Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 18.01.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1205/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 60/06.03.17 г., постановена от Градски съд-София /СГС/, НО, 14 състав по Н.Д.5728/16 г., подсъдимият И. Я. Я. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А НК и вр.чл.54 НК вр.чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което лицето е било задържано по настоящото производство. Тази присъда е потвърдена с решение № 302/27.06.17 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав, по В.Н.Д.547/17 г. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият,който чрез своя служебен защитник атакува същия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска ВКС да се произнесе с решение, с което наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимият сам и неговият служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира,че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба с отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Единствените възражения са изразени в контекста на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, като се твърди,че наложеното на дееца наказание от 5 години лишаване от свобода е твърде тежко. В тази връзка се намира,че въззивната инстанция не е отчела младата възраст на касатора и неговото семейно положение-това,че живее на семейни начала с жена, от която има детенце на 2 годинки и той единствен работи в семейството. САС е взел отношение по възведените пред него смекчаващи обстоятелства-млада възраст на дееца-31 години, и семейно положение, както е изразено по-горе. Той е споделил позицията на първостепенния съд,че те не могат да бъдат охарактеризирани като облекчаващи вината фактори, с което тази инстанция не може да се солидаризира. Няма спор в теорията и практиката,че изразените обстоятелства винаги се считат за смекчаващи такива /стремежът е лицето да се превъзпита/. Същото се отнася и до това,че Я. работи, за да издържа семейството си. В този аспект липсват представени доказателства и обстоятелството се оказва единствено твърдяно, не и доказано. По-важно е обаче, че ВКС споделя застъпената от контролираната инстанция теза, че обсъжданите смекчаващи фактори не могат да повлияят в сериозна степен върху облекчаване на отговорността на Я.. И това е така, предвид изложената преценка на останалите изтъкнати от САС обстоятелства, които са разгледани на плоскостта на отегчаващите такива, извлечени както от личността на самия деец, така и от характеристиките на вмененото престъпно деяние. Това е така най-вече предвид познанието за миналите осъждания на Я., извън квалификацията „опасен рецидив” и обстоятелството,че настоящото деяние е извършено малко повече от три месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предишно осъждане. Няма пречка в светлината на коментираното дължимо наказание, в рамките на пълното въззивно разглеждане на производството САС да допълни съображенията на първостепенния съд при преценка на индивидуализацията на наказанието, независимо че липсва протест на прокурора и/или жалба на частен обвинител за утежняване положението на осъденото лице, стига да не се подходи към нарушаване на принципа за Reformatio in pejus чрез определяне на по-тежко от наложеното вече наказание. Съображенията, изложени в жалбата в обратната насока, са несподелими. На последно място, каквито и доводи да се разискват, наложеното на Я. наказание е пет години лишаване от свобода. Размерът му указва на определянето му при съществен превес на смекчаващи обстоятелства и в съответствие с целите, прогласени в нормата на чл.36 НК, липсват условия за по-нататъшно снизхождение. В този ред на мисли настоящата инстанция се съгласява с крайните изводи на ревизирания съд и не е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №302/27.06.17 г.,постановено от АС-София, НО, 3 състав по В.Н.Д.547/17 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/