Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София, 05.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 28.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря Н. ТАКЕВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 165 /2010 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила касационна жалба от К.” 96, с. Р., общ.В.Т. срещу Решение №593 от 05.11.2009 год. по гр.д.№669/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №165 от 05.03.2009 год. по гр.д.№1771/2008 год. на В. районен съд, с което кооперацията касатор е осъдена на основание чл.14, ал.1 ЗК да заплати на ищеца К. Т. сумата 1 400 лв., представляваща дяловата му вноска в кооперацията, ведно със законната лихва, начиная от 06.08.2008 год., както и направените пред районния съд разноски в размер на 165 лв. И двете съдебни инстанции не са уважили възражението на К. по чл.14, ал.2 ЗК за изтекла петгодишна погасителна давност. Приели са, че изискуемостта на вземането за дяловата вноска на ищеца настъпва не от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, поради изключване с решение на общото събрание на кооперацията от 17.11.2002 год., а след настъпване на двете кумулативни предпоставки на чл.14, ал.1 ЗК, съобразно редакцията му до изм. с ДВ бр.41/2007 год.- приемане на годишния счетоводен отчет, извършено с решение на ОС на кооперацията на 26.04.2003 год. и погасяване на всички задължения от бившият член-кооператор към кооперацията, станало на 25.05.2008 год. Исковата молба на Т. е постъпила в съда на 06.08.2008 год., поради което е прието, че вземането му срещу кооперацията за дяловата му вноска, не е погасено по давност.
К. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.14, ал.2 ЗК, защото счита, че вземането на ищеца за дяловата му вноска е погасено по давност. Подържа, че наличието или липсата на задължение на бившия член-кооператор към кооперацията не се отразява на началния момент на изискуемостта на вземането му, която според касатора настъпва с прекратяване на членството на член-кооператора, в случая с вземане на решение на Общото събрание на кооперацията за изключването му на 17.11.2002 год., откогато до предявяване на иска с исковата молба с вх.№4815 от 06.08.2008 год. са изтекли повече от пет години .
Ответникът К. Т. оспорва касационната жалба и подържа, че с предявяване от него на исковете с правно основание чл.58 ЗК за отмяна решенията на управителния съвет за отстраняването му от кооперацията е прекъснато теченето на погасителната давност за вземането му. Твърди, че тя е започнала да тече едва след 17.08.2003 год., когато е влязло в сила решението на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение №58 от 24.02.2003 год. по гр.д.№692/2002 год. на Ловешкия районен съд с предмет предявения от него срещу кооперацията иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна решението на управителния съвет за изключването му. Претендира разноски.
С определение №536 от 30.06.2010 год. на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по въпроса кога настъпва изискуемостта на вземането на бившия член-кооператор за дяловата му вноска - с прекратяване на членството или и след погасяване на задълженията му към кооперацията.
Касационната жалба е основателна.
Неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че началото на петгодишния давностен срок за получаване за дяловата вноска на прекратилия членството си в кооперацията бивш член-кооператор започва с изпълнение на двете кумулативни изисквания на чл.14, ал.2 ЗК- а именно приемане на годишния финансов отчет и погасяване на задълженията към кооперацията. От систематическото и граматическо тълкуване на двете алинеи на чл.14 ЗК, е видно, че при формулиране на имуществените последици от прекратяване на членството, включително и при изключване на кооператори, законодателят прави разлика между понятията ”изплащане” и „получаване” на дяловата вноска. В алинея първа са посочени условията за извършване на фактическото действие на изплащане на дяловата вноска от кооперацията, докато в алинея втора при дефиниране продължителността на давностния срок , законодателят си служи с понятието „получаване на дялова вноска”. Задължението на кооперацията за изплащане на дяловата вноска е корелативно на правото на бившия член-кооператор да я получи. Ликвидността на това право и оттук и началният момент на погасителната давност като период от време, през което това право трябва да бъде упражнено, не може да бъде поставена в зависимост от допуснатата от закона в полза на кооперацията възможност за прихващане с непогасени задължения на бившия кооператор/чл.14, ал.1, последно изречение ЗК/. Затова и смисълът на разпоредбата на чл.14, ал.1, изр.второ ЗК е, че поставеното в нея условие за изплащане стойността на дяловата вноска едва след погасяване задълженията на бившия член-кооператор към кооперацията, е предпоставка за извършване на фактическото действие по изплащане на дяловата вноска.
Съгласно чл.14, ал.2 ЗК правото за получаване на дяловата вноска се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. Това право възниква от момента на решението на общото събрание за изключване на член-кооператора в случая от 17.11.2002 год., като имуществена последица от прекратяване на членственото му правоотношение-чл.9,т.7 ЗК. Към този момент, обаче, това право съществува в неопределено, висящо състояние. За настъпване на изискуемостта му по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД, то трябва да бъде определено. Определеността му настъпва с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет/арг. от чл.15, т.5 ЗК/, което е приповторено и в нормата на чл.14, ал.1, първо предложение, но вече и като условие за изплащане на задължението на кооперацията.
Втората предпоставка за изплащането на дяловата вноска - погасяването от бившите кооператори на всички задължения към кооперацията, не се отразява на началото на погасителната давност за упражняване на правото за получаване на дяловата вноска. Освен по изложените по-горе съображения, това следва и от възможността, която законът допуска в полза на кооперацията, тя да извърши прихващане с вземането си. Законът дава възможност на кооперацията да направи извънсъдебно материалноправно изявление за прихващане, което за да бъде валидно следва да бъде направено при условията на чл.103 ЗЗД. Предоставената на кооперацията възможност за прихващане предпоставя ликвидност на насрещните й вземания към бившия член-кооператор, която ликвидност е постигната с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с бившия член-кооператор.
Или на поставения от кооперацията касатор правен въпрос следва да се отговори така: изискуемостта на вземането на бившия член-кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с бившия член-кооператор, а не от момента на изключването му.
С оглед така приетия начален момент на погасителната давност, на основание чл.293 , ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение, спорът ще следва да бъде решен в настоящето производство, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
Неоснователен е доводът на ищеца Т., че докато е траело производството по исковете му по чл.58 ЗК, е спряло теченето на погасителната давност за вземането му за дяловата вноска. Давността се прекъсва с предявяването на иск относно вземането/чл.116, б.”б” ЗЗД/, а не и с такъв за отмяна на предходни решени на управителния съвет на кооперацията за отстраняването на ищеца /решение взето с протоколи №3 от 10.01.2002 год. и №13/28.09.2009 год./ Независимо, че оспорването на тези решения е приключило на 27.09.2002 год. за първото решение на УС и на 17.08.2003 год. за второто, от влизането в сила на съдебното решение по последното оспорване не е започнала да тече нова погасителна давност. Давността се прекъсва с предявяване на иска от носителя на субективното право, а в случая безспорно това право е възникнало с неоспореното решение на общото събрание на кооперацията от 17.11.2002 год. за изключване на ищеца и е станало изискуемо от датата на решението на общото събрание на кооперацията за приемане на годишния финансов отчет- 26.04.2003 год. Започналата да тече от тази дата пегодишната погасителна давност за вземането за дяловата вноска е изтекла на 26.04.2008 год., а исковата молба е постъпила в съда далеч след това на 06.08.2008 година. Предявеният от ищеца К. Т. иск с правно основание чл.14, ал.1 ЗК е погасен по давност, поради което ще следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото в полза на кооперацията не следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за всички инстанции, защото в нарушение на чл.80 ГПК не е представила пред ВКС списък на разноските.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №593 от 05.11.2009 год. по гр.д.№669/2009 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №165 от 05.03.2009 год. по гр.д.№1771/2008 год. на В. районен съд, както и в частта, с която на основание чл.78 ГПК кооперация „В. 96”, с.Русаля Община В. Т. е осъдена да заплати на К. М. Т. сумата 200 лв. разноски за въззивната инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. Т., Е., от с.Самоводене, ул.”Опълченска” №37, Община В. Т. иск с правно основание чл.14, ал.1 ЗК за присъждане на дяловата му вноска в размер на 1 400/хиляда и четиристотин лева/, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 06.08.2008 год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |