иска намаляване на наказанието. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 169/11 г. ТРС осъдил подсъдимия Н., както следва: 1) на основание чл.325, ал.4, във връзка с ал.2, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.54 НК – на три години лишаване от свобода; 2) на основание чл.216, ал.1, във връзка с чл.54 НК – на две години лишаване от свобода; 3) на основание чл.131а, във връзка с чл.129, ал.1, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.54 НК – на осем години лишаване от свобода; 4) на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание осем години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип; 5) на основание чл.59, ал.1 НК ТРС приспаднал времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража” - от 14.01.2011 г. до влизане на присъдата в сила; 6) на основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на У. А. А. сумата от 4000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от деня на увреждането – 14.01.2011 г. до окончателното изплащане; 7) ТРС се произнесъл по разноските по делото, държавната такса, разноските на гражданския ищец и веществените доказателства. С решение № 155 от 22.12.2011 г., постановено по внохд № 444/11 г., образувано по жалба на подс.Н., Окръжният съд-гр.Ловеч изменил посочената присъда, като намалил наказанието за престъплението по чл.131а НК и наложеното общо наказание – от осем на пет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на ТРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: От съдържанието на искането (представените писмени бележки изцяло преповтарят същото) е видно, че се оспорва дейността на съда, свързана с обвиненията по чл.131а и чл.325 НК. В подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК са изложени данни, с които се претендира непълна и неправилна оценка на доказателствата; неизясняване на въпроси от кръга по чл.102 НПК; неотстраняване на противоречия между заключенията на съдебномедицинските експертизи и непълнота на мотивите на съдебните актове. В подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК се заявява, че то е несъответно на обществената опасност на конкретното деяние. Липсват данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, което очертава, че наличието му се поддържа, като последицата от допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. Изложеното ясно определя пределите на проверката, а именно –осъждането за престъпления по чл.131а и чл.325 НК. Искането е допустимо, а по същество – частично основателно. І. Възражението, свързано с обвинението по чл.325 НК не намира опора в данните по делото и поради това е неоснователно. Доводите, посочени в искането, пренебрегват фактите, приети за установени от съда по същество, които в тази част, не се оспорват от осъдения. В кръгът на последните се съдържат достатъчно ясни констатации относно: видът на патрулния автомобил, изпратен на мястото на инцидента; обозначеността на същия с включени фарове и светлинна сигнализация; състоянието, в което се е намирал молителя; средството, с което се е насочил към патрулния автомобил; действията, които е осъществил спрямо него; причините, поради които не е успял да нанесе трети удар по автомобила, както и присъствието на множеството лица. Същият довод е бил поставен на вниманието на ЛОС, който в изпълнение на задължението по чл.339, ал.2 НПК е дал отговор, като е изложил основанията, предопределили отхвърлянето на възражението като неоснователно (л.55). Тези съображения се възприемат от касационната инстанция, като не е необходимо преповтарянето им. Достатъчно е да се отбележи, че за субективната страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото поведение, което обективира, в случая, умишленото му отношение към последиците от това поведение. Що се отнася до заявеното в искането, че осъденият не е възприел автомобила, управляван от св.В.Т., като полицейски патрул, не се налага друг извод. По делото липсват доказателства за наличие у молителя на недостатъчен за самооценка и самоконтрол интелектуален дефицит, което прави по-нататъшния коментар върху това твърдение ненужен. Наложеното наказание е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При отсъствието на предпоставките на чл.55 НК, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Определеното по вид и размер наказание способствува постигането на целите по чл.36 НК. ІІ. Възражението, свързано с обвинението по чл.131а НК е основателно, макар и не по всички, посочени от молителя, причини. ВКС намери, че при изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, ЛОС е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които са отстраними, поради което в тази част искането следва да се удовлетвори, а делото върне за ново разглеждане. 1.На досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза (СМЕ) за изясняване на медико-биологичните показатели на телесното увреждане на пострадалия и причинната връзка между деянието и наличието на същото, респ. механизма на получаването му. Първоинстанционният съд, с определение от 02.06.2011 г., е назначил повторна СМЕ (ПСМЕ) със същите задачи, като от мотивите на съдебния акт не личи при какви съображения ТРС е приел, че приетата от него СМЕ не е обоснована и възниква съмнение за правилността й – чл.153 НПК. Заключенията по двете посочени СМЕ се различават в частта, относно механизма, по който са получени обективираните увреждания у пострадалия. Според СМЕ на Д-р Газемба (л.53-54 от досъдебното производство) травматичните увреждания се дължат на удари с тъп твърд предмет и отговарят да се получат от удари с тъпата част на брадва, а според ПСМЕ (л.95-96 от съдебното производство пред ТРС) – най-вероятният механизъм на установения вид счупвания е рязко натоварване (падане, натиск, удар) по оста на гръбначния стълб и свиване на същия. В съдебно заседание пред ЛОС (л.36) експертите по последно посочената СМЕ изрично са подчертали, че „този вид счупване е невъзможно да бъде в право състояние и да бъде от директен удар”. Очевидно е наличието на противоречие между двете СМЕ, което не е отстранено, чрез възможностите на арбитражната експертиза, а това е злепоставило разкриването на обективната истина. ВКС намира за необходимо да обърне внимание и на следното: 1)СМЕ е работила само върху материалите от досъдебното производство, като от разпита на експерта в съдебно заседание (л.40) не личи той да е съобразил събраните от съда, в негово присъствие, доказателства; 2) видно от мотивите на определението на ТРС (л.46) ПСМЕ е назначена да даде отговор на поставените й въпроси, след като се запознае с материалите по делото, с писмените медицински доказателства, рентгенови снимки. Независимо от това, от представената в писмен вид ПСМЕ (л.95-96), не личи материалите по делото да са съобразени при изготвянето й. Всъщност същата ПСМЕ въобще не съответства на изискванията на чл.152 НПК и чл.18, ал.ал.1, 3 и 4 от Наредба № 23/04 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихиатричните експертизи (действаща към момента на назначаване, изготвяне и представяне на ПСМЕ), отменена с Дв.бр.91 от 18.11.2011 г. Заключенията по ПСМЕ са недопустимо декларативни и в този си вид не дават основание за възприемането им. Обстоятелството, че в съдебно заседание експертите са изяснили повече детайли, не води до друг извод. Още повече, че основните съображения и изводи на експертното заключение следва най-напред да са представени в писмен вид. Отделно от това, Съдът не е съобразил и изискването по чл.3 от същата наредба, че при назначаването на повторна експертиза в заключението задължително следва да се вземе обосновано отношение към изводите на предходната експертиза, каквато задача не е поставяна на експертите, нито пък те, на собствено основание, са взели такова отношение. 2. Противоречието между СМЕ очертава значимостта на показанията на св.У.А.. Преразпитът на същия свидетел, очевидно и поради това е бил необходим, но не е довел до целения резултат – до изясняването на редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, а именно: колко удара е понесъл А.; в кои части на тялото си; от кого; в какво положение е бил към момента на нанасяне на всеки един от ударите; как е реагирал преди, по време и след нанасянето на всеки един от ударите; падал ли е на земята – след кой от ударите, как и в какво положение на тялото. Въззивният съд е преразпитал пострадалия св.А. (л.50-51). Същият свидетел е бил разпитван на досъдебното производство и пред първостепенния съд. Това обстоятелство ЛОС е бил длъжен да съобрази при преразпита на свидетеля и предприеме необходимите мерки за отстраняване на допуснатите от него, очевидни, противоречия било с показанията му от досъдебното производство (л.60), било с тези от съдебното производство пред ТРС (л.38). Прочитът на посочените протоколи налага извод за наличието на такива противоречия относно броя на понесените от него удари, причинените в резултат на тях увреди и др.от кръга на очертаните по-горе. 3. На последно място, ВКС обръща внимание, че ТРС е приел за съвместно разглеждане предявения от пострадалия граждански иск за причинени му неимуществени вреди, като видно от молбата на А. и протокола от съдебно заседание (л.33 и 36), същият не е претендирал присъждането на лихви, а такива, недопустимо са присъдени. Изложеното предопределя съответна отмяна и изменение на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 444/11 г. по описа на Окръжния съд-гр.Ловеч. ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 155 от 22.12.2011 г., както следва: - в частта, с която е потвърдена присъдата на РС-гр.Тетевен по нохд № 169/11 г. по осъждането на подсъдимия П. Х. Н. - по чл.131а, във връзка с чл.129, ал.1, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.54 НК; по осъждането му по чл.45 ЗЗД; в частта за държавната такса и по приложението на чл.53 НК; - в частта, с която наказанието, наложено на подс.Н. за престъплението по чл.131а НК е намалено на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ИЗМЕНЯ посоченото решение на Окръжния съд-гр.Ловеч в частта, по приложението на чл.23, ал.1 НК, като намалява размера на общото наказание за престъпленията по чл.325, ал.4 и чл.216, ал.1 НК на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: